Христин Петков: за научния потенциал не трябва да има граници

Бъдейки част от съвременния динамичен и глобален свят, където границите съществуват единствено в съзнанието и са плод по-скоро на личностна настройка, отколкото на реални физически препятствия, няма как и аз самият да не съм се замислял дали не искам да замина навън. Имам докторска степен, която тук, в България, не ми служи за нищо друго освен за лично удовлетворение и повод понякога за подигравки на някои мои приятели с по-черно чувство за хумор. На времето имах амбиции да ставам университетски преподавател, но набързо ми отрязаха крилцата с едни драконовски разбирания за начините на преподаване във висше учебно заведение и следвайки практики, наричани „успешни“, по-стари и от мен...

Та се сетих в този ред на мисли за едно изказване на Христин Петков, кмет на Сливен от 1991 до 1995 година, че европейското научно пространство трябва да се превърне в пространство без граници, където свободно да се обменят човешки и високотехнологичен капитал, ресурси, идеи и още, още. Така например аз, ако преди '89 година имах тази възможност, ако тогавашните управници мислеха както г-н Петков, колко по-богат щях да съм към днешна дата откъм опит в научна дейност, в културен, социален и емоционален аспект? А кой знае, може би щях да бъда и професор на вас или вашите деца? Като се замисля, интернационалният опит е винаги в плюс, не само за научните среди, но и дори за един строителен работник в Лондон, който иначе едва ли би видял някога Биг Бен или Двореца на кралицата.

Бих искал да приключа с една своя любима мисъл, според която животът е книга и ако не пътуваш, то препочиташ една-единствена страница...