Забравяте ли какво сте гледате, когато пуснат реклами?

Знам, че телевизиите се издържат от приходите, които получават за рекламните си блокове. Имат право да пускат реклама, след реклама, след реклама и т.н. Да повтарят едни и същи, да промотират собствените си продукции и програмата за следващите няколко дни. Не знам дали има някакво ограничение за дължината на рекламния блок, но понякога ми се струва, че той е по-дълъг от необходимото и наистина губя спомен какво съм гледал до преди няколко минути. Не че не съм го следял внимателно преди това, напротив. Просто докато чакам рекламният блок да свърши, губя представа какво съм гледал до преди малко. Не знам дали ви се е случвало, но аз съм го изпитвал на няколко пъти.

От тази гледна точка мисля, че ще е полезно да се направи някакво проучване колко време човек може да остане съсредоточен в телевизора и предаването, което се излъчва, в зависимост от дължината на рекламните блокове, които го прекъсват. Струва ми се, че подобно изследване ще е полезно за хората, които работят в бранша, защото ще даде информация за поведението на зрителите пред екрана.

След Прехода още прехождаме

25 години след Прехода пак сме си в преход. Прехождаме си оттук и оттам, лутаме се без посока и ето ни отново или в начална позиция, или в поредната задънена улица.

Преди два дни ме спряха на улицата репортери от някаква телевизия, за да ми вземат интервю. Въпросите бяха какво искам за България и дали ще гласувам на предстоящите избори. Отговорих простичко, че не искма много за страна ни - единствено да си работи некорумпирано съдебната ни система, защото имаме много хубави закони, които, ако ги спазвахме, щяхме да сме на друго ниво. Казах още, че искам хората, които живеят тук да се държат така сякаш са в чужбина, защото зная, че когато идат там гледат да работят здраво, за да ги задържат на работа, а тук само се скатават и мрънкат за по-високи заплати; когато са там подхождат с уважение към хората, към улиците, стават по-дисциплинирани. У нас си правят каквото си искат. Сякаш щом са си у дома това им дава правото да цапат, чупят и вредят на околните. Мисля, че за да има бъдеше страната ни хората трябва да се научат да се оплакват по-малко и да започнат да мислят как самите те да подпомогнат това излизане от задънената улица, в която се намираме. А дали ще гласувам? Да, ще ида и смятам, че всеки трябва да иде и гласуването трябва да стане задължително, тъй като един глас, дори за най-млаката и незначителна партия, ще пренареди изцяло местата в Парламента. Това е единственият шанс да се подмеят хората, които са там и да влязат по-млади с нови идеи и свежи мисли.

Дано, но надали. Не знам дали съм просто един остаряващ идеалист, който въпреки годините си продължава да изпраща послания в пространството, или съм просто загубен вече в собствените си мисли и надежди.