Като всяка кола, купена на старо, моято също прекарваше доста време по сервизи. Общественият транспорт не ми беше удобен за ползване, защото до дома ми нямаше близка спирка, а и трябваше да сменям няколко автобуса, за да стигна до работа. Такси? Не, мерси! Заплатата ми трябваше за по-належащи неща. Бях изпаднал в безизходица и споделих с мой приятел терзанията си. Тогава той ме посъветва да си взема електрическа тротинетка. Помислих, че се шегува, но той ме увери, че много негови колеги се възползват от този вид транспорт и са доволни.
Реших да опитам и не съжалявам. Оказа се, че електрическата тротинетка не е просто за забавление, а е един от най-удобните начини за придвижване из града. С нея пестя време, като не трябва да се съобразявам с обществения транспорт, задръстванията и натоварения трафик. Харесва ми също, че само с едно зареждане изминава почти 30 километра, което я прави и икономически ефективна. Пък и вече няма нужда да търся място за паркиране.
Всъщност, управлението на тротинетка се оказа не само забавно, но и много по-лесно от шофирането и дори карането на колело. Сутрин никога не ми е оставало време за физзарядка, но сега си наваксвам, тъй като при движение на тротинетката участват мускулите на крайниците, корема и гърба.
