Материалното и духовното в наши дни

Вече съм в такава възраст да се питам откъде идваме и накъде сме се запътили и то не отделния човек, а човечеството като цяло. Еволюцията е хубаво нещо, на което открай време се възхищавам. Вярно е, че дълъг път сме извървели от праисторията досега, но дали се движим в правилната посока и докъде ще стигнем? Това мога само да предполагам.

Наскоро прочетох една мъдра мисъл, която гласеше нещо от сорта: "Понякога трябва напълно да се разруша, за да намеря пътя към себе си." Моето тълкование е свързано със стигане на дъното, себеосъзнаване и ново начало – точно в тази последователност. Материалният свят сериозно ни е погълнал – оценяваме се по това, което имаме, а не какви сме отвътре. Стремим се към по-добре платена работа, висок социален статус, върха на стълбицата на успеха... Какво обаче има там? Неистово щастие? Пари? И двете? А кое е истински важното за нас хората? Може би да живеем, вместо да съществуваме, да имаме свободата да бъдем каквито поискаме и да не сме притиснати материално, за да го направим. На този етап това звучи толкова идеално и нереално.

Къде остана духовното, възвишеното, интелектуалното? Интересуваме ли се от развитието си като хора, но не външното, а вътрешното? На какво учим децата си? Че най-ценени са онези с добро материално положение в обществото, че те пробиват на всяка цена? Тук отново идва въпросът не какъв си, а колко струваш. Духовното развитие на човечеството също е важно, някой обаче трябва да ни го напомни. Стремежът към интелектуалното израстване, дори да е без конкретна цел, според мен е задължително да се възпита.

Какво представлява поведенческото интервю за работа?

На запад поведенческата стратегия на интервю за работа е популярен подход при подбора на кандидати за работа. При него се изхожда от презумпцията, че най-точно може да се предвиди бъдещото представяне на интервюирания на базата на предишното му такова. Ако трябва да говорим в проценти, то цифрата е 55, което не изглежда много само по себе си, но при традиционното интервю този процент е само 10.

Докато на традиционното интервю се задават общи въпроси от рода да разкажеш за себе си, с какво си се занимавал и т.н., то при поведенческото се дълбае по-навътре и то се смята за по-обективно при вземането на решение за наемане на кандидат. Как става това? Поставят те в ситуация, при която да се върнеш назад във времето и да разкажеш как точно си се справил с нея. Междувременно добре обученият ректутьор задава допълнителни въпроси към конкретната случка, за да разбере дали казваш истината. Ако лъжеш, той веднага ще разбере.

Тази техника се прилага за оценка на опита и поведението на кандидатите, за да се определи потенциала им за успех на позицията, за която кандидатстват. Ректутьорът изучава кандидата по зададените от компанията ключови точки. Това могат да бъдат желанието на интервюирания да се учи, как се държи под напрежение, увереност, професионализъм, работа в екип и т.н.

Успешното представяне на такова интервю изисква предварителна подготовка. Това може да стане като проучите добре компанията в интернет или чрез познати, които вече работят там. Отговорите на въпросите трябва да са детайлни, а не общи. От вас се изисква да опишете ситуацията, са кажете какви действия сте предприели и какъв е бил резултатът. А въпросите звучат примерно така: "Опишете ситуация, в която сте използвали логика, за да решите проблем?" или "Дайте пример за ситуация, в която сте имали много задачи и е трябвало да ги приоритетизирате?"

Както виждате, при поведенческите въпроси трябва да помислите над отговора си, да се разровите в съзнанието си, затова е добре да подготвите в ума си няколко реални ситуации, които да могат да се използват като пример за повече въпроси.