Който търси, намира

Знам, че звучи клиширано, но сам се убедих в правотата на тази древна мисъл. Стреми се към успех и успехът ще те намери. Искай да научиш нещо ново и ще откриваш знания в различни аспекти и форми от различни източници. Обичай, ако искаш да намериш любов. А ако никога не си се стремял към нещо, знай, че именно нищо ще откриеш.

Започнах ли да звуча малко несвързано? Може би да и моля да ме извините, ако е така, но просто съм развълнуван. Вчера, както си вървях на път за вкъщи и си мислех за нещата от живота, попаднах на продавач на стари книги. Макар и по-рядко все още се срещат такива. Опъват маса на тротоара и започват грижливо да нареждат книги и кашончета с книги. Има евтини по левче-два, но има и по-скъпи. Реших да потърся нещо качествено, или нещо, които да привлече вниманието ми. Изведнъж осъзнах, че съм твърдо решен да си купя книга. Тогава я видях! Една, за която само бях чувал, че съществува. Името й е "Мъдростта на вековете", издание на някогашното издателство "Наука и изкуство". Това са почти 600 стр. с грижливо подбрани афоризми, мисли, крилати фрази и най-общо казано от мъдри, та по-мъдри изречения от "30 столетия". Цената се оказа малко по-висока, отколкото си бях навил да дам за спонтанна покупка точно днес, но какво пък. Размислих и прецених, че ако за нещо си струва да дам пари, то е за хубава книга. Така и направих.

"Седмият син" или кога един впечатляващ трейлър не е достатъчен

Холивудските продукции изобилстват от множество добри, не чак толкова добри и чисто и просто неуспешни такива. Знам, че за да се създаде нещо качествено, в повечето случаи са необходими милиони, та дори и милиарди вложения. Малко са филмите, които са снимани с ограничени бюджети, но са се превърнали в хитове. Сякаш повече са тези, които хем имат стабилна финансова подкрепа, хем не оправдават очакванията по тях.

Нека вземем за пример един филм от 2014 г., който изгледах наскоро. Той е с настина впечатляващ трейлър, който грабва вниманието. Особено ако си човек, който си пада по фантастичните мотиви, митологията и приключенски истории. Става въпрос за продукцията "Седмият син",  чиито сценарий - ако не сте наясно - е базиран на книга. В направата на филма са вложени 95 млн. долара по данни на boxofficemojo, а възвращаемостта в световен план е почти 110 млн. Преди да прибързате със заключенията, нека кажа, че тези цифри не са добри. Печалбата възлиза на едва 15 млн. долара и това е малко. Има филмови продукции, които възвръщат вложенията си двойно и дори тройно. За да се направи продължения на даден филм, правилото е, че предходната част трябва да възвърне вложенията един път и половина.

Аз лично съм разочарован от филма "Седмият син". Напомня ми за онези сценарии, които започват по супер обещаващ начин, но в последствие се претупва развръзката, а краят става изцяло предвидим. Единственото, което се спомена за т.нар. седми син на седмия син е, че той трябва да е седем пъти по-силен от обикновен мъж. Но как, защо, при какви обстоятелства, откъде възниква идеята, кога? Нищо подобно не ми става ясно. Дори не се зачекна мотива за сакралността на числото седем. То можеше да е три, пет, девет и т.н. Аз като съвременен зрител искам малко по-задълбочени сюжети. Ако такъв не може да се направи за 100 мин,, удължете филма - няма нищо лошо в това, ако зрителят ще остана доволен накрая. А като гледам отзивите за "Седмият син" из нета, много хора не са били доволни от видяното.

Ако имах машина на времето...

Какво бихте сторили, ако имахте машина на времето? Бихте ли я използвали за свои облаги? Крайно изкушаващо е да се върнеш предходния ден, знаейки печелившите числа от тотото, нали? Почти съм сигурен, че една голяма част от хората биха се полакомили да обърнат времето в своя полза.

Други обаче, колкото и нелогично да ви прозвучи, няма да се възползват от материалните облаги. Повод за написване на тази статия е дъщерята на един приятел, с когото преди няколко часа пих кафе. Към нас на масата се приближи дъщеря му - студентка в университета, с измъчен поглед и порозовели бузи. Беше ядосана, тъй като по време на лекция доцентът решил да унижи целия курс като задавал на всеки по отделно различни въпроси по материал, който уж трябвало да са прочели, но който още не бил преподаван. Нещо такова. Понеже тя му отговорила на първия въпрос, той я набелязал и цял час я разпитвал. За да й покаже, че не е толкова умна измислял коварни задачи, викал и я смущавал.

Та отчаяното и засрамено момиче се зарече, че ако има машина на времето би се върнала в същия час, знаейки отговорите на всички въпроси и с подготвена реч по повод всичките му обиди, за да го накара да се почувства засрамен от поведението си.

Нещо толкова обикновено. Толкова невинно. Тя би се върнала назад във времето, за да се опита да спаси достойнството си. Колко хора биха го направили? Малцина... и тъкмо за това е добре, че машини на времето не съществуват. Защото в противен случай всичко би се объркало. Едни, по-голямата част, биха я използвали, за да печелят постоянно, други да се връщат назад и променят историята като спасяват близки или свои приятели, трети биха проучвали миналото, пътувайки като прости участници, а четвърти биха искали да надникнат в бъдещето. 

Ако аз имах машина на времето... бих я разрушил. Защото никой не трябва да се меси в работите на пространството. Помислете какво би станало, ако без да иска срещне себе си, остави вещ от бъдещето в миналото или възпрепятства историческо събитие. Това би бил разрушителен темпорален парадокс...