Куриозни български имена

Понякога си мисля, че някои родители наистина недолюбват децата си. Съвсем наскоро попаднах на списък с едни от най-интересните имена, събрани по данни от ЕСГРАОН. Сред избраните имена от списъка, който можете да разгледате тук, се срещат Африкан Симеонов, Буря Куртакова, Веселазасмяна Тодорова, Шунка Сапунджиева, Изгрев Топков, Паун Четрафилски, Утеха Яркова и други... Направо да се нанечуди човек, с ума ли са били щастливите майка и татко, че да орисат рожбата си по този начин. Те определено не са мислили за последиците да носиш подобно име. При това става дума за имена на граждани от български произход, а не както мнозина от четящите на статията подозирам все са си помислили, че наименованията са на деца на роми. Там традицията за кръщаване е друга... и с една нотка по-куриозна. Предлагам да си припомним:

Враждебна среда и социална тревожност

В своето обкръжение имам два типа личности - наперени, самоуверени и горди, които смятат, че светът се върти около тях, и скромни и затворени, трудно приспособими, особено в присъствието на първите. Колкото и да ми се струваше, че греша, се оказа, че мнозинството са онези, които изпитват тревожност на работното място или при общуване в обществото.

Социалната тревожност се изразява в съзнаван страх от комуникация, в усещането, че другите ни гледат пренебрежително, в чувството на малоценност. Обикновено хората, които изпитват тревожност мислят за средата като враждебна - напрегната, заплашителна, потискаща атмосфера, очакват, че ще бъдат тормозени или ще станат за присмех на околните.

Това психологическо състояние може да бъде резултат от напрегнатото ежедневие при проблеми на работното място - несговорчиви колеги или неудовлетворяваща професия. Човекът изпитва малоценност и от липсата на задоволство от работата или непълноценни контакти с колегите. Решението е смяна на среда - служба, обстановката за кратък или по-продължителен период от време. Може би дори смяна на местожителството. Промяната е предпоставка за нов старт и увеличава шанса за отърсване от притесненията, пренареждане на приоритетите и задълженията.

Когато обаче тревожността е в следствие на душевно заболяване, придобито или вродено, лечението се провежда от специалист и с постоянната подкрепа на близките. За възвръщане на човека към нормалния ритъм на живот се изискава повече време, но и силна воля сам да осъзнае проблема и да положи усилията за неговото справяне.

За щастие моите познати са от първия вид - тези, чиято тревожност е резултат от забързаното ежедневие и натрупаните проблеми. Дано новата година им донесе повече спокойствие и увереност.