Лятото дойде, ние хората започнахме, както винаги да се оплакваме от жегата, всъщност, аз също съм един от тези хора. Жегата дойде толкова рязко, че не успяхме да привикнем на високите температури. Все пак както беше 17 градуса на следващия ден стана 27.
Винаги ми е било интересно, как в България, винаги нещо ни изненадва. Нека поясня какво имам предвид. Зима е, една седмица по-рано синоптиците алармират, че студения циклон идва към България и в следващите дни започват снеговалежи в цялата страна. И това се повтаря цяла седмица поне по 10 пъти на ден. Обаче, видиш ли, точно наваля снега, затрупа пътища, села са откъснати от света, десетки катастрофи заради непочистени пътища и разбира се управляващите казват, че зимата ги била изненадала. Е чак пък изненада... Същото се случва и тези дни. Лято е, задух, горещина, от една седмица синоптиците съобщават, че времето се разваля и ще валят обилни дъждове, обявен е код жълто. Да, не заваля още в първия съобщен ден, а на следващия. Какво се случва? Улиците са наводнени, подлезите са наводнени, светофарните уредби не работят и лятото отново ни изненада. Това може само тук, в нашата мила родина да се случи. Имахме ракети срещу градушки, е и градушка ни удари. Десетки видеоклипове бяха публикувани из мрежата, относно изсипалия се дъжд и наводненията. На някои хора им беше доста забавно, но на мен ми е малко тъжно. В 21 век, при положение, че са изобретени роботи и какви ли още не чудеса, да не можем да се справим с един пороен дъжд и да стават наводнения, ами добре, вие сте с автомобили, но има хора, млади, възрастни, нямат коли, как те да се придвижат до домовете си? Ами децата? Тъжно е защото не мислим за подобни ситуации, изхвърляме всевъзможни боклуци не където трябва, шахтите се запушват и положението става бедствено. Един ден ми се случи нещо доста неприятно, трябваше да взема детето си от градина. Валя отново пороен дъжд, колата ми беше на ремонт, бързах, за да не остане детето ми само в детското заведение. Пътят ми обаче минаваше през подлез, когато се запътих, почти тичайки, бях неприятно изненадан, защото подлеза беше наводнен, трябваше да заобиколя близо 500 м., за да отида до светофара, за да пресека на отсрещната страна. Вече тичайки едва стигнах до градината, взех детето, успокоих се, но дойде още по-трудната част, от къде да мина с детето, като целият ни път до вкъщи беше в огромни и дълбоки локви? Грабнах детето на ръце и се отправих към вкъщи, молейки се да не паднем в някоя локва, или да не ни измокри някой преминаващ автомобил. Та на мен не ми е смешно, когато в 21 век се случват подобни неща.
Надявам се, че един ден метеорологичните условия няма да ни "изненадват" толкова. А сега ви пожелавам слънчеви и усмихнати дни, с по-малко дъждове.
