Обичам това време от годината още от ученик, защото началото на септември месец се завръщаха всичките ми съученици от селата си. Аз нямах село и си стоях в града. И това беше изключително скучно време, защото нямаше с кого да излизам да си играя.
Началото на септември обаче те се завръщаха и ставаха луди игри по улиците в квартала.
Сега харесвам да виждам оживлението в града, когато излизам да се разхождам. Приятно е да виждаш, че в един град има живот. Поне на мен ми е много приятно.
Обичам и да пътувам и когато съм минавал сред някои малки градчета, в които е трудно да видиш хора на улицата, усещането е тягостно и тъжно. А дори и да е в най-затънтения край на страната, ако в градчето или селото има живот, усещането е съвсем различно.
Ето за това приветствам този месец с отворени обятия. Защото връща духа и хората обратно. Защото града започва да звучи отново с онзи весел звук на улични музиканти. Ароматът му отново е такъв сладък - на гофрети и вино, а листата, които започват да напускат короните на дърветата напомнят, че скоро градовете ще придобият онази прекрасна украса на пъстроцветен килим от жълти, червени и оранжеви листа.
Здравей, Септември! Благодаря ти, че винаги ми напомняш защо обичам да живея в града и защо хората трябва да общуват с други хора!
До следващия път, когато ще жадувам за прохладата, която носят нощите ти и за усмивките, събрали летни емоции.
