Законите на кармата e концепция, свързана с религиозни и философски учения, предимно сродни с индуизма, будизма и джайнизма. Тези учения представят идеята, че действията, които човек извършва, имат последствия, които се връщат към него в бъдеще. В основата на концепцията на кармата стои предположението, че добрите дела водят до добри последствия, докато лошите дела водят до лоши последствия.
Кармата обяснява, че последствията от нашите действия се връщат към нас във форма на цикъл. Това означава, че добрите дела водят до добри последствия, а лошите дела водят до лоши последствия, които се завръщат към нас, образувайки непрекъснат процес.
Някои вярвания свързват кармата с идеята за прераждане или реинкарнация. Според тази концепция, добрите или лошите дела влияят на следващите ни животи и определят нашата съдба.
Кармата не изключва и свободната воля. Човек има възможността да избира какви действия да извършва, и тези избори влияят на неговата карма. В този смисъл, кармата насърчава отговорността за собствените действия.
Една от целите на разбирането и прилагането на кармата е да се постигне духовно усъвършенстване и развитие. Като се осъзнае връзката между делата и последствията, човек може да се стреми към по-добро поведение и по-позитивни последствия.
Въпреки че концепцията на кармата е основна част от религиозните и философските учения на определени култури, тя също така е станала част от популарната култура и философските размисли на много хора по света. Независимо дали се приема като религиозен принцип, или като етичен кодекс, идеята за кармата подчертава връзката между нашите действия и резултатите, които постигаме в живота си.
