Виното и други истини

Като един истински почитател на добрата храна, не мога да подмина и подходящото за трапезата питие. От край време съм почитател на виното, по-специално на червеното вино. Но това не означава, че не ценя и бяло, розе, а имало и оранжево вино.

За виното казват много неща, повечето от които са митове. Като един скромен познавач, смятам да опровергая два-три:
1.   Във виното била истината. Целият израз е: Във виното е истината, във водата е здравето. Ето защо римляните са го консумирали в повечето случи разредено.  Но къде тогава е истината? О, да онези, които си част от Сената са имали привилегията да го пият неразредено. Тогава истината е във вкуса на виното, но освен това ставаш много словоохотлив при тези обстоятелства.
2.  Следвайки нишката на времето отиваме при нашия Хан Крум, който казва, че за да се пресече пиянството, трябва да се изкоренят всички лози. Това, разбира се, не може да се приема буквално, защото тогава какво е пил от черепа на Никифор – вода? Надали. За прабългарите виното е била традиционна напитка, при това българското вино е популярно в тогавашния свят, така че може би този закон е звучал така:  На Пияният да се конфискува виното и да се изкоренят лозята.
3.  Алкохолът загрява. Ако сте на студено, ще усетите леко затопляне, защото алкохолът подобрява циркулацията на кръвта като я изтласква от крайниците. Да, това е така, но и не съвсем. Простата истина е, че алкохолът притъпява чувствеността. Загрява само кожата, което е резултат на отдаването на топлина. Ето защо пияните хора са по-податливи към простудявания – те не могат да усетят реалната температура.

За загряване или не, с наближаващите коледните празници казвам Наздраве! и съветвам разумно консумиране.

Христин Петков: за научния потенциал не трябва да има граници

Бъдейки част от съвременния динамичен и глобален свят, където границите съществуват единствено в съзнанието и са плод по-скоро на личностна настройка, отколкото на реални физически препятствия, няма как и аз самият да не съм се замислял дали не искам да замина навън. Имам докторска степен, която тук, в България, не ми служи за нищо друго освен за лично удовлетворение и повод понякога за подигравки на някои мои приятели с по-черно чувство за хумор. На времето имах амбиции да ставам университетски преподавател, но набързо ми отрязаха крилцата с едни драконовски разбирания за начините на преподаване във висше учебно заведение и следвайки практики, наричани „успешни“, по-стари и от мен...

Та се сетих в този ред на мисли за едно изказване на Христин Петков, кмет на Сливен от 1991 до 1995 година, че европейското научно пространство трябва да се превърне в пространство без граници, където свободно да се обменят човешки и високотехнологичен капитал, ресурси, идеи и още, още. Така например аз, ако преди '89 година имах тази възможност, ако тогавашните управници мислеха както г-н Петков, колко по-богат щях да съм към днешна дата откъм опит в научна дейност, в културен, социален и емоционален аспект? А кой знае, може би щях да бъда и професор на вас или вашите деца? Като се замисля, интернационалният опит е винаги в плюс, не само за научните среди, но и дори за един строителен работник в Лондон, който иначе едва ли би видял някога Биг Бен или Двореца на кралицата.

Бих искал да приключа с една своя любима мисъл, според която животът е книга и ако не пътуваш, то препочиташ една-единствена страница...

Въртележката на живота

Усещате ли как бързо отлита времето? В дни като днешния се чувствам три пъти по-стар, а живял четири пъти по-малко. За това не се сдържах да отделя един пост за неизбежния ход на времето и цикличността на събитията.

Ако не бе работата, която да кара дните ти да минават бързо, ако не бяха семейните проблеми – с жена, с дъщерята, които да хапват от свободното време, сигурно човек щеше да мисли малко повече за себе си и сигурно щеше да има повече неща, която да направи, повече места, които да посети. Щях да се чувствам повече живял... може би. Не, че не може и със семейството, а моето е чудесно и рядко имам с тях някакви сериозни търкания (всъщност жена ми е идеалният партньор и с нея мога да се забавлявам много), но за повечето семейства важи приказката „С деца на море‟ – очите ти да са на четири, защото ще се пързалят на сапуна и ще се изпикаят в сапуниерата.

Това имам предвид. Но не главно заради това понякога се чувствам вехт и прегърбен от постоянното напрежение на битовите отговорности - сметки, данъци, следене на осигуровки, работата с капризни хора... а може би причината е по-скоро, че усещам как животът си отива, тялото ми се променя, а искам да съм вечно в разцвета на силите си. Че кой не иска?  Но от друга страна... като си помисля, може да се каже, че по дух си оставам вечно млад. В младежките години, с другарите вършихме каквото вършихме, младостта ми беше извинение. След това се ожених и като дъщерята порасна пак покрай нея следях младежки страсти и вълнения, което пак ме подмлади. В бъдеше, след като дъщеря ми се омъжи и ме направи дядо, с един внук и на 70 пак мога да младея. Интересна въртележка е животът... Все растеш и си мислиш, че престаряваш, а  после пак се намираш в изхода позиция. Докато стане едно пълно завъртане да се усмихнеш, да се разплачеш и готово – всичко се повтаря. Сватба след сватба, деца след деца... другото няма да го споменавам, че не върви в тази публикация.

Панелизация и екстравангация

Както каза един приятел инженер – напоследък доста сме го ударили през просото, но си има и добри страни.
Осакатени ли сме от соц строителството? Това се питам, но гледам, че много чужденци намират някакъв чар в панелките ни. Да, нали, но не им се налага да живеят в тях. Панелните сгради са чудесни за едно доста... интимно съжителство. Помните ли онзи български филм „Топло‟. Имаше една фраза: „Имаш ли зеле, връщам в мандарини‟ и как се развъртя стокообмен между етажите, когато пробиха дупки в апартаментите на хората, уж да им сложат парно. Действително имаше нещо много топло в тази филм. Но той показа несъзнателно и двете лица на близкото съжителство – от една страна всички живеем като едно голямо семейство, от друга обаче, затоплят ли се действително взаимоотношенията между хората и дали това в реалността е възможно. Истината е, че напоследък доста се оплакваме от този тип жилищни сгради. Не искаме посегателство в личния живот и пазим неприкосновено пространството си.

Съжителството в блокове по-скоро обтяга отношенията между хората,  мисля аз – на един му пречи музиката, друг иска да е предупреден преди празненство, има проблеми със събирането на пари, оспорване решенията на домоуправителя и др.

След това дойде времето на малките сгради, които днес неправилно наричаме кооперации, които обаче след Прехода почнаха да строят, пестейки и от качество, и от материали – получиха се не много читави постройки.

Сега влязохме във века на съвременната архитектура. Внесохме и ние един Арт деко. Но какво се получава – красиви сгради с малки и неизползваеми помещения. Онзи ден бях на оглед на апартамент и ми предлагат триъгълна спалня – е, какво да я правя? Следващо жилище беше с една огромна терасата – мога да опъна петметров надуваем басейн – отново непотребно за мен. Трета сграда ми предлагаше ромбоидна дневна и накълцана като акордеон стена (?!)

След този мой оглед, все още не знам дали панелките все пак не бяха едно доста добро решение... поне за времето си, създадени с някаква идейна мисъл за хората. След толкова години в панелно жилище обаче, трудно ще се навия да го сменя с друго такова.

Светльо Кантарджиев и Ню Медиа Груп с детски народни приказки от целия свят

Помня сякаш бе вчера, че когато бях малък, обичах да ходя на село при баба и дядо най-вече заради приказните вечери, в които двамата ми четяха всевъзможни истории за далечни кралства, храбри рицари, неземно красиви моми, страшни лами и още, и още. Заспивах развълнуван и сънувах по-цветно и от дъгата, а на сутринта се събуждах с купища въпроси: „Защо не съм принц? Кога ще се оженя и аз за най-красивата девойка в царството? Защо не сме царство? Какво е това република?“ и пр.

Може би, ако не бяха моите баба и дядо, никога нямаше да се запаля така по четенето и писането, а този блог, предполагам, също нямаше да бъде факт. Ето защо отправям адмирации към г-н Светльо Кантарджиев и издателство Ню Медиа Груп, които продължават да радват най-малките читатели с народни приказки от различни краища на света.

Доколкото разбрах, най-новите заглавия „Джак, победителят на великани“, „Мълчаливата принцеса“, „Приказка за котката“, „Принцесата от портокала“ и „Старата къща“ са част от поредицата „Детство мое“, предназначена за малките читатели. Много се зарадвах преди седмица, когато млада майка избираше с момиченцето си, на възраст между 5 и 7 годинки, сред цитираните заглавия в книжарница на центъра. Малката принцеса изглеждаше истински развълнувана и изпиваше с големите си сини очи всяка книжка, попаднала в ръчичките й. Усмихнах се и споделих, че много обичам детските книжки, а тя ми отвърна: „Ти си възрастен, не можеш да четеш нашите книги, защото не ги разбираш.“

Повярвайте, за секунда имах чувството, че говоря със съвременния Малък принц, само че в момичешки вариант. Синеочка бе права. Всяко нещо с времето си предизвиква неповторима емоция.

 * * * 

Детските книжки са за децата, за невинните и мечтателни сърчица, които четат със сърцето и възприемат с душата, а не с разума. Нека не лишаваме хлапетата от тях!

Хигиена на четене в мрежата

Аз съм един сравнително млад човек с режим. Откакто си взех компютър всяка сутрин с кафето чета новини, гледам си фейсбука, и търся интересни статии на любопитни теми.
Лично мен ме вълнува спорта, политика, здраве. Жена ми се заплесва по мода, фън шуй, йога, търси рецепти и съвети за градината.

С глобализирането на мрежите и удобството да си създаваш блогове, пишеш и търсиш  социалните мрежи се превърнаха в страхотно място за споделяне. Чета все повече хора, които представляват гражданското общество, запознавам се с различни гледни точки и повишавам общата си култура. Не симпатизирам на един тип хора, които условно си наричам „уеб-мотриси‟, защото се движат по релсите без дори да погелждат настрани. Те са социално пасивни и общо взето нямат добра визия за реалността в страната ни.

Тук обаче искам да направя вметка и към хилядите съвети, които излъчва мрежата. Уеб сайтовете са отлично място за черпене на идеи, които да реализирате в домашни условия - рецепта, градинарство, направи си сам и др. Но по теми за здравето и диетите четете внимателно и между редовете в краен случай. Преди да пристъпите към действие, проверете какво пише на поне още едно-две места и тогава давайте. Най-добрите съвети за домашни изобретения има в блогове и форуми, защото там пишат хора, които вече са пробвали дадена рецепта или метод. За всичко друго има специалисти, към които се обърнете, особено що се отнася за здравето.

Чувството за хумор

Мога да твърдя, че едно от качествата, които притежавам е чувството за хумор. Обичам в компанията ни да е весело, и да се смеем постоянно. За мен смехът е здраве. Мисля, че живота е твърде кратък и труден, за да пропиляваме дните си в тъга и отчаяние. Затова, когато сме в компания, аз взимам ролята на шегаджия и предизвиквам усмивки на лицата на околните. Радвам се ,че успявам да променя намръщените изражения и да накарам лицето да засияе.

Не винаги ми се получава, но тъй като познавам приятелите си е по-лесно. Знам всеки на какво би са засмял и на какво не. Понякога успявам с някой виц, друг път със забавна история, а трети само с определени движения. Има хора, които обичат да се шегуват с околните, но не понасят шегите на свой гръб. При мен няма проблеми, шегувам се и се забавлявам, когато го правят и с мен. Не харесвам обаче черния хумор, идва ми в повечко. Често гледам комедии на компютъра си, обичам да чета и вицове. Те предизвикват смях у мен и от тях научавам нови истории. Неколкократно съм прочел разказите за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, които са невероятно поучителни. Преди време прочетох една статистика, според която жените харесват мъже с чувство за хумор. Това е напълно разбираемо - усмихнатите хора са по-чаровни и красиви. Това не важи само за мъжете, а и за жените. Освен всичко смехът действа положително на нашето здравословно състояние, но това е много дълга тема. До скоро :).

Collectors in Bulgaria – guardians of Bulgarian wealth

Collecting is not for everybody. Very few are actually those that managed to solve the riddle and balance their hobby of collecting with work that can manage to provide enough profit, so that the collector’s dream is pursued.
There are not many people in Bulgaria that have managed to do this, but those who did, are very good in it. Boyan Radev for example is a very prominent collector, who at one moment decided to donate a huge part of his collection to the national history museum. To date he is his largest contributor. Svetlin Roussev, Valeri Stefanov, Svetlyo Kantardzhiev are some other more famous names from the Collectors’ Association in Bulgaria.
Every year the Association of Collectors in Bulgaria organizes a special event called “The Other Museum”. Then they expose for everybody who would like to see very rare exhibits from their own collections. And every year this event is attracting a lot of attention, because they really managed to include in their collections some very, very precious objects and artifacts.
 I believe collectors are guarding much of Bulgaria’s history and cultural heritage, and that is something good. If it wasn’t them, now the same objects could’ve been in foreign museums, trafficked by treasure-hunters. Hopefully one day, all collectors will be as kind as Boyan Radev to donate what they’d found to the national museum.

Преяждане с храна

За нас мъжете е характерна т.нар. лакомия, т.е. непрекъснатата нужда от консумиране на огромно количество храна. Не при всички естествено, има и изключения. Познавам мъже, които се хранят като жени - ядат по една порция. Не знам как издържат в ежедневието с такова количество храна. Лично аз, имам зверски апетит и постоянно мисля за ядене :). Обожавам да седя на маса, която да бъде пълна с всякакви вкусотии. Да има от пиле мляко, както се казва. На нас хората може би ни е заложено да бъдем лакоми, или пък ставаме такива с течение на времето. Аз откакто се помня обожавам да се храня. Най-добре се чувствам на празници, когато на трапезата има повечко неща. Тогава ми е позволено да прекалявам с консумацията им, поне така се успокоявам. Просто като видя храна не мога да се сдържам. Ям една след друга порциите, а накрая ми става тежко на стомаха. Имам усещането, че стомаха ми ще се пръсне, а дишането ми е затруднено. Казвам си, че повече няма да ям толкова, но това трае до следващия път. Решението на проблема ми е да легна да поспя малко. За в момента нямам сериозни проблеми от тъпченето с храна, но след време - не знам. Сигурен съм, че един ден този нездравословен начин на живот ще ми доведе главоболия. Било то високо кръвно налягане, или повишен холестерол, или не дай си Боже нещо по-сериозно. Успокоявам се с това, че тренирам и така изгарям по някоя друга калория. Да обаче трябва сериозно да се замисля за лакомията си, за да не страдам после.

Правото на глас

Вие ще гласувате ли на изборите на 12- ти Май ? Аз със сигурност ще отида да пусна своята бюлетина. Като цяло не съм силен привърженик на някоя партия, но смятам че трябва да покажа своето мнение. До момента винаги съм употребявал правото си на вот и сега ще е така. За съжаление, предизборните кампании и агитации са доста обещаващи, но само докато траят. После, който и да дойде на власт, е все тая. Нещата не се променят към по-добро, дори напротив. Условията на живот в нашата страна стават все по-нетърпими за живеене. Вече повече от 20 години ни лъжат и се възползват от нас за да живеят по-добре. Българите сме доста търпелив и толерантен народ. Вярваме в доброто и чакаме момента, в който държавата ще се оправи. Напълно разбирам младите хора, които бягат в чужбина за да търсят препитание. Жалко, че се случва така, но и те нямат друг избор. Учат Висше тук, а после ходят да работят по строежи и хотели в чужбина. Колкото до гласуването, мисля, че е добре всеки да даде правото си на глас. Така изказва своята позиция и отношение към държавата и управляващите. С нашия глас трябва да подкрепим партията, която смятаме, че би работила за нас и за доброто на България. Защото ако не отидем до урните за да пуснем бюлетина, после няма да имаме право да коментираме и да плюем управляващите. Надявам се, че на тези избори ще бъдат избрани най-достойните хора, мислещи не само за своите благини, но и за обикновения български народ.

Vanga’s mysteries

Maybe you have never heard of the Bulgarian prophet Vanga? Allegedly, she was a person who can see in the future, give instructions for healing, talking to the dead etc. For most people from the west, the story about Vanga would seem like a myth or legends and they might say that she was just a propaganda instrument for the communist regime in the country in the time when she lived.

Still, even today – 24 years after the fall of the regime, there is no one in the country, who would “debunk” Vanga. On the opposite – there are hundreds of people who can testify on her abilities and disperse all doubts that she was a fraud. There are several movies and books with testimonies, studies and researches on Vanga’s life and none of them could find an evidence that she did not have the supernatural abilities people attributed to her.

If you want to read a good book about her, I can recommend you Zheni Kostadinova’s book “Vanga’s Secrets”, which gives most insights on her life, people’s experiences with her and tries to give explanations on the mysteries surrounding her. The book is published by Svetoslav Kantardjiev’s publishing house New Media Group, and in my humble opinion, it is the best one on the topic of Vanga.

It is hard to believe, with the many frauds today that what Vanga did is possible and that it wasn’t staged. Personally for me, she was what kept me from becoming an absolute atheist.

Отношение към дамите

 Днешните представители на мъжкия пол, като че ли не уважават достатъчно дамите. Поне това са моите наблюдения спрямо отношенията им.

Аз съм възпитан да се държа добре с хората и особено с нежните същества. Те са прекрасни създания, без които не можем и с които животът ни става по-хубав. За да имаме топли отношения с тях, трябва на първо място да ги уважаваме и ценим. Те са като естествени цветя, които красят дома ни.

Освен красота се нуждаят от ежедневни грижи, както цветята от поливане. Жените обичат да се интересуваме от тях, да споделяме техните чувства и настроения. Ласкаят се от малките жестове и имат нужда от тях. На тях им прави впечатление дори начина, по който ги гледаме и разговаряме с тях.

Много мъже не изслушват половинките си и ги обвиняват в това, че много говорят. А дамите просто имат нужда да споделят за да им олекне. С кого, ако не с мъжа, когото обичат. Нежните създания имат необходимост да усещат силно мъжко рамо, на което да се опрат, когато им е трудно.

Аз изпитвам дълбоко уважение към моята съпруга, която ме е дарила с едно прекрасно момиче. Двете същества са целият ми свят и аз обичам да им доказвам любовта си. Понякога им правя закуска, водя ги на разходки сред природата през уикенда и без да има повод им подарявам цветя. Днешното поколение има по-различни представи за романтика. За тях е демоде да отвориш вратата на колата на дамата, да напишеш любовно писмо или да приготвиш вечеря на свещи. Моето мнение е че всичко е въпрос на възпитание и личен избор.

Тежък махмурлук

На кой не му се е случвало да излезе вечер с приятели и да се прибере подпийнал? Когато съм с приятна компания не се усеща как минава времето и колко точно питиета обръщам. Не че ни ги броя, но е най-сладко да пиеш с хубава компания и весели приказки. Вечерта всичко е ОК, но сутринта? След пиянски запой е най-ужасна. Главата ще ти се пръсне, лошо ти е на стомаха, краката не те държат и изпитваш неудържима жажда. Ако деня е почивен добре, но ако си на работа вече е кошмар. Трябва някакси да се пооправиш, защото те чака работа. Ако пък си под зоркия поглед на шефа нещата са още по-сложни. Пробвал съм какви ли не лекове срещу махмурлук. Като чаша силно кафе, сода с лимон, доматен сок, зелев сок, айран и т.н. Най-добре обаче се чувствам, след като си взема душ и хапна една шкембе чорба. Ако нямате такава и друга супа ще Ви освежи. Веднъж си бях купил от аптеката лекарство срещу махмурлук. На много хора им помага, но на мен не знам какво ми стана. Главата още по-силно ме заболя, направо щеше да се пръсне. Добре, че беше за кратко. Чувал съм и течния амоняк помага при махмурлук. От него се слагат 5-6 капки в чаша хладка вода. Друг вариант за по-бързото възстановяване е приема на витамини. Най-добрия вариант според мен е да не се напивате толкова, че да имате нужда от тези илачи. Алкохола се консумира с мярка и с удоволствие. Наздраве :) !

Профилактичен преглед

През този променлив сезон настинах сериозно и се наложи да отида при личното си джипи. Тя освен, че ме прегледа ме накара да си направя и някои профилактични прегледи. Не бях ходил отдавна и сега ме хвана на тясно. След като ги направих се оказа, че имам малък проблем с кръвното налягане. То беше по-високо от нормалното и може би на това се дължеше факта, че напоследък ме болеше главата. А аз си мислех, че е от нерви или от смяната на часовника. След диагнозата ми наложи да се ограничавам с някои храни и напитки. Изписа ми и лекарства за високото налягане, които да пия постоянно. Освен това ми препоръча да се движа повече и да се храня по-малко. Това било с цел да отслабна, за да нямам бъдещи проблеми заради килцата. Сега си пия редовно хапчетата и нямам проблеми. Малко се ограничавам с кафето, тлъстата храна и алкохола. Наблягам на плодовете, зеленчуците и млечните напитки и храни. Та мисълта ми беше за това колко са полезни тези прегледи. Ние сме свикнали да се лекуваме и да си поставяме диагнози сами. Не осъзнаваме колко може да се задълбочи проблема от самолечението ни. Търсим медицинска помощ, само когато е наложително и ножа е опрял до кокала. Благодарение на тeзи прегледи се установяват отклоненията от нормата и сe взимат мерки на време. Представяте ли си ако не бях открил своя проблем навреме? Можеше да получа някои удар или още по-лошо. Грижете се за своето здраве, защото по-важно и ценно от него няма.

BTV и тази пролет радват зрителите с български сериали

Здравейте, приятели!

Днес сме понеделник, а най-хубавото на този ден от седмицата е, че само след четири дни идва петък! Шегувам се: всеки ден е такъв, каквито сме ние и какъвто съумеем да го направим!

Например аз се грижа за тонуса си освен с интензивни тренировки три пъти седмчно и приятна музика, внимателно подбирайки какво гледам у дома пред телевизора, за да разпусна след работния ден. Избягвам натоварващите и некачествени продукции, като напоследък много добро впечтление ми правят българските сериали по БТВ.

Да си призная, до съвсем скоро изобщо не бях фен на новите български филми и сериали (иначе класиките си преповтарям с най-голямо удоволствие). Имах чувството, че в един филм екипът по създаването иска да каже и покаже толкова много неща, за които по-рано не е имал средства и възможност, че резултатът накрая е повече от комичен.

От BTV обаче промениха тази тенденция, продуцирайки редица родни сериали (7 към настоящия момент). Смея да твърдя, че качеството им е на световно ниво. Въпреки че локалният хумор преобладава в „Революция Z”, лентата би била успешна и зад граница, защото проследява вечните проблеми в човешките взаимоотношения и поколенческите различия. Много свежо, динамично и увлекателно сериалче, което ми припомни, че и аз навремето мечатех да бъда рок легенда. 

Най-новото предложение на телевизията, „Фамилията“, на свой ред попада в друга жанрова категория, предлагайки малко трилър, щипка екшън, привкус на драма и черен хумор. Снощи гледах втори епизод от поредицата и трябва да призная, че разбирам защо жените са луди по Асен Блатечки: няма такова мъжкарско излъчване и въплъщаване в образ. За Стефан Данаилов е ясно, че целият е жив урок от наръчник по актьорско майсторство. Много добре се справя и красивата млада надежда на българското кино Радина Кърджилова, която познаваме добре от „Стъклен дом“.

Много бих се радвал, ако модерните български сериали се превърнат в традиция, а не събитие. Голяма спирачка в това отношение са кабелните оператори, които печелят от зрителите месечни такси, но се правят на ударени, когато трябва те самите да плащат адекватно на телевизиите, затова, че привличат публика именно чрез техния продукт, а не чрез свой собствен. Така медиите не получават полагащи им се средства, които биха могли да вложат в продуцирането на още български ленти.

До нови срещи и приятно гледане!

Ползите от спорта

Понеже съм тренирал лека атлетика и обичам спорта, реших да Ви споделя ползите от него, с които съм запознат. Той е особено наложителен при децата и подрастващите. Не случайно в училище се изучава предмета физкултура. Физическите упражнения действат добре на всяка една част от тялото, дори и на мозъка ни. Чрез тях от тялото ни се отделят ендорфини, които са причина да се чувстваме здрави и щастливи. Упражненията са перфектен вариант за хора, които трудно заспиват вечер. Чрез тях мускулите Ви ще се отпуснат и ще заспите по-лесно заради умората. В комбинация с чаша топло мляко няма да имате никакъв проблем. Чрез спортуване можете да поддържате желаните килограми и да сте във форма. Всеки знае, че така се изгарят калории и се тонизира организма. Чувал съм, че препоръчват спортуване на хора, които изпадат в депресивни състояния. Да не забравяме, че спорта действа и в борбата с някои болести. За да поддържате Вашето здраве е нужно да полагате съответните грижи. Спортувайте за да се предпазите от високо кръвно налягане, диабет, заболявания на сърдечно-съдовата система, депресия. Доказано е, че ходенето пеша по 30 мин. на ден намалява риск от рак на белия дроб, гърдата, простатата с 50% . Ефекта ще бъде по-голям, ако ходите с по-бързо темпо. Най-важното е, когато правите упражнения или друг някакъв спорт да бъдете постоянни и упорити. Така ще постигнете очакваните резултати.

Големият или малкият град?

Като човек живеещ в голям град много пъти съм се замислял какво е да живееш в провинцията. Аз имам приятели, които живеят в малки градчета и се чувстват много добре. Може би, защото са свикнали с начина на живот. Разбира се обаче има и плюсове, и минуси. За мен плюсовете са, че там въздуха е по-чист, заради по-малкото предприятия и освен това нямат проблем с боклука. Друго, което е положително е че разстоянията от една точка до друга се минават по-бързо и по-лесно. Трафика не е толкова натоварен и дори можеш да отидеш пеш до даденото място. Освен това престъпността е по-малка в сравнение с големия град и наркотиците са по-малко разпространени. Да не забравяме и минусите, които не са за подценяване. В провинцията икономиката е по-малко развита и е по-трудно да си намериш работа. В момент на криза това си е сериозен проблем за жителите. Освен това няма толкова големи търговски обекти и Молове, както в големия град. Не само това, но и развлекателната дейност не е на ниво - театри, кина, различни клубове за спорт и забавление. Тях ги няма, или не са достатъчни. Друго, което е по-различно в двете категории градове е манталитета на хората. В големия град те са по-отворени и нямат много задръжки и съображения. В провинцията е друго - хората са по-консервативни и се съобразяват с обкръжението. Било то със съседи, приятели, роднини и колеги. Града е по-малък и всички се познават, клюките се разнасят от уста на уста. Не знам за Вас, но аз предпочитам по-големите градове.

Предавания за таланти

Ако вечер имам възможност се протягам на креслото и си пускам някой хубав канал. Задължително гледам новини, след което обичам да се разтоварвам с нещо развлекателно. За моя радост в момента има различни предавания. Някои от тях са за кастинг на певчески таланти, други са за танцувални умения, трети са изпитания за интелекта на хората. Смятам, че сред изброените дотук има за всеки по нещо. Аз много се радвам, че благодарение именно на такива формати се откриват невероятно надарени личности. Не всеки е имал възможности да се развива в този живот и да прояви потенциала си. Точно тези предавания дават огромен шанс на младите надежди на България. Чрез журито, което ги подбира могат да осъществят една от най-големите си мечти. Някои певческа кариера, втори танци, трети чрез финансовата подкрепа под формата на награда да направят сериозна крачка за своето бъдеще. Та какво му трябва на един млад и неопитен, но талантлив в някоя сфера човек? Да му се подаде ръка е моят отговор на въпроса. Освен полезни тези телевизионни предавания са особено забавни за мен. Като човек занимаващ се с изкуство аз ценя всякакви прояви на талант в младото поколение. Да Ви призная, че душата ми се изпълва с радост и възхищение, когато чуя хубав глас или видя красиво изпълнен танц. При добро изпълнение на народна песен направо настръхвам от удоволствие. Съветвам младежите, които имат дарба и мечти да вървят напред и да се представят на публиката, защото тя ще ги оцени подобаващо.

Сключване на брак

Забелязал съм, че много двойки живеят на семейни начала и не сключват брак. Те заживяват заедно като гаджета и дори при появата на рожба нещата не се променят. Това може би е мода - да не се подписва. Не знам какви са причините, може би от страх за бъдещето или от несигурност във връзката. По мое време обаче не беше така, имаше други порядки. Нещата бяха по-различни и дори по-старомодни. Връзката започваше с опознаване, ако двамата души си пасваха не след дълго се женеха. Така се случи и с мен. След като си бях харесал момиче пристъпих към действие. Канех я на заведение, подарявах й цветя, ухажвах я. Тя беше малко притеснителна и скромна, не като днешните девойки. Така не след дълго се реших и й предложих да се оженим. Тя, слава Богу се съгласи. Последваха най-хубавите и романтични моменти в моя живот. Направихме годеж, след това голяма сватба, на която много се веселихме. След месеци се случи най-истинското и стойностно нещо в живота - жена ми беше бременна. Така на бял свят се появи момиченцето ми. В момента тя е студентка и е една прекрасна млада дама. Радва ме с борбеността и силния си характер. През годините със съпругата ми минахме през много трудни моменти, но успяхме да запазим здрав брака и любовта си. Брака е прекрасно събитие в живота на всеки, който е срещнал правилната половинката. Той е свещена връзка и прави женените по-сплотени, силни и обичащи се. Така, че мили млади хора не се колебайте и направете тази стъпка.

Апостолът на свободата

Преди няколко дни се честваха 140 години от обесването на Васил Левски. Какво знаем за този велик българин? Истинските имена на апостола са Васил Иванов Кунчев, роден на 18-ти Юли 1937 година в град Карлово. Негови прозвища са Апостола, Джингиби, Игнатий и Левски. Бил е монах в Сопотския манастир, но бурния му нрав го тласка към революционни действия. Прякора си Левски е заслужи след лъвския си скок. Известна фраза на Апостола е „Ако печеля, печели цял народ - ако загубя, губя само себе си”, с която потвърждава бунтовническите си намерения. Именно за свободата минава през Белград, Румъния, прекосява надлъж и на шир цяла България. Левски основава революционни комитети, първия, от които е в град Плевен. За своята кауза събира много хора, средства и оръжия. Всичко върви добре до залавянето на Дякона. Това се случва на 22-ри Септември 1872 година край Къкренското ханче. Левски е заловен от турската полиция заради предателство на негов съмишленик. Има различни спорове дали това е поп Кръстьо или Марин Поплуканов, като везната тежи към поп Кръстьо. След това Апостола е отведен в София, където след съдебен процес е произнесена смъртната му присъда. Така на 19-ти Февруари 1973 година в днешната столица е обесен Дякона за свобода - Васил Иванов Кунчев. Днес името му напомня за една велика личност, която се е борила с живота си за свободна България. Поклон пред паметта му!

Животът днес

Животът по принцип е борба за оцеляване, но в последните години става все по-трудно. По време на Социализма имаше работа за всеки, цените бяха по-ниски и си позволявахме повече неща. Нямаше хора ровещи по контейнерите или спящи на улиците. От тогава насам какво ли не се случи - всеки се опита да поуправлява и с нехайството, и алчността си погубиха икономиката в България. Всеки кандидат-президент и щаба му обещаваха какво ли не, докато ги изберат. Когато спечелят, забравят обещанията си, започват да грабят от джоба на бедния народ. Аз смятам, че ние българите сме търпеливи, дори когато ни тъпчат и смазват, но може би агресията в нас в днешно време е надделяла. Черешката на тортата бяха космическите сметки за ток, които получихме в началото на тази година. За сравнение с предишните ни фактури на новите имаше сто процента отгоре. Моята честитка беше от 395 лева . Как е възможно при положение, че преди това не съм плащал повече от 200 лева. Още повече, че по Коледните и Новогодишните празници бяхме на гости в провинцията, а да не говорим че миналата година имаше дни с по -22 градуса. Тук в моя роден град се провеждат протести, на които присъстват много хора, недоволни от повишените сметки. Отчаянието и немотията предизвикаха протести във всички градове от България. Призива ми към управляващите е да се вземат в ръце и да оформят едно достойно правителство, което да се погрижи за българския народ.

Естествените жени

В 21 век все по-малко жени са естествени и не се влияят от модните тенденции. Когато излезе нещо актуално всички дами си го купуват. Така по улиците често срещам жени и момичета облечени почти еднакво. Ако са модерни плетените ботуши или цветните панталони всички си ги купуват. Било то дрехи, обувки, прически, чанти и дори поведение, всичко се копира. По този начин болшинството изглеждат като близначки или сестри. Типа фешън дама е с обемна прическа, опушени очи, неестествен бюст, къса пола и високи токчета. В това няма лошо, особено за нас мъжете. Радват окото и душата ни, но само на улицата, такава жена да не ти е в къщата . Когато става въпрос за нашата приятелка нещата стоят по друг начин. Предпочитам половинката до мен да е естествено красива, без корекции и силикон. Това не означава да не се поддържа и да се гизди, но не до неузнаваемост. Много жени се гримират така, че като свалят грима не можеш да ги познаеш – коренна промяна. Жените са най-красивите и нежни същества на тази планета. Нека със страстта си към гримиране и контене да не заприличват на маймуни. Пък и най-важното в една жена не е само външния вид. Той прави впечатление в началото, но после се оценяват други качества. За мен изключително важно е жената да е домакиня в кухнята, тигрица в леглото и дама в обществото. Какво е важно за един мъж - да е сит и удовлетворен. Другото сам ще го свърши.

Четенето на книги

Здравейте. Споменах Ви, че много обичам да чета различни материали - вестници, списания, статии в интернет. Забравих да изброя обаче книгите. Обожавам да разлиствам страниците на някоя хубава книга и да усещам аромата й. Вкъщи имам пълна библиотека с различни по жанр книги - романи, криминални, фентъзи, образователни, приключенски, детска литература и др. Да Ви призная, че не съм прочел всичките си налични книги, но това не ми пречи да си купувам нови. Следя най-новите излезли книги в интернет и така се осведомявам. Там прочитам накратко съдържанието и преценявам дали ще си поръчам книгата. Друг лесен, но не и предпочитан от мен начин за четене на книга е онлайн. Сядаш пред компютъра и докато пийваш аперитивче, четеш. Днес младото поколение не счита за интересно и занимателно четенето на книги. Тийнейджърите предпочитат да седят на компютъра и да играят игри. Има и изключения разбира се - будни деца, интересуващи се от българските произведения или от английска литература. Та на кой ученик не му се налагало да чете произведение на Христо Ботев, Алеко Константинов, Иван Вазов, Пейо Яворов и др. Четейки книги ние обогатяваме своя речник от думи, осведомяваме се в различни сфери, преминаваме в друг свят дори мечтаем. Много интересни и хубави са и електронните книги - някои то тях са варианти на книгите от хартия. Какъв по-хубав подарък може да направите от една хубава книга ?

Добрите хора днес

В днешно време, когато безработицата е голяма и финансовото положение става все по-трудно все още се намират добри хора. За тях искам да ви разкажа днес. Наскоро по новините казаха за жена на средна възраст, която вървейки по улицата намира портмоне с пари и документи. Тя е безработна и в затруднено финансово положение, но с добро сърце. Когато намира портфейла нито за миг не се поколебава дали да го върне на притежателя му. Не че няма нужда от тези пари, но смята че те не й принадлежат. Това е една благородна постъпка на истински добър човек, която показва че в България истинските хора все още съществуват. Това качество на искреност, доброта и доблестност се възпитава от ранна детска възраст. Тези положителни черти присъстват и в характерите на ученици от Стара Загора, за които четох в началото на месец Февруари. Разхождайки се в голямото междучасие те намират пачка с пари на паркинг на банка. Когато тийнеджърите ги преброяват виждат, че са доста - около 1600 лв. Взимат ги и ги предават в полицията, а в знак на признателност и благодарност са наградени от МВР с грамоти за доблестност. Тези 15 годишни младежи са пример за това как трябва да постъпи всеки един намерил чужди вещи. Самите те признават, че доста от съучениците им ги укорявали, че не са взели парите за себе си, но други ги поздравявали за постъпката им. Ако някой ден ние попаднем в подобна ситуация нека преди да действаме да се поставим на мястото на пострадалия и да решим как да постъпим. Най-искрени поздрави от мен на хората с големи сърца и добри души. А народа е казал "Направи добро, пък после го хвърли в морето".

Бяла Приказка - Деси Тенекеджиева

Преди две седмици посетих концерта на Деси Тенекеджиева и приятели "Бяла приказка", който се проведе повторно в моя град Варна, след като пожъна успех месец преди това - около Коледа.

Събитието се проведе във Варненския театър и честно казано беше на много високо ниво, освен Симфоничния оркестър, участваха именити музиканти като Страцимир Павлов, Валери Ценков и Нейко Бодуров, които направиха песните на Деси да звучат още по-добре. На сцената също така бяха двама оперни певци и госпел хор, които още повече обогатиха преживяването.

Тя изпълни целия си албум Crazy Butterfly и си признавам, че някои от тях ми харесват доста, като например песента с Миро - Когато всичко свърши, чиито клип е режисиран от режисьора Ивайло Палмов. Освен тези парчета, Тенекеджиева изпълни и много хитове от едно време, като "Imagine" на Ленън, и коледни - Джингъл белс, Тиха нощ, свята нощ, и други.

Като цяло съм много доволен на концерта, всичко ми хареса много - това си беше цял спектакъл, а не просто част от турне на не чак толкова популярната Деси Тенекеджиева. Личеше си работата на професионален сценограф - костюми, осветление, декори - всичко беше идеално изпипано. Ето такива концерти трябва да се случват по-често по градовете. Това си беше едно наистина културно мероприятие и се радвам, че успях да бъда негов зрител.

Накрая ви поздравявам с парчето на Деси и Миро - Когато всичко свърши, клипът също си заслужава гледането:

“Летят жерави”

Сравнително наскоро го гледах този филм и искам да ви направя съпричастни. Преди това бях слушал едноименната песен в ютуб, която е писана години след излизането на филма, но клипът към нея е с кадри от филма. Мой приятел, който завърши магистратура по кинознание, ми каза, че филмът бил знаков, имало го във всички учебници по кино, та задължително трябва да се гледа. Гледах го. Филмът е правен 1957 г. и печели Златна палма за режисура в Кан. Невероятен успех във Франция и в цяла Европа. От съвременна гледна точка сигурно ще ви подразнят много неща, на първо място сюжетът не е кой знае колко оригинален, има много нелогичност в развитието на действието и редица други несъвършенства. Но! Това е запомнящ се филм. Прекрасна актьорска игра на Татяна Самойлова и Алексей Баталов. И безспорно най-красивата сцена на смърт в историята на киното в блестящото изпълнение на Алексей Баталов, който тогава е много млад. Може би киноманите ще си го спомнят от ролята му на Гога в “Москва не вярва на сълзи”. И забележително операторско майсторство, което още веднъж потвърждава тезата ми, че хубавото кино не е в интересния сюжет, а в запомнящите се кадри. Горещо ви препоръчвам да гледате филма, но ако не се организирате за това, поне си пуснете клипа, напишете в ютуб “Журавли” - песента е прекрасна.

Една различна картина на Втората световна война

Сигурно всички сте виждали този христоматиен кадър, който е запечатал целувката на матрос и медицинска сестра на нюйоркския площад Таймс Скуеър. Снимката е на фотографа Алфред Айзенщат и я наричат “Целувката на победата”. Историята е следната: матросът и медицинската сестра не се познават, тя му съобщава за края на Втората световна война, целуват се и тълпата ги разделя. Защо ви разказвам тази история? Това е снимката на корицата на сп. “Леуропео” на броя, посветен на 65-ата годишнина от победата над нацизма. Горещо ви препоръчвам да прочетете този брой, ако успеете да си го намерите. Броят е отпреди няколко години и ми го даде мой приятел, който знае, че се интересувам от тази тема. Детските ми представи за войната са били по-скоро емоционални, формирани от тогавашната пропаганда и от книги като “Повест за Зоя и Шура”, “Майка човешка”, “Крахът на черните джуджета” и други подобни. Първата по-интересна гледна точка за войната намерих в един сборник, казваше се “Обратът”, излезе в края на 80-те, та там имаше едно интервю на Елена Ржевская с главнокомандващия на руските въоръжени сили по времето на Втората световна война маршал Жуков. В това интервю Жуков, вече на възраст, споделя интересни неща за войната и своето участие в нея. След това интервю, този брой на Леуропео е първият по-разчупен и интересен поглед върху войната, на който аз попадам. Различните гледни точки на наистина добри автори и богатият снимков материал дават една много по-пълна и истинска картина на това безумие на 20 век. Като започнем от статиите за генезиса на лудостта, механизмите на пропагандната машина, наречена Третия райх, минем през блестящите психологични портрети на главните действащи лица, участието на мафията във войната – всичко това дава една наистина различна и задълбочена картина на това човешко безумие. Но идеята ми е не да преразкажа съдържанието, а да ви провокирам да го намерите и прочетете. Ще чакам отзиви.

Багряна

Средата на 80-те години някъде беше. Пловдивското издателство “Христо Г. Данов” издаде една луксозна поредица с няколко български поети, между тях и Елисавета Багряна. Книгите бяха истинско бижу – с кафява кожена подвързия, надписани със златни букви, вътре хартия, наподобяваща пергамент. Та по тоя повод Елисавета Багряна имаше представяне на своята стихосбирка в тогавашния младежки дом. Като човек, изкушен от литературата и в частност от поезията на Елисавета Багряна, отидох. В спомените ми още звучи мелодичният и приятен глас, с който четеше стиховете си. След представянето се наредих на опашката за автографи и имах шанса да видя отблизо тази наистина невероятна жена. И досега не мога да забравя достолепието и женствеността, които излъчваше поетесата, тогава е била около деветдесетгодишна – безупречна прическа, перфектен маникюр, елегантно облечена, на високи токчета. Магнетизъм! Класа! Години по-късно прочетох книгите за Багряна на Блага Димитрова и Йордан Василев – “Младостта на Багряна и нейните спътници” и “Дни, черни и бели” и разбрах, че само когато човек живее пълноценно и интересно, само тогава остарява като катедрала. Но и до ден днешен не съм разбрал защо чисто по български, като се спомене името на Багряна, първата асоциация не е с блестящата й поезия, с интересния й живот и хората, които са го споделяли, а с онзи измислен скандал около съдебното дело и смъртната присъда на Никола Вапцаров. Някакви предположения?!

Чудесата на Рилския манастир

Всяка година стотици се стичат в Рилския манастир, за да се помолят за изцеление, да запалят свещичка за здраве, да им се помогне при безплодие или просто да направят дарение за Светата обител. Според най-разпространеното вярване манастир „Свети Иван Рилски“ помага най-вече на бездетните и недъгавите. Такава е и една от легендите, които ми разказаха при едно от посещенията ми там. Голяма мъка тежала на селянин от Самоковско, дошъл да се помоли за детето си. 3 години, откакто се родил синът му, а не можел да ходи. Нито лекари, нито различни цярове и разтривки помогнали на клетото момченце да се изправи на краката.
Бащата бил толкова отчаян, че се замислял дали няма да е по-добре детето да си отиде от този свят, за да не тегли цял живот тегло. Тогава му казали за Рилския манастир и светеца, чиито мощи лекували недъгави и навръх Великден отива с детето и жена си. Момченцето сложили до мощите на светеца и след края на литургията, го зачакали да се изправи, но нищо не се случвало. Майката заплакала от мъка, бащата се обезверил. Но не щеш ли, детето се хванало за покривката над мощите и започнало да се опитва да стане. И на третия опит проходило.

Бащата бил толкова благодарен на Свети Иван Рилски и на манастира, че направил голямо дарение още същия ден. И аз направих същото, макар и далеч по-скромно от това на щастливия татко.

По примера на Светльо Кантарджиев, реших да направя парично дарение на самата обител, в която е живял Светецът. Моята приятелка пък се включи в кампанията за „Кюстендилска стая”, като дари автентични предмети от бита по примера на Виолета Георгиева. От манастира смирено благодариха и казаха, че и малкото за тях е много.

Внимавайте, когато помагате!

В неделя следобед се чудех какво да правя и погледът ми се спря на един документален филм, който се казва “Децата на дружбата”. Заглавието не ми подсказа нищо, но реших да го погледна, защото, не знам дали съм споменавал, че много обичам документално кино, филми по истински истории, литература, която клони към документалното. Филмът беше с двама главни герои – виетнамското момиченце Хана, доведено в България и отгледано от българската поетеса Блага Димитрова, и момчето Ахмад, доведено от Ливан от журналиста Иван Гарелов. Горчив вкус ми остави тоя филм. Първата история – Блага Димитрова посещава Виетнам по време на войната, в някакъв детски дом вижда въпросното момиченце, харесва го и решава да го доведе в България и да го отгледа, при положение, че то си има живи родители във Виетнам. Втората история – при репортаж, който прави в Ливан по време на войната , Иван Гарелов среща ливанското момче Ахмад и с големи трудности успява да го изведе от страната, довежда го в България, тук Ахмад завършва медицина, жени се. Към момента на снимането на филма над 40- годишната Хана се подвизава в Париж при някакви благодеятели, след като е изгонена от жилището на Блага Димитрова след смъртта й, в повечето от сцените е видимо пияна и нещастна. Ахмад – джипи в Златоград, разделен от семейството си, което е в Ливан, също не издаваше душевна хармония. Та си зададох въпроса: Наистина ли винаги правим добро, когато се опитваме да помогнем? Нормално ли е откъсването от естествената ти среда и от пътя, по който вървиш? И се сетих за една история: вървяхме с приятел по една глуха уличка, пред нас две млади момичета. Едното видя охлюв по средата на шосето, вдигна го и го сложи на тротоара. А другото момиче му се скара: “Tи знаеш ли какви усилия и колко време му е трябвало на охлюва, за да стигна дотам, може да е имал мисия, а ти сега го върна много назад!” Ами това е, надявам се, че сте разбрали метафората и си позволявам да ви дам съвет: Bнимавайте, когато помагате!