неделя, 18 август 2019 г.

История с щастлив край

Може би няма човек, който да не е чул историята за малкото ангелче Александър- Робърт, който се нуждаеше от спешна трансплантация на черен дроб, за да може да живее, едно бебче, невинно, чисто и благословено.

За щастие, операцията е минала успешно. Бебето се възстановява. Тук в тази история проблема не е в намирането на донор, бащата на това дете безкористно и смело става донор. Та кой родител не би го направил за детето си? Тъжното в тази история е непосилната сума за това младо семейство, за да се извърши операцията. Добре, че ние българите сме човечни и все още успяваме да отделим дори и малко от залъка си, за да помагаме на хората в нужда, защото ако за нас е малко, за тези родители това е безценно, защото това ще спаси рожбата им. Чудесно е че в крайна сметка всичко завърша добре. Има обаче едно нещо, което не ми дава мира и честно казано ужасно много ме огорчава и това е бездействието на институциите. Защо се налага тези хора да молят за помощ, а институциите са безсилни? Защо се дават милиони и милиарди за щуротии, не и за спасяването на човешки животи? Добре, че българина все още се обединява около някоя кауза, за да помага. Много е тъжно когато хората са безсилни и се намират в безизходица, защото не намират подкрепа в държавата и институциите.

Но стига толкова негативизъм, както казах, най-важното е че това прекрасно създание е добре и му е даден шанс за живот, а на родителите му пожелавам цялото здраве и щастие на Земята.