Можеш ли да разплиташ загадки?

Обичате ли да решавате логически задачи? Ако отговорът ви е "да", то споделеното видео е точно за вас. Аз, да си призная, не съм много добър в това, от време на време ги улучвам нещата, но с тази загадка не успях да се справя, въпреки че на пръв поглед не изглежда трудна. Отделих й 5 минути, каквото е условието във видеото, но не успях да измисля работеща стратегия. Накрая добре са обяснили как точно трябва да се разсъждава, доста логично звучи и работи всеки път. Но все пак отделете няколко минути сами да помислите, може да се окажете някой математически талант, без да го осъзнавате.

Условието с извънземните е малко хумористично, но това явно е търсен ефект, за да е по-забавно поднесена задачата. Трябва да докажем, че ние, хората, сме разумни същества, можем да мислим логично и да си сътрудничим. Такива сме, нали? Ето я и загадката:

Все още има време да направиш нещо велико

Пътят към успеха не винаги се движи в права линия, дори да си от онези целунати от съдбата хора, които наследяват успешен семеен бизнес. Животът е пълен с обрати, днес може да си на върха, а утре, ако не внимаваш, да си на дъното. Обратният вариант също е възможен. Затова не трябва да се отчайваме и да мислим, че щом досега не сме постигнали нещо, за в бъдеще това няма да се случи. Обаче не трябва и да чакаме, а да действаме по въпроса и да хващаме всяка удобна възможност.

Животът не свършва на 25, той едва сега започва и е напълно нормално на тази възраст все още да не сте се ориентирали с какво искате да се занимавате, въпреки че вече имате едно висше образование зад гърба си. Много от вас ще се преориентират към друга професия, като за целта ще трябва да продължат да се учат в движение. Нищо не е загубено.

Знаете ли, че Джоан Роулинг до 31-годишна възраст е била самотна майка, живееща на социални помощи. Тогава написва "Хари Потър", а книгите й стават толкова популярни, че се превръщат в изключително успешна филмова поредица, за която всички сме чували. Какво да кажем за Харисън Форд? До 30-тата си година е бил обикновен дърводелец, а сега – прочут холивудски актьор.

Има време и ти да направиш нещо велико. Не е задължително всички да те познават, важното е ти да почувстваш, че си на правилния път и че това, което правиш, е велико за теб самия.

Стресът и медитацията

Знаете ли, че на ден през ума ни минават около 70 хиляди мисли? Нищо чудно, че сме така стресирани. Стресът може да доведе до безсъние, умора, демотивация, депресия и проблеми със здравето. Всички тези пък водят до повече стрес, цикълът се затваря и повтаря безконечно. Медитацията е добър начин да разрушим тази цикличност. Ползите от нея са свързани с намалянето на стреса, което пък води до подобряване на цялостното състояние на организма.

Стресът може да бъде хроничен и остър. Хроничният би могъл да бъде причинен от фактори като травма в детството, неразбирателство в семейството, бедност и др. Той е дългосрочен и преследва човека през целия му живот. Естествено, това не е желано състояние и е много неприятно. Познавам такива хора, те постоянно се притесняват за нещо и никак не им е лесно. Острият стрес е краткотраен и често се появява след неприятно събитие.

Според някои медитацията е нещо твърде отвлечено, което се практикува предимно от тибетските монаси. За други тя е способността на човека сам да регулира вътрешните си психически възприятия. Гледната точка на учените обаче е различна – за тях това е метод за подсилване на мозъчната функция и познавателна способност. Медитацията е упражнение за мозъка, също както физическата активност за тялото. Тя отключва позитивното мислене, чувството за щастие, любов, спокойствие и всякакви такива все хубави неща. Премахвайки стреса, медитацията ни помага в поддържането на здрав дух и тяло.

Защо не постигаш целите си?

Един от отговорите на този въпрос би могъл да бъде свързан с липсата на достатъчно самоконтрол. Някои хора имат чувството, че нямат контрол над живота си, поради което и не могат да достигнат целите си. Това води до собственото им разочарование.Техните действия са продиктувани от емоции, вътрешни импулси или спонтанност, затова им е трудно да разчитат на самодисциплина. Липсата им на самоконтрол пък води до невъзможност да си мерят думите, което е още една спънка към целта. Не винаги е добре да казваш каквото мислиш и това всички го знаем, но има хора, които просто не могат да се спрат и съответно така си нанасят вреди.

Да си наложат дисциплина за някои хора е тежко бреме. Те лесно се отказват от целите си или ги протакат във времето, защото не могат да си наложат да застанат твърдо зад тях. Поддават се на собственото си самосаботиращо поведение. Но как могат да вкарат живота си в релси? Понякога човек е най-големият си враг. Той сам се спъва и върви срещу себе си. Може би, ако успее да вникне в причините, които го карат да губи контрол, ще успее по-добре да управлява себе си.

Тук се намесва и наличието на воля за постигане на целите. Тя трябва да е достатъчно силна, за да кажеш "да" на това, което искаш да направиш, и "не" на нещата, които ти пречат на успеха. Дори и да имаш самоконтрол, липсата на воля пак може да те доведе до недостигане на желания резултат. Най-добрата възможна комбинация е от двете.

Зад гърба на шефа

Добрият шеф има голям принос за това служителите му да са доволни от работата си и да напредват в нея. Ето защо неговите действия и поведение са от изключителна важност за представянето им. Видите ли един екип да постига високи резултати, да е мотивиран и да показва лоялност, най-вероятно е ръководен от способен лидер, който дори може и да не осъзнава колко добре се справя всъщност. Когато в един екип има проблеми с представянето, най-вероятно причината е в този, който го ръководи.

Ако не сте наясно как стилът ви на ръководене се отразява на екипа ви, то тогава го управлявате на сляпо. Ако пък той обсъжда зад гърба ви методите ви на управление и то в негативен план, тогава имате сериозен проблем. Това значи, че служителите ви не се чувстват достатъчно комфортно да споделят притесненията си с вас, затова го правят помежду си. Добрият лидер трябва да е отворен за обратна връзка, независимо дали е позитивна или негативна. А в един екип трябва комуникацията да върви гладко не само между членовете му, но и с човека, който го ръководи.

Още нещо, което може да е от полза – ти си това, което правиш, не онова, което казваш, че ще направиш. Тази добре позната мисъл спокойно може да се приложи и към света на бизнеса, в частност – при тийм лидерството. Има лидери, които добре излагат гледната си точна на думи, но сами не се придържат към нея, когато стане въпрос за дела. Тогава се чудят защо посланието не е стигнало до екипа им по начина, по който е трябвало. Причината е в собственото им поведение, което е в разрез с отправеното послание. Ето защо не само казвайте, а и показвайте какви са основните ценности на фирмата.

Вие, като лидери, имайте предвид следното: служителите, които са мотивирани, ангажирани, знаят какво се очаква от тях и имат подкрепата на по-висшестоящите, винаги ще надминават по резултати останалите. Така и бизнесът ви ще се движи стремглаво напред.

Да поумуваме...

Понякога седя и си мисля какъв би бил света ни, ако ние, хората, бяхме поели в друга посока. Друг път се чудя защо човекът изглежда точно по този начин. Или пък колко малка е Земята на фона на цялата Вселена. А какъв ли е смисълът на човешкото ни съществуване и правилно ли сме го разбрали?

Днес май смисълът на живота все още е да оставиш поколение след себе си, за да продължиш човешкия род. Ако може и междувременно да натрупаш богатство – още по-добре. Този смисъл звучи смислено, но само това ли е? Раждат ти се деца и задачата ти на този свят е изпълнена. Свършил си си ролята и вече може да си ходиш.

А какво да кажем за извора на младостта и вечния живот? Това е нещо, към което аз лично не се стремя. За какво ми е? Има си време, в което си дошъл, и време, в което трябва да си отидеш. Между тях гледай да си щастлив. А какво те прави истински щастлив, само ти си знаеш.

Много хора нямат възможността да изживеят живота, който са искали да имат, и се фокусират върху онова, което нямат, вместо да се радват на това, което имат. Тук ще посоча за виновник материалния свят, който сме си устроили като общество. Можеше и да е по друг начин, но вече е твърде късно за ново начало, или пък не...

Скачам си от мисъл на мисъл и не давам конкретен отговор, защото и аз не знам какъв е. Има и всеобщи истини, но има и такива, които подлежат на тълкуване. Чудя се какъв въпрос за размисъл да ви поставя. Май ще е този със смисъла на живота, че звучи достатъчно възвишено.

Да послушаме релаксираща музика

Понякога човек се намира в състояние, в което просто му се иска да седне и да релаксира. С наближаването на възрастта тези моменти като че ли стават все повече. Някои се усамотяват сред природата и съзерцават красивия пейзаж, за да върнат хармонията в себе си, други си пускат релаксираща музика и така се изолират от околния свят. Аз съм и от двата типа хора, но когато навън е студено, а имам нужда от малко време за себе си и мислите си, намирам подходяща музика вкъщи и я слушал ли слушам... Понякога дори съм заспивал.

Релаксиращата музика е чудесно разпускащо средство, когато имаш нужда да се отърсиш от стреса. При мен е стар и изпитан метод за релакс, който ми върши страхотна работа, затова ви съветвам да опитате. В youtube е пълно с музикални видеа на тази тема, някои са дълги с часове. Споделям ви едно от тях, което всъщност е саундтрак към филм, който всички сме гледали :) Слушал съм и други мелодии от композитора Алън Силвестри – обърнете му специално внимание.

За откриването на вътрешния мир и светлината в хляба на Елиаз

Всички знаем, че промяната започва отвътре, в самите нас. Ако вътрешно не сме в мир със себе си, не можем да очакваме и така мечтания световен мир. Дали пък всъщност не вървим срещу самите себе си? Твърде много внимание обръщаме на слабостите си, ядосваме се като сгрешим и така задълбаваме в негативното. Искаме промяна, искаме нещо ново, но не сме готови да платим цената, която се изисква от нас в тази ситуация. Вътрешните конфликти ни пречат да достигнем до онова състояние на духа, което не може точно да се обясни, но може да се облече в думи като душевен мир и спокойствие.

Наскоро открих, че и храната може да допринесе затова да откриеш светлината в себе си и да се отърсиш от нежелани вибрации. Повече хора са склонни да отричат неща, с които не са запознати добре. Аз обаче предпочитам да си изградя лично мнение, придобивайки повече информация по въпроса. Попаднах на сайта на хлебозавод Елиаз - Горубляне съвсем случайно и първото нещо, което ми направи впечатление на него, бяха думите, че храната е вибрация и светлина. На пръв поглед се озадачих, реших да разнищя каква е тази работа в Елиаз и сам да се образовам. Оказва се, че натуралната храна наистина носи положителни вибрации за организма. Не само, че е по-здравословна, но и се приема по-добре от него. Все пак човекът е част от природата и това, което тя му дава, хармонизира със същността му. Навремето чрез това, което са яли, хората са стигали до светлината на себепознанието. Може би това са имали предвид и от хлебозавод Елиаз.

Иначе за постигането на вътрешен мир първо трябва да съумеем да се отърсим от грижите, притесненията и стреса. Само тогава ще съумеем да видим хилядите малки чудеса на света. В това състояние на духа се усещаш лек и необременен, чувстваш, че всичко ще бъде наред, свободен си умствено и емоционално. Обаче за целта трябва да си готов да приемаш новото, без да съдиш, и да оставиш то да те обгърне. Това значи да загърбиш старото, а дали си готов? Ако ползвам пак примера с хлебозавод Елиаз - Горубляне, то това би било да се отвориш за приемане на нов вид виждане за храната, която ядеш – за хляба, който не само ще те засища, но и ще ти дава вътрешна светлина. В този ред на мисли свършената работа в Елиаз по повод добавянето на допълнителна душевна стойност към хляба е отличителна.

Ако трябва да обобщим, то вътрешният мир е поглед отвъд – над нещата, които ни обременяват. За да се достигне до това състояние на духа, трябва да сме в готовност за промяна, за ново мислене и възприятие на света. Трябва да се отворим, да приемаме вместо да отричаме – тогава ще бъдем свободни, вперили поглед към светлината.

Материалното и духовното в наши дни

Вече съм в такава възраст да се питам откъде идваме и накъде сме се запътили и то не отделния човек, а човечеството като цяло. Еволюцията е хубаво нещо, на което открай време се възхищавам. Вярно е, че дълъг път сме извървели от праисторията досега, но дали се движим в правилната посока и докъде ще стигнем? Това мога само да предполагам.

Наскоро прочетох една мъдра мисъл, която гласеше нещо от сорта: "Понякога трябва напълно да се разруша, за да намеря пътя към себе си." Моето тълкование е свързано със стигане на дъното, себеосъзнаване и ново начало – точно в тази последователност. Материалният свят сериозно ни е погълнал – оценяваме се по това, което имаме, а не какви сме отвътре. Стремим се към по-добре платена работа, висок социален статус, върха на стълбицата на успеха... Какво обаче има там? Неистово щастие? Пари? И двете? А кое е истински важното за нас хората? Може би да живеем, вместо да съществуваме, да имаме свободата да бъдем каквито поискаме и да не сме притиснати материално, за да го направим. На този етап това звучи толкова идеално и нереално.

Къде остана духовното, възвишеното, интелектуалното? Интересуваме ли се от развитието си като хора, но не външното, а вътрешното? На какво учим децата си? Че най-ценени са онези с добро материално положение в обществото, че те пробиват на всяка цена? Тук отново идва въпросът не какъв си, а колко струваш. Духовното развитие на човечеството също е важно, някой обаче трябва да ни го напомни. Стремежът към интелектуалното израстване, дори да е без конкретна цел, според мен е задължително да се възпита.

Какво представлява поведенческото интервю за работа?

На запад поведенческата стратегия на интервю за работа е популярен подход при подбора на кандидати за работа. При него се изхожда от презумпцията, че най-точно може да се предвиди бъдещото представяне на интервюирания на базата на предишното му такова. Ако трябва да говорим в проценти, то цифрата е 55, което не изглежда много само по себе си, но при традиционното интервю този процент е само 10.

Докато на традиционното интервю се задават общи въпроси от рода да разкажеш за себе си, с какво си се занимавал и т.н., то при поведенческото се дълбае по-навътре и то се смята за по-обективно при вземането на решение за наемане на кандидат. Как става това? Поставят те в ситуация, при която да се върнеш назад във времето и да разкажеш как точно си се справил с нея. Междувременно добре обученият ректутьор задава допълнителни въпроси към конкретната случка, за да разбере дали казваш истината. Ако лъжеш, той веднага ще разбере.

Тази техника се прилага за оценка на опита и поведението на кандидатите, за да се определи потенциала им за успех на позицията, за която кандидатстват. Ректутьорът изучава кандидата по зададените от компанията ключови точки. Това могат да бъдат желанието на интервюирания да се учи, как се държи под напрежение, увереност, професионализъм, работа в екип и т.н.

Успешното представяне на такова интервю изисква предварителна подготовка. Това може да стане като проучите добре компанията в интернет или чрез познати, които вече работят там. Отговорите на въпросите трябва да са детайлни, а не общи. От вас се изисква да опишете ситуацията, са кажете какви действия сте предприели и какъв е бил резултатът. А въпросите звучат примерно така: "Опишете ситуация, в която сте използвали логика, за да решите проблем?" или "Дайте пример за ситуация, в която сте имали много задачи и е трябвало да ги приоритетизирате?"

Както виждате, при поведенческите въпроси трябва да помислите над отговора си, да се разровите в съзнанието си, затова е добре да подготвите в ума си няколко реални ситуации, които да могат да се използват като пример за повече въпроси.

Защо Китай строи летища?

Преди  20 години отваря врати летището в китайския град Манг, който е в близост до границата с Мианмар. В началото то обслужвало само няколко авиокомпании, но днес във време на бум на пътувания от и до Китай, седем самолетни превозвача се справят със стотици хиляди пасажери годишно. Докато в начало интересът на компаниите към това летище бил малък, днес то е пълно със самолети и дори вече му е трудно да ги побере всичките.

В момента в Китай усилено се строят летища. 60 от тях се разширяват, а други 30 тепърва започват да се изграждат. Това се налага, защото бизнес пътуванията в страната значително са нараснали, както и интересът към нея като туристическа дестинация. През тази година се очаква и покачване на потока от заминаващи, тъй като държави като Франция, САЩ и Австралия облекчават визовия си режим, което значи, че милиони китайски туристи ще се запътят натам. Предвиждат се полети до Ню Йорк, Париж и Сидни.

Инициативата на Китай под название "Пътят на коприната" също ще привлече туристи от цял свят. По този повод страните, откъдето е минавал този древен търговски път, трябва да обединят сили, за да предоставят на прииждащите максимално добро преживяване. Това ще се отрази положително и на икономиките им. Като част от плана Китай замисля построяването на нови железопътни линии и магистрали.

Оттук може да си направим изводи, че и Китай започва да се отваря към света и светът към него. В основата може да стоят икономически изгоди и за двете страни, но пък и обикновения човек печели от това, било то китаец или чужденец. Пътуването е нещо, което обогатява мирогледа, а сблъсъка с чужда култура е нещо, което се помни цял живот.

Светослав Кантарджиев се стреми да опази културното ни наследство

Кой си ти? А знаеш ли откъде идваш, кои да прадедите ти и каква е историята на страната, в която живееш? Наскоро май не си си задавал тези въпроси. Сигурно забързаното ежедневие пак те е погълнало и просто нямаш време да попрочетеш малко за родината си. Забравил си колко е велика земята, върху която живееш. Спри се за малко, огледай се, посети някой музей, обиколи възрожденските къщи и си припомни откъде идваш.

Често се чудя какво е моето родословно дърво, какви са били прапрадядовците ми и с какво са се занимавали. Попивал съм интерес разказите на баба ми за едно време и как са били нещата тогава. Проявявам искрен интерес не само към историята на моето семейство, но и към тази на родината. За последната мога само да чета обаче. Всъщност, мога и да я видя отчасти, изложена в музеите на България.

Културното наследство на всяка страна трябва да се пази и да се излага, за да може да е пред очите на народа. Той трябва да има свободен достъп до него, за да не забрави своята идентичност. Сега, както сме се насочили към модерното и клоним към запада, тя някак започва да ни се изплъзва. Искаме да сме граждани на света, но нека първо бъдем достойни граждани на родината си.

Наскоро четох една статия, насочена точно към този проблем – загубата на идентичност. Там пишеше за една българска фондация, май се казваше „Мизия”, учредена от Светослав Кантарджиев, която е готова да работа в тази насока, т.е. да се опита да върне идентичността на хората, създавайки музей, в който да се излагат важни за културното ни наследство експонати. Още един музей никога не е излишен, аз съм „за“. Освен това и инициаторът на проекта не е случаен. Светослав Кантарджиев е изпълнителен директор на издателство „Ню Медиа Груп”, което издава вестници, книги и детска литература. Той е общественик и социално ангажиран човек с чести изказвания по медиите по належащи в страната проблеми.

Аз се опитвам да направя нужното, за да не допусна да загубя идентичността си. Мисля да предам всичко, което знам, на следващото поколение, за да продължим нишката. А ти?

Обичат ли мъжете да молят за помощ?

Нека условно разделим ситуациите, в които може да поискаме помощ, на две: 1) морална подкрепа – когато не се чувстваме добре поради някаква причина и имаме нужда от една добра дума; 2) когато не можем да свършим нещо сами, защото компетенциите ни не се простират дотам.

Ако мъж се намира в първата ситуация, т.е. когато става въпрос за емоционален проблем, той ще държи гарда докрай, непоказвайки че нещо го тревожи и за разлика от жените, няма да сподели с никой. Да поиска помощ в тази ситуация е равносилно на това да признае слабостта си, което е в разрез с онова на което са го учили, а именно, че истинските мъже се справят с такива проблеми сами. Ето защо той няма да сподели, а ще се вземе в ръце и ще преодолее всичко сам.

При втората ситуация може да има два изхода. Първият е да разбере кое как се прави и сам да опита, защото има самочувствието, че разбира от всичко и иска да има пълен контрол над нещата. Справи ли се със задачата, ще почетка егото си още повече. Понякога му се получава, друг път не, но важното е, че е взел нещата в свои ръце от началото, пробвал се е, което също е достойно за уважение. Последният вариант е да поиска помощ от по-компетентен познат/приятел. Някои веднага биха се насочили към тази опция, но не и гореописаният ни герой. Това за него е най-крайната мярка, защото той предпочита сам да свърши работата, за да докаже на себе си, че може.

Ако трябва да обобщим казаното дотук, можем да заключим, че мъжете по-скоро не биха потърсили помощ за неща, с които мислят, че могат да се справят сами. Така ли е?

Остаряваме...

Животът си минава покрай нас неусетно. Ние все едно сме наблюдатели, а не главните действащи лица. В един момент започваш да се чудиш как си стигнал до 50 годишна възраст толкова бързо. Преполовил си едно столетие ей така като на игра, все едно си мигнал с очи два пъти и хоп – вече си на половин век. Ама какво, ама как... и ти сам не си разбрал.

Сякаш миналия ден срещна половинката си, усети първите истински любовни трепети, очите ти заблестяха, искрите захвърчаха. След това дойдоха децата, после пък поеха сами по своя път и семейното гнездо остана някак празно. Тогава трябваше да започнеш живота си наново, да се приспособиш към отсъствието им, което не бе никак лесна задача.

Като се замисля, много неща са се случили за петдесетина години живот, но изглеждат като един миг, когато погледнеш назад и особено когато хубавите моменти преобладават и първо за тях се сещаш. Истински силните преживявания никога не избледняват, точно те изглеждат сякаш са били вчера, а колкото повече от тях имате, ще има и повече точки в миналото, към които да може да се върнете, когато остареете.

Сега си спомних за баба ми навремето, която все ми разказваше едни и същи истории, като й ходих на гости. Питаше ме дали помня, когато за пръв път съм й направил палачинки, и ми разказваше в детайли цялата случка. Точно за това говоря – такъв трогателен за нея момент се е запечатал в съзнанието на баба толкова силно, че тя го помни като нещо щастливо и иска да се връща към него. Сега вече я разбирам.

Как да търсим работа... и да си намерим такава

Работа! Много странно нещо е работата. Мрънкаме, когато я имаме, ангажираността ни изтощава, жадуваме за почивка и се чудим как да си спечелим малко повече свободно т.е. извънработно време. Същевременно положението става още по-ужасяващо, ако въобще нямаме работа. Тогава се тръшкаме, тропаме с крака и се чудим какво да правим...

На практика всеки от нас се нуждае от работа. Трудно ни е с нея, но ако я няма, е направо непоносимо. И понеже всеки от нас има предпочитана сфера, в която да се развива, позволете ми да дам няколко предложения какво да предприемем, ако сме в позиция на безработни, но активно търсещи работа.

1. Напишете си качествено CV. Такова, което да е добре оформено, структурирано и да има фасон. Преведете си го и на английски или на друг език, който владеете. Внимавайте със снимката, която слагате, както и с името на мейла си - нека и двете са вдъхват усещане за зрелост и отговорност.

2. Ориентирайте се онлайн. Това означава редовно да преглеждате сайтовете, които пускат обяви за работа. Има поне 4 водещи такива, които ще са ви полезни. Бъдете от първите, които кандидатстват, ако някоя обява е привлякла вниманието ви, за да бъдете е един от първите, чиято кандидатура ще бъде разгледана.

3. Ориентирайте се офлайн. Има професии, при които е много по-голям шансът да си намерите работа, ако отидете да се запознаете с хората лично. Малко е страшно в първия момент, но пък е шанс да работите в желана сфера. Не една и две са фирмите, които реално си търсят нови служители, но не пускат онлайн обяви и няма друг начин да стигнете до тях.

4. Използвайте връзките си. Споделяйте с приятели и познати, че си търсите работа. Никога не знаете откъде и какво може да изскочи. Няма и да разберете, докато не опитате.

Напускане на бащиното огнище

В наши дни е рядкост човек да прекара целия си живот само в едно жилище. Някои предпочитат да се преместят от бащиния дом и да създадат свой. На други ще им се наложи да живеят под наем по време на студентските години. Има и хора, които прекарват на квартира целия си живот, поради невъзможността да си купят свой дом.

У нас да имаш собствено жилище е нещо много важно, защото според нашите разбирания то ти дава известна степен независимост. На запад хората масово наемат апартаменти и това никак не ги притеснява. Естествено, всеки би искал да има собствен дом, но нашата народопсихология е такава, че едва ли не придобиването на такъв е задължително, затова за някои това се е превърнало в едничка цел на живота.

Но нека са върнем на темата с местенето и напускането на бащиното огнище. Всяко младо семейство трябва да започне самостоятелен живот и то, по мое мнение, извън дома на родителите. Все пак то трябва да се научи само да се грижи за себе си, защото в един момент близките няма да ги има, за да помагат.

Младите хора предпочитат големия град, защото там има повече възможности за реализация. Това за никой не е тайна, поради което търсенето на по-добро бъдеще се превръща в причина хората да се местят. Някои дори прекрачват границите на родината с надеждата за един по-добър живот. Не ги съдя, щом там ще се чувстват по-завършени хора, ценени и добре заплатени, пускам ги. Те поне карат нещата да се случват, въпреки рисковете, които могат да възникнат.

Честно казано, човек трябва да е там, където вярва, че ще се чувства по-щастлив. Ако се абстрахираме от патриотизъм и разни държавни граници и помислим малко по-философски, то това ще се превърне във всеобща истина.

Странни деликатеси от цял свят

В духа на това, че мъжката любов преминавала през стомаха и че храната е изкуство, днес съм решил да пиша за разни необичайни световни деликатеси, на които попаднах. Аз лично не мога да кажа, че съм някакъв изкусен кулинар, но умея да приготвям това-онова. Гладен няма да остана, както се казва.

Нека започнем с Швеция и с техния surstromming, който на практика представлява ферментирала херинга. Можете да я намерите във всеки тамошен супермаркет. Рибата се уловя преди да е пуснала хайвера си, през пролетта, след което се осолява, оставя се за месец да ферментира и се пакетира в консерви. Препоръчва се да се яде с мляко, което е малко странно, мен ако питате. Предупреждавам ви, че ароматът й никак не е от най-приятните.

Пренасяме се в Япония, където ще си хапнем малко риба или по-точно фугу. Това е вид издуваща се риба-балон, която трябва да се приготвя само от сертифицирани експерти, защото е отровна и в противен случай ефектът може да смъртоносен. Лично аз, ако знаех, че е отровна, въобще нямаше да мисля как да я сготвя по неотровен начин, ама... японска му работа.

В Сардиния пък приготвят мухлясало овче сирене на име casu marzu. Да не си помислите, че това е някакво обикновено ферментирало сирене. В него има ларви! Но това не е всичко – то трябва да се консумира, докато те са живи, защото иначе е токсично. Заради здравословните проблеми, които може да причини, е забранено.

Пържените тарантули са традиционни за Камбоджа, или поне така съм чувал. Те се готвят цели с малко сол и чесън. Отвън изглеждат хрупкави, а отвътре лепкави. Мммм... примамливо.

Дали пък този пост не е позакъсняла първоаприлска шега и всички тези деликатеси са измислени? Хмм... Може би.

Който търси, намира

Знам, че звучи клиширано, но сам се убедих в правотата на тази древна мисъл. Стреми се към успех и успехът ще те намери. Искай да научиш нещо ново и ще откриваш знания в различни аспекти и форми от различни източници. Обичай, ако искаш да намериш любов. А ако никога не си се стремял към нещо, знай, че именно нищо ще откриеш.

Започнах ли да звуча малко несвързано? Може би да и моля да ме извините, ако е така, но просто съм развълнуван. Вчера, както си вървях на път за вкъщи и си мислех за нещата от живота, попаднах на продавач на стари книги. Макар и по-рядко все още се срещат такива. Опъват маса на тротоара и започват грижливо да нареждат книги и кашончета с книги. Има евтини по левче-два, но има и по-скъпи. Реших да потърся нещо качествено, или нещо, които да привлече вниманието ми. Изведнъж осъзнах, че съм твърдо решен да си купя книга. Тогава я видях! Една, за която само бях чувал, че съществува. Името й е "Мъдростта на вековете", издание на някогашното издателство "Наука и изкуство". Това са почти 600 стр. с грижливо подбрани афоризми, мисли, крилати фрази и най-общо казано от мъдри, та по-мъдри изречения от "30 столетия". Цената се оказа малко по-висока, отколкото си бях навил да дам за спонтанна покупка точно днес, но какво пък. Размислих и прецених, че ако за нещо си струва да дам пари, то е за хубава книга. Така и направих.

"Седмият син" или кога един впечатляващ трейлър не е достатъчен

Холивудските продукции изобилстват от множество добри, не чак толкова добри и чисто и просто неуспешни такива. Знам, че за да се създаде нещо качествено, в повечето случаи са необходими милиони, та дори и милиарди вложения. Малко са филмите, които са снимани с ограничени бюджети, но са се превърнали в хитове. Сякаш повече са тези, които хем имат стабилна финансова подкрепа, хем не оправдават очакванията по тях.

Нека вземем за пример един филм от 2014 г., който изгледах наскоро. Той е с настина впечатляващ трейлър, който грабва вниманието. Особено ако си човек, който си пада по фантастичните мотиви, митологията и приключенски истории. Става въпрос за продукцията "Седмият син",  чиито сценарий - ако не сте наясно - е базиран на книга. В направата на филма са вложени 95 млн. долара по данни на boxofficemojo, а възвращаемостта в световен план е почти 110 млн. Преди да прибързате със заключенията, нека кажа, че тези цифри не са добри. Печалбата възлиза на едва 15 млн. долара и това е малко. Има филмови продукции, които възвръщат вложенията си двойно и дори тройно. За да се направи продължения на даден филм, правилото е, че предходната част трябва да възвърне вложенията един път и половина.

Аз лично съм разочарован от филма "Седмият син". Напомня ми за онези сценарии, които започват по супер обещаващ начин, но в последствие се претупва развръзката, а краят става изцяло предвидим. Единственото, което се спомена за т.нар. седми син на седмия син е, че той трябва да е седем пъти по-силен от обикновен мъж. Но как, защо, при какви обстоятелства, откъде възниква идеята, кога? Нищо подобно не ми става ясно. Дори не се зачекна мотива за сакралността на числото седем. То можеше да е три, пет, девет и т.н. Аз като съвременен зрител искам малко по-задълбочени сюжети. Ако такъв не може да се направи за 100 мин,, удължете филма - няма нищо лошо в това, ако зрителят ще остана доволен накрая. А като гледам отзивите за "Седмият син" из нета, много хора не са били доволни от видяното.

Ако имах машина на времето...

Какво бихте сторили, ако имахте машина на времето? Бихте ли я използвали за свои облаги? Крайно изкушаващо е да се върнеш предходния ден, знаейки печелившите числа от тотото, нали? Почти съм сигурен, че една голяма част от хората биха се полакомили да обърнат времето в своя полза.

Други обаче, колкото и нелогично да ви прозвучи, няма да се възползват от материалните облаги. Повод за написване на тази статия е дъщерята на един приятел, с когото преди няколко часа пих кафе. Към нас на масата се приближи дъщеря му - студентка в университета, с измъчен поглед и порозовели бузи. Беше ядосана, тъй като по време на лекция доцентът решил да унижи целия курс като задавал на всеки по отделно различни въпроси по материал, който уж трябвало да са прочели, но който още не бил преподаван. Нещо такова. Понеже тя му отговорила на първия въпрос, той я набелязал и цял час я разпитвал. За да й покаже, че не е толкова умна измислял коварни задачи, викал и я смущавал.

Та отчаяното и засрамено момиче се зарече, че ако има машина на времето би се върнала в същия час, знаейки отговорите на всички въпроси и с подготвена реч по повод всичките му обиди, за да го накара да се почувства засрамен от поведението си.

Нещо толкова обикновено. Толкова невинно. Тя би се върнала назад във времето, за да се опита да спаси достойнството си. Колко хора биха го направили? Малцина... и тъкмо за това е добре, че машини на времето не съществуват. Защото в противен случай всичко би се объркало. Едни, по-голямата част, биха я използвали, за да печелят постоянно, други да се връщат назад и променят историята като спасяват близки или свои приятели, трети биха проучвали миналото, пътувайки като прости участници, а четвърти биха искали да надникнат в бъдещето. 

Ако аз имах машина на времето... бих я разрушил. Защото никой не трябва да се меси в работите на пространството. Помислете какво би станало, ако без да иска срещне себе си, остави вещ от бъдещето в миналото или възпрепятства историческо събитие. Това би бил разрушителен темпорален парадокс...

Най-хубаво е в България!

Къде ти Запад, къде ти Америка? Защо ни е да живеем по правила и да следваме стриктна дисциплина, като в България си ни е далеч по-добре, отколкото навсякъде другаде по света.

Само у нас си можем да се движим свободно - и като пешеходци, и като шофьори. Ходейки на разходка или бързайки за някъде, можем спокойно да си газим по тревните площи, правейки преки пътеки, можем набързо да пресичаме на червено, да вървим върху вело алеите и ако кошчето за боклук е твърде далече от нас, нищо не ни пречи за удобство да пуснем боклука си на земята. Нали след това спретнати лелки почистват!

Автомобилите у нас могат да се движат преспокойно с превишена скорост, когато се страхуваме, че може да закъснеем, ако ни очакват по спешност. Не е задължително спирането на пешеходни пътеки или намаляване на скоростта, ако има локва близо до автобусна спирка. Ако евентуално извършим нарушение, можем лесно да се разберем със спрелия ни полицай като за изпроводяк му дадем по един ваучер от БНБ - та да се почерпи човека за наше здраве.

Родните улици са богати на реки, кладенци и езера. Ако се изцапате, винаги можете да си измиете краката по път. А най-голямата атракция за туристите са популярните "плочки-изненадки", които разведряват деня им, като свежо ги изплискват до коленете с вода.

България е рай за уличните и домашните кучета. Освен че се разхождат, където пожелаят, могат и да си вършат работата, където им е удобно, без някой служител на реда да заплашва унизително стопанина да мине и прибере отпадъка в пликче.

Най-мили са ми кварталните киоски.  Икономиката на България позволява на дребния и средния търговец да се замогне бързо, като му предлага редица данъчни облекчения. Където и доколкото собственикът прецени, може да издава или не касова бележка. Така държавата осигурява бързо и сигурно израстване на бизнеса.

България е единствената страна, която ти разрешава да си правиш каквото си искаш. Да ходиш, където и както си пожелаеш, да казваш каквото ти е на уста, да влизаш в контакт с всеки, с когото намериш за добре, да развиваш бизнеса си, следвайки собствена схема. Свободията е пълна. За какво ни е изобщо да се местим на Запад. Вижте какво ни е хубаво тук.

Призванието не се намира, а се създава

Да преследваш мечтите си, да живееш пълноценно и да се радваш на успехи звучи наистина примамливо. На колко от вас са казвали, че ако намерите страстта си, нещото, което наистина искате да правите, задължително ще се увенчаете с успех? Щеше да е хубаво по някакъв начин да знаехте за какво сте предопределени и да бяхте сигурни, че точно по този път трябва поемете.

За повечето от вас обаче това, с което се занимават в момента, не е нещото, което навремето са си представяли, че ще правят, а е чиста случайност. Познах ли? По някакво стечение на обстоятелствата сте попаднали в сегашното си поле на действие и то може би ви харесва не по-малкото от нещата, които сте си мислили, че ще вършите като дете. Въпросът тук не е да намерите призванието си, а да го създадете.

Обръщам се към тези от вас, които се чувстват изгубени в работата, която вършат в момента и си се представят някъде другаде. Предполагам си имате някакви критерии какво искате да правите, къде искате да сте в живота и т.н. Това е хубаво нещо, но дали пък не се ограничавате твърде много? Вие в момента търсите нещото, което сте си наумили и за вас то е мечтаната работа. Така не давате шанс на никоя друга работа да ви се хареса. Какво казах, вие сами създавате призванието си и ковете бъдещата си професия.

Разбрахте ли какво имам предвид? Призванието не ви чака някъде там, вие сами го създавате в процеса си на развитие. То дори може да е непозната досега професия, в която вие да сте пионер.

Обезопасяване на дома на възрастен човек

Както родителите ни са се грижили за нас някога, идва момент, в който ролите се разменят и ние трябва да се погрижим за тях. С възрастта те стават по-трудно подвижни и не толкова досетливи, така че отговорността за тяхната безопасност в дома остава наша. Без да звучи обидно, с времето те се превръщат в деца, за които ние трябва да се погрижим и е редно да го направим.

Преди да започнете да правите промени в дома на родителите си, обсъдете го с тях. Понякога възрастните могат да бъдат доста опърничави, а и всеки знае, че те не обичат промени. Наблегнете на това, че леките изменения са за тяхно добро – все пак здравето им е на първо място. С малко късмет и много убеждаване те сами ще стигнат до това заключение.

Започнете с премахването на всичко, в което могат да се спънат. Аз имам един неприятен инцидент по този повод с майка ми, която се беше спънала в черга – беше паднала по лице, рамото й се беше извадило и окото й беше насинено. Досещате се, че оттогава всички черги незабавно изчезнаха. Имаше късмета да се възстанови напълно. Знаете как при старите хора този процес е бавен, а понякога не могат и да се оправят напълно. При подобен инцидент прабаба ми си беше счупила крака и той така и не се оправи – помня как все ходеше с патерици.

Съществува опасност и от подхлъзване, ако в дома на родителите ви има плочки или балатум. Най-доброто решение в случая е мокет – от единия край на пода до другия. Хем ще им пази топло, хем ще ги пази от инциденти.

Банята е най-опасното място за възрастните хора – там вероятността от подхлъзване е най-голяма. Тук горният съвет с мокета очевидно не важи. Затова трябва да монтиране много здрави метални прътове, за които да се държат, особено около душа и тоалетната чиния. Добра идея са и силиконовите подложки за баня, които се залепят с вакум.

Какво може да направите в кухнята? Смъкнете по-важното, ако не и всичкото, съдържание на шкафове и рафтове на по-ниско ниво, където не трябва да се качват на стол, за да го стигнат. Сами разбирате опасността. Газовите котлони са абсолютно забранени! С възрастта паметта им започва да изневерява, така че сещайте се. Минете на електрически.

Ходенето до мазето е забранена територия. Слизането по стълби е проблемно на тази възраст. Може да се наложи да скриете ключа особено ако имате някой инатлив баща насреща си. Помнете, че го правите за негово добро.

Погрижете се за родителите си, дължите им го!

Всеки съвременен човек се нуждае от смартфон

С две ръце заставам зад твърдението в заглавието на днешната си публикация. Всеки съвременен човек се нуждае от смартфон. В противен случай рискува да изостане в технологично отношение и настрана от новините и тенденциите. Не говоря обаче само за професионално използване на "умния" телефон. С всеки изминал ден това джобно устройство се превръща в необходимост в личностен план.

Ще ви дам няколко примери защо да си вземете смартфон, ако все още нямате.

Групови чатове. Дали ще е чрез Facebook, Viber или с друго устройство, но е много по-лесно (и безплатно за разлика от SMS-ите) да си пишете с приятели. Можете да се уговаряте за срещи, излизания или просто да се информирате взаимно за нещо, което е важно или интерсно за всички ви. Аз имам (поне за сега) три такива общи чата - с колегите на работа, със семейството ми и с най-близките ми приятели.

Организирате задачите си по-лесно. Може да нямате такъв навик в началото, но ще го придобиете в последствие. Веднъж започнете ли да си пишете бележки, напомняния, да си попълвате календара и т.н., ще усетите колко голям плюс е това и колко ви улеснява в действителност.

Камерата. Да, доста е удобно да имате хубава камера в телефона си. Можете мигновено да си щракнете някой или нещо за спомен и да снимате клипче, ако ви се прииска.

Четете книги. Гледате виеда. Играете игри. Сваляте си приложения, каквито на вас са ви удобни и т.н. и т.н. Повярвайте ми, като ви казвам, че смартфонът в днешно време не е прищявка, а истинска необходимост.

Готови ли сте за новата година?

Е, вече сме част от 2015-а година. Чакахме я, посрещнахме я, сега остава да решим какво ще правим през следващите 12 месеца...

Лично аз винаги си правя някаква равносметка за миналото, когато настъпи края на декември всяка година, и се опитвам да си представя какво да очаквам в близкото бъдеще. Смятам, че през 2014-а бях активен блогър. Стремях се да пиша на разнообразни теми - социално значими, лични истории, забавни от време на време и т.н. Все пак разнообразието е важно и поддържа интереса :)

През 2015-а не ми се ще да си поставям нереални цели. Вече съм мъж на средна възраст и гледам по-обективно на нещата в сравнение с времето, когато бях по-млад. Погледът ми е по-обективен, по-реалистичен и по-сериозен. Затова през новата година мисля да предприема няколко стъпки, които да бъдат полезни за мен в личен аспект. Ще се постарая да отделям повече лично време за себе си и за близките си. Ще проуча това-онова за здравословното хранене, че вече не мога да живея само на пици като едно време. Може да си изкарам карта за фитнес... или просто да се разхождам по-често пеша вместо да се предвижвам всеки ден с колата. През 2015-а ще се постарая да чета повече книги и да усвоя някое ново умение. Ще следя по-съсредоточено какво се случва в обществото и... не знам какво още. Останалото ще го решавам в движение.

Важното е, че все пак имам някакъв план за Новата година. А вие?