Напускане на бащиното огнище

В наши дни е рядкост човек да прекара целия си живот само в едно жилище. Някои предпочитат да се преместят от бащиния дом и да създадат свой. На други ще им се наложи да живеят под наем по време на студентските години. Има и хора, които прекарват на квартира целия си живот, поради невъзможността да си купят свой дом.

У нас да имаш собствено жилище е нещо много важно, защото според нашите разбирания то ти дава известна степен независимост. На запад хората масово наемат апартаменти и това никак не ги притеснява. Естествено, всеки би искал да има собствен дом, но нашата народопсихология е такава, че едва ли не придобиването на такъв е задължително, затова за някои това се е превърнало в едничка цел на живота.

Но нека са върнем на темата с местенето и напускането на бащиното огнище. Всяко младо семейство трябва да започне самостоятелен живот и то, по мое мнение, извън дома на родителите. Все пак то трябва да се научи само да се грижи за себе си, защото в един момент близките няма да ги има, за да помагат.

Младите хора предпочитат големия град, защото там има повече възможности за реализация. Това за никой не е тайна, поради което търсенето на по-добро бъдеще се превръща в причина хората да се местят. Някои дори прекрачват границите на родината с надеждата за един по-добър живот. Не ги съдя, щом там ще се чувстват по-завършени хора, ценени и добре заплатени, пускам ги. Те поне карат нещата да се случват, въпреки рисковете, които могат да възникнат.

Честно казано, човек трябва да е там, където вярва, че ще се чувства по-щастлив. Ако се абстрахираме от патриотизъм и разни държавни граници и помислим малко по-философски, то това ще се превърне във всеобща истина.

Странни деликатеси от цял свят

В духа на това, че мъжката любов преминавала през стомаха и че храната е изкуство, днес съм решил да пиша за разни необичайни световни деликатеси, на които попаднах. Аз лично не мога да кажа, че съм някакъв изкусен кулинар, но умея да приготвям това-онова. Гладен няма да остана, както се казва.

Нека започнем с Швеция и с техния surstromming, който на практика представлява ферментирала херинга. Можете да я намерите във всеки тамошен супермаркет. Рибата се уловя преди да е пуснала хайвера си, през пролетта, след което се осолява, оставя се за месец да ферментира и се пакетира в консерви. Препоръчва се да се яде с мляко, което е малко странно, мен ако питате. Предупреждавам ви, че ароматът й никак не е от най-приятните.

Пренасяме се в Япония, където ще си хапнем малко риба или по-точно фугу. Това е вид издуваща се риба-балон, която трябва да се приготвя само от сертифицирани експерти, защото е отровна и в противен случай ефектът може да смъртоносен. Лично аз, ако знаех, че е отровна, въобще нямаше да мисля как да я сготвя по неотровен начин, ама... японска му работа.

В Сардиния пък приготвят мухлясало овче сирене на име casu marzu. Да не си помислите, че това е някакво обикновено ферментирало сирене. В него има ларви! Но това не е всичко – то трябва да се консумира, докато те са живи, защото иначе е токсично. Заради здравословните проблеми, които може да причини, е забранено.

Пържените тарантули са традиционни за Камбоджа, или поне така съм чувал. Те се готвят цели с малко сол и чесън. Отвън изглеждат хрупкави, а отвътре лепкави. Мммм... примамливо.

Дали пък този пост не е позакъсняла първоаприлска шега и всички тези деликатеси са измислени? Хмм... Може би.