8 стъпки, за да подобрите живота си и да намерите щастие, част първа

Наскоро повдигнах въпроса за щастието - вероятно и преди съм го правил.Миналия път бяха малко абстрактни разсъждения. Днес искам да продължа темата с малко по-приложими разсъждения и съвети.

Щастието започва вас самите и с тези около нас, затова трябва да търсим здравословен и положителен кръг, за да избегнем негативните мисли.

Как можем да намерим щастие? Възможността да напреднем в живота си и да създадем по-задоволителна реалност изисква преди всичко две измерения: лична отговорност и ангажираност.

Следователно, макар да е вярно, че никой никога не ни е научил какви инструменти или психически подходи са ни необходими, за да генерираме положителна промяна в ежедневието си, трябва да отбележим, че всички можем да го постигнем.

В крайна сметка щастието е нещо, което надхвърля поредица от материални измерения. Благосъстоянието и удовлетворението всъщност са записани чрез много прости практики, които са на разположение на всички нас.

Ето осем стратегии.

1. Ако искате да намерите щастие, научете се да се чувствате добре в собствената си кожа

Когато се погледнете в огледалото, какво виждате? Нямаме предвид физическия ви вид. Говорим за вашето самочувствие, визията, която имате за това, което правите, за това, което сте постигнали, за състоянието на вашите нужди, за вашите стремежи, за това дали има баланс между вашите стремежи и това, което сте постигнали.

Понякога, колкото и да се стараем, не се чувстваме добре в собствената си кожа. Личното удовлетворение, идеята ни за нас самите и онази психологическа и емоционална тъкан, която изгражда нашата идентичност, трябва винаги да са в добро състояние, за да намерим щастие.

Първата стъпка е да сте доволни от човека, който сте, за да започнете да се наслаждавате на това, което ви заобикаля.

2. Поставете си цели

Целите ни обект на прицел в нашия житейски проект. Нещо повече, наличието на ясни приоритети и поставяне на цели в ежедневието ни позволява да открием онази мотивация, която ни кара да ставаме всяка сутрин.

Помнете, че сте господар на собствения си живот, на съдбата си, на действията си. Не се страхувайте от това, което хората ще кажат. Ако вашите действия и техните резултати ви дават енергия и ви вълнуват, борете се за тях.

Да намерим щастие означава да завладяваме мечтите и целите си ден след ден, така че нека оставим настрана страховете си и да работим ежедневно за тези цели.

3. Щастието е отговорност

Намирането на щастие не е трудна задача. Понякога е необходимо да се сбогувате с определени неща (и хора), за да намерите тази хармония, където мечтите и постиженията се съчетават. Трябва да се отдадете изцяло на това търсене. Без дисонанс, без да се подчинявате на плановете на други хора и без да угаждате на стремежи, които не са ваши.

Важно е да вземете предвид, че подобряването на вашата реалност означава да сте смели, да правите промени, да правите големи стъпки в ключови моменти. Ето защо, за да избегнете по-късна неудовлетвореност, жизненоважно е да поемете отговорност за проектирането на живота, който искате.

Как да управляваме личните си финанси?

Знанието как да контролирате финансите е една от първите стъпки, за да започнете да пестите пари и да осъществявате мечтите си. В крайна сметка, ако не знаете как да се грижите за финансовото си здраве, ще ви бъде много трудно да планирате добре своето бъдеще.
Много хора обаче срещат затруднение в това. Не могат да организират инвестиции, разходи и парични потоци. Ето няколко практически съвета за това как да управлявате финансите си.
 
Следете разходите си

Започнете, като балансирате дневните, седмичните и месечните си разходи. По този начин няма да изпуснете бройката по средата на месеца и ще си изградите добра самодисциплина, за да започнете да инвестирате или просто да пестите пари.
Този контрол може да се извърши по няколко начина. Не забравяйте, че трябва да знаете точно колко пари са изразходвани всеки ден в началото. На първо време няма да разбирате много за състоянието на разходите си и ще ви е необходим параметър. Когато говорим за параметри се има напредвид как харчите, за какво харчите и каква е причината за повечето от вашите парични потоци. Тази причина може да бъде например храна, бензин или дори някои излишни покупки.
 
Създавайте електронни таблици

След като научите малко повече за това как да контролирате финансите си, като балансирате разходите си, е време ефективно да организирате всичко, което ще правите. Това е моментът да разработите електронни таблици и графики, които да ви дадат визуална представа за вашето финансово състояние.
Можете да съставите тези таблици както пожелаете – важното е на вас да ви е удобно. И не, не е нужно да имате опит в темата, за да организирате разходите си. Разбира се, не е необходимо да правите твърде сложна таблица с всички приходи и разходи, с проценти и т.н. Можете просто да организирате разходите си по категории, по периоди от месеца и дори да ги разделите между членовете на семейството. Това прави задачата по-лесна.
 
Внимавайте за дълговете си

Ако имате дългове, на първо място трябва да спрете и да им обърнете специално внимание – и на това как са възникнали. Няма смисъл да се забърквате с неща като инвестиции или спестявания, ако имате дългове. В този случай най-добрия ход е да се организирате, за да изплатите тази сума, преди да продължите. Важно е да се разбере откъде идват тези дългове и как могат да бъдат изплатени.
След това можете да продължите с вашата организация. Тази задача трябва да се извърши възможно най-скоро, за да продължите с преорганизирането на финансите си, без по-дълбоки последици.
 
Създайте резерв

Научаването как да контролирате финансите си изисква определен контрол върху волята ви. Може да сте в настроение да харчите за ненужни неща, но е важно да дадете приоритет на паричния си резерв.
Останали ли са ви пари, които по една или друга причина не сте похарчили предишния месец? Защо не ги вземете и не ги инвестирате в някакъв спестовъчен фонд? По този начин, в случай че нещо се случи, вече ще сте предвидели средства. Ако не се наложи да ги използвате, можете да някой ден да използвате тези спестявания, за да сбъднете някоя мечта.
 
Ограничете броя си кредитни карти

Много хора обичат да инвестират в множество карти и множество банкови сметки. Съветвам ви да се придържате към една карта на сметка. По този начин няма да излезете извън контрол или да загубите следите на разходите си. Помислете за това: по-лесно е да контролирате и управлявате финансите само на една разплащателна сметка. Ако имате повече от една карта, например, може да бъде по-трудно да разберете колко пари са отишли къде.

Как инвестират бизнесите в собственото си развитие и от какво трябва да се предпазват

Основната цел на всеки бизнес е печалбата. Успехът, обаче, се крепи на много повече от това. Тези печалби трябва да бъдат инвестирани стратегически в развитието на бизнеса - компаниите, които не се стремят към надграждане рано или късно биват изместени от пазара.

Но в какво се състои развитието на една компания?
За да разберем отговора на този въпрос, на първо място трябва да погледнем къде можем да изгубим тези печалби. Всеки собственик на компания се е сблъсквал с проблеми по отношение на събирането на дължими суми от страна на бизнес клиенти и граждани. Какво ни костват тези липсващи доходи, освен част от печалбите ни? За информация можем да се обърнем към ежегодното проучване на ЕОС Груп, „Навици на плащане в Европа“, в частност – резултатите за България през 2019 г.

Най-големият проблем, с който се сблъскват българските фирми вследствие несъбрани вземания (след загубата на печалби), е недостигът на ликвидност – 48%. Почти веднага след това се нареждат по-високите разходи за лихви, според 47% от анкетираните. За 28% от тях, последиците са по-сериозни – спад или замразяване на инвестициите. 27% определят несъбраните вземания като причина за невъзможност за създаване на нови работни места, а 25% компенсират за изгубените доходи чрез повишаване на цените на услугите си. Цели 24% от компаниите в България се чувстват заплашени от фалит поради просрочени дългове – значително повече, отколкото в Европа като цяло (около 15%).
За да се справят с тези проблеми, 48% от българските фирми се обръщат за помощ към агенциите за събиране на вземания. През 2019 г. , колекторските агенции в България са успели да възстановят 11,1% от  годишния оборот на своите клиенти, което ни нарежда на второ място в Европа след Русия.

Възстановените средства най-често биват използвани за погасяване на собствени задължения на фирмата – в 57% от случаите, показва проучването на ЕОС. 51% от българските бизнеси ги влагат в създаването на нови работни места, а 41% насочват тези средства към пазарното разрастване на предприятието си. Останалите използват събраните вземания за инвестиции – в научна и развойна дейност (27%) и на финансовия пазар (23%).

Струва си да се упомене, че навиците на плащане в Европа, включително и България, през 2019 г. са по-добри от всякога. Проучването на ЕОС Груп разкрива, че 77% от фактурите в България се плащат навреме – с един процентен пункт повече от 2018 г. Броят на просрочените фактури е спаднал до 19%, а несъбираемите остават на 4%. Европейците са все по-отговорни в платежните си навици, а в случаите на изостанали плащания, можем да се доверим на колекторски агенции като ЕОС Матрикс България за намиране на решение.

Избор ли е щастието?

Откакто човечеството съществува си задаваме въпроса: щастието избор ли е, или следствие от нашите преживявания? И до каква степен е едното или другото? Зависи ли повече от нас или от обстоятелствата, в които живеем?
Със сигурност голяма част от нашето щастие зависи от личния ми избор, но си струва да се помни, че съществуват два вида щастие. Първият е щастие, което зависи от някаква ситуация. Човекът с наднормено тегло знае, че ще бъде щастлив, ако отслабне. Бедният знае, че парите ще му донесат щастие. Самотният може да си представи колко щастие ще изпита, когато намери любов. Това са щастливи преживявания, които се стимулират от отношението, което имаме към живота. Но това са преживявания, чиято противоположност носят нещастие - ако добрата форма, парите или любовта не дойдат, въпреки всичките ви усилия, няма да изпитате това щастие.
Вторият тип щастие е резултат от сплотеността на човек със своето вътрешно Аз; независимо от това какви успехи постига или е постигнал, човекът се чувства щастлив, че действа според вътрешната си истина, а не според чуждата. Безспорно е, че тези две състояния и двете могат да бъдат преведени като "щастие", но те са различни преживявания – тук можем да ги разграничим на "щастие" и "блаженство". Но независимо как решим да ги наречем, едно е сигурно: можем да решим да постигним първия тип щастие, но да се провалим, а за второто решението е изцяло наше.

История с щастлив край

Може би няма човек, който да не е чул историята за малкото ангелче Александър- Робърт, който се нуждаеше от спешна трансплантация на черен дроб, за да може да живее, едно бебче, невинно, чисто и благословено.

За щастие, операцията е минала успешно. Бебето се възстановява. Тук в тази история проблема не е в намирането на донор, бащата на това дете безкористно и смело става донор. Та кой родител не би го направил за детето си? Тъжното в тази история е непосилната сума за това младо семейство, за да се извърши операцията. Добре, че ние българите сме човечни и все още успяваме да отделим дори и малко от залъка си, за да помагаме на хората в нужда, защото ако за нас е малко, за тези родители това е безценно, защото това ще спаси рожбата им. Чудесно е че в крайна сметка всичко завърша добре. Има обаче едно нещо, което не ми дава мира и честно казано ужасно много ме огорчава и това е бездействието на институциите. Защо се налага тези хора да молят за помощ, а институциите са безсилни? Защо се дават милиони и милиарди за щуротии, не и за спасяването на човешки животи? Добре, че българина все още се обединява около някоя кауза, за да помага. Много е тъжно когато хората са безсилни и се намират в безизходица, защото не намират подкрепа в държавата и институциите.

Но стига толкова негативизъм, както казах, най-важното е че това прекрасно създание е добре и му е даден шанс за живот, а на родителите му пожелавам цялото здраве и щастие на Земята.

Почивката

Вече е лято, всички сме се приготвили за почивка и слънчеви бани, жадуваме да зърнем морето или планината, само да сме далеч от офиса. Къде предпочита да почива българина? Не мога да отговарям за всички, но ще ви разкажа за моята почивка.

Всяко лято имаме късмета да посещаваме по няколко пъти морето. И нашето, и гръцкото. Тази година обаче почивките ни са по-ограничени, заради по-големия обем от работа. Дойде време да планираме малкото почивка, която успяхме да си "откраднем" и се чудихме къде да се настаним- на нашето Черноморие, или на гръцкото. Започнахме да слагаме на кантар плюсовете и минусите и на едното, и на другото, няма да е изненада, като ви кажа, че спечели Гърция. Да, сега ще се обоснова. Миналата година бяхме на Златни пясъци, въпреки намалените цени на шезлонги със семейството ми платихме 26 лв. за чадър, два шезлонга и масичка, все пак предпочитаме да ни е удобно. Решихме да си вземем нещо освежаващо за пиене от близкото барче и там платихме още около 15 лв. Един плаж ни излиза грубо 40 лева. Плажът беше мръсен, фасовете на хората бяха навсякъде, а до 12 часа нямаше как да се стигне до водата, защото беше окупирано от налягали хора, водата беше мътна, а в близост се виждаха как се стичат обратните води от близките хотели. Изкарахме един ден на плажа, останалото време предпочетохме да прекараме на басейна в хотела. Магазините продават доста скъпо и доста стара стока, но все пак е по-евтино от Южното Черноморие. Ресторантите не мога да кажа, че са превъзходни, но все пак са добри, цените що годе нормални. Хотелите има и много големи и луксозни, има нормални, има и мизерни, цените са приемливи, но все пак не задоволяват напълно нуждите. Това пак си е лично мое мнение. Тази година успяхме да посетим само Гърция. Да, хотела е двойно по-скъп от този, в който спахме на Златни пясъци, но спокойствието, тишината, чистотата и удобствата напълно си заслужаваха цената. Плажа, какво да кажа за него? Срещу 6 евро, или грубо казано 12 лева, цялото ми се любуваше на прекрасен, чист пясък, на страхотни балдахини, невероятна вода, доста плитка и дори имахме освежаващи напитки, ледено фрапе с ледена вода. Плажът си има собствен паркинг, хората са се погрижили да осигурят сянка дори на автомобилите ни. Да, там също имаше много хора, но на фона на цялата идилия, успяваш да се изключиш от Света. Храните в магазините тази година бяха сравнително по-ниски от миналата година и дори имаше продукти, които са точно толкова, колкото струват и в България, но да си призная лично според мен качеството е доста по-добро от това в родните магазини. Както на всякъде в чужбина , ресторантите излизат по-солено за изхранване, но и в Несебър не е евтино, така, че може да се конкурират, но пък гърците винаги предоставят комплимент на клиентите, диня, безплатен десерт или фъстъци с чипс за бирата. Честно казано трудно бих се върнал на нашето Черноморие. Посещавахме и много от свободните плажове, пълнихме хладилната чанта, хората са предоставили страхотни сламени чадъри и цял ден никой не те притеснява.

Честно казано, въпреки малкото време, което имахме си изкарахме прекрасно, далеч от шума, далеч от работата, беше прекрасно. Обичам родното море, но докато не се подобрят условията за летуване ще продължим да посещаваме съседното. Все пак аз съм човек със семейство и имаме нужда от спокойствие, а не шумни барове и заведения.

Изненади

Лятото дойде, ние хората започнахме, както винаги да се оплакваме от жегата, всъщност, аз също съм един от тези хора. Жегата дойде толкова рязко, че не успяхме да привикнем на високите температури. Все пак както беше 17 градуса на следващия ден стана 27.

Винаги ми е било интересно, как в България, винаги нещо ни изненадва. Нека поясня какво имам предвид. Зима е, една седмица по-рано синоптиците алармират, че студения циклон идва към България и в следващите дни започват снеговалежи в цялата страна. И това се повтаря цяла седмица поне по 10 пъти на ден. Обаче, видиш ли, точно наваля снега, затрупа пътища, села са откъснати от света, десетки катастрофи заради непочистени пътища и разбира се управляващите казват, че зимата ги била изненадала. Е чак пък изненада... Същото се случва и тези дни. Лято е, задух, горещина, от една седмица синоптиците съобщават, че времето се разваля и ще валят обилни дъждове, обявен е код жълто. Да, не заваля още в първия съобщен ден, а на следващия. Какво се случва? Улиците са наводнени, подлезите са наводнени, светофарните уредби не работят и лятото отново ни изненада. Това може само тук, в нашата мила родина да се случи. Имахме ракети срещу градушки, е и градушка ни удари. Десетки видеоклипове бяха публикувани из мрежата, относно изсипалия се дъжд и наводненията. На някои хора им беше доста забавно, но на мен ми е малко тъжно. В 21 век, при положение, че са изобретени роботи и какви ли още не чудеса, да не можем да се справим с един пороен дъжд и да стават наводнения, ами добре, вие сте с автомобили, но има хора, млади, възрастни, нямат коли, как те да се придвижат до домовете си? Ами децата? Тъжно е защото не мислим за подобни ситуации, изхвърляме всевъзможни боклуци не където трябва, шахтите се запушват и положението става бедствено. Един ден ми се случи нещо доста неприятно, трябваше да взема детето си от градина. Валя отново пороен дъжд, колата ми беше на ремонт, бързах, за да не остане детето ми само в детското заведение. Пътят ми обаче минаваше през подлез, когато се запътих, почти тичайки, бях неприятно изненадан, защото подлеза беше наводнен, трябваше да заобиколя близо 500 м., за да отида до светофара, за да пресека на отсрещната страна. Вече тичайки едва стигнах до градината, взех детето, успокоих се, но дойде още по-трудната част, от къде да мина с детето, като целият ни път до вкъщи беше в огромни и дълбоки локви? Грабнах детето на ръце и се отправих към вкъщи, молейки се да не паднем в някоя локва, или да не ни измокри някой преминаващ автомобил. Та на мен не ми е смешно, когато в 21 век се случват подобни неща.

Надявам се, че един ден метеорологичните условия няма да ни "изненадват" толкова. А сега ви пожелавам слънчеви и усмихнати дни, с по-малко дъждове.

Световната истерия

Интересно как един сериал може да предизвика такава сензация и истерия в толкова много хора. Може би няма друга такава продукция, която да се радва на такъв успех като "Игра на тронове". Аз съм възхитен от това, което постигна с толкова огромен зрителски интерес.

Да си призная честно аз съм от малцината, които не са гледали сериала. Да, сигурно сега повечето от вас правят мимиката :" Този е луд!", но честно казано не изгарям и от желание, въпреки цялата тази суматоха покрай продукцията. Една от причините да не гледам филма е че не обичам сериалите. Особено тези с много сезони, за които трябва да чакаш месеци или години за да продължиш да гледаш. Аз съм от хората, които обичат да изгледат или да изчетат всичко на един дъх, без да ме прекъсват. Губя интерес и това изключително много ме дразни. Когато чета книга я изчитам за два дни, не мога да чакам до утре, за да разбера какво ще стане, а камоли да чакам шест месеца, за да си продължа историята. Изненадан съм, колко много хора са се подписали на петицията за презаписването на последния сезон, понеже се оказал доста слаб. Честно, няма нещо, което толкова много да ме заинтригува и впечатли, че чак да се подписвам на разни формуляри, че нещо не ми е харесало. Не харесвам даден филм- не го гледам. Не ми допада втори том на даден роман, ами просто спирам да го чета. Не съм сигурен да се радвам ли, че нещо е обединило така почти цял свят или да съм тъжен, че един сериал побърква хората, а важни световни, човешки проблеми не може да ги обедини по този начин. Май е второто. Един сериал обединява хората повече, отколкото протестите срещу Националната стратегия за детето. Наистина явно този сериал е феноменален, ще вземат да ме убедят да го гледам. И все пак толкова истерия и толкова суматоха покрай един сериал, честно казано ми идва малко прекалено.

Все пак, всеки човек си има интереси и предпочитания, има си приоритети, има си грижи. Не бих могъл да давам напътствия, кой какво да харесва и какво да почита. Ще взема накрая да го гледам този сериал, може пък да се окажа наистина феноменален и да ме "зариби" и мен, както се казва на модерен език.

Защо е важно електронното управление?

Всеки от нас, който е в „зрелия“ възрастов диапазон, поне веднъж му се е случвало да се сблъсква с институциите и бюрокрацията, в която изпадат те. Този проблем не е едностранен. За мен едната страна на монетата са институциите, с които никой в днешно време не иска да си има вземане-даване, от друга – самите граждани, които не си правят труда да се запознаят поне с необходимите документи, които ще сами необходими. 

Или с други думи казано, гражданите не се подготвят достатъчно добре, а служителите по институциите не им обясняват какво точно им е необходимо и защо, защото имат огромен обем от работа, който трябва да свършат за кратко време.  Така се получава един затворен кръг, в който никой на практика не е доволен от крайния резултат.

Ето защо с навлизането на новите технологии и разработването на електронно управление, се появи надеждата, че административните услуги ще се случват много по-лесно, бързо и безболезнено, а контакт със служител в съответната администрация, ще е необходим при частни случаи и казуси, където те ще могат да отделят достатъчно пълноценно време за решаване на проблема.

В Западните държави електронното управление вече функционира на пълни обороти и отнема един огромен обем от услуги, които навремето са се извършвали „на живо“. В България все още сме в първите години на въвеждането на подобна система в повечето институции.

Всъщност електронното управление в страната ни се осъществява при бюджетен дефицит и не добре организирана информационна структура. Затова по инициатива на Кмета на Столична община - г-жа Фандъкова се предприеха действия за осигуряване на целево финансиране за преодоляване на изоставането.

За целта Специализираният общински приватизационен фонд (СОПФ) е предоставил за период 2015-2019 година, средства в размер на 800 000 лева. Това стана ясно от отчет на дейността на Фонда, предоставен от председателя на Съвета за управлението на СОПФ ОрлинАлексиев.

Закупени са хардуер и софтуер за дирекция „Информационно обслужване и технологии“, с което се постига качествено подобряване на общинския хардуер (със сървъри, крайни устройства, модеми и др.) Предоставени са и допълнително средства за софтуерно оборудване на общински администрации, допълни още Орлин Алексиев.

По този начин голяма част от административните услуги в Столична община ще бъдат извършвани дигитализирано и за гражданите ще бъде значително по-бързо, лесно и удобно, да си свършат работата.

Родна реч

Живеем в 21 век, в общество на социални мрежи и интернет комуникации. Непрестанното развитие на технологиите превърнаха интернет в неразделна част от нашето ежедневие. Социалните мрежи заемат огромна част не само от нашето битие, чрез общуване с широк кръг от хора, но и значителна част от нашето работно ежедневие.

Благодарение на интернет в речника ни се появиха безброй много чуждици, които лека, полека започнаха да изместват нашите прекрасни български думи. Смятате ли че това е правилно? Аз не мисля. Все пак българският език е прекрасен, звучен, богат, защо трябва да го унищожаваме и пренебрегваме заради някои модерни думички, на които в повечето случаи дори не знаем значението? За мен е унизително да пренебрегваме звънливия български език, заради някакви си тенденции. Ами майка ми не знае английски, тя горката как би ми разбрала изречението, защо трябва отново да прибягваме до показност, че видиш ли много го разбираме този английски. Нямам против да обогатяваме речника си чуждици, все пак в нашия език има не само английски думи, но и руски  още много други, няма по-голямо богатство от това да имаш богат речник, но смятам, че думи като юзър, шервам и джойнтвам са напълно излишни. Лично на мен изобщо не ми харесва като ми кажат : "Окей ли си?" ,ами не, добре съм си!  Пак казвам, няма нищо лошо да използваме чуждици, все пак един език се състои именно от това, но не мисля, че е редно да се прекалява.

И като за финал , за да си припомним колко хубав е нашия език , искам да ви подсетя за стихотворението "Родна реч" на Ран Босилек

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

Селски живот

Честно казано в този забързан живот, които водим все повече се затваряме в себе си и ни се иска да се отдалечим от заобикалящия ни свят. Работа, сметки, коли, хора. Всичко това се насъбира и в един момент нещата ескалират.

Винаги съм бил от хората, които са много общителни и обичат компаниите, разходките и комуникацията дори с непознати хора. Но идва една определена възраст и етап от живота, в който ежедневието надделява над теб и личността ти и единственото нещо, за което си мечтаеш е просто спокойствие. аз съм от щастливите хора, които имат собствено жилище и то е центъра на града, в спокойно кварталче, или поне беше спокойно. До преди 10 години беше истинска идилия, спокойствие, уют, тишина. Но като всеки развиващ се град, започна застрояването, събориха малки къщички, за да построят големи жилищни блокове на тяхно място и мисля, че е излишно да споменавам, че спокойствието вече е мираж. Честно казано, в момента мечтата ми е да си купя къща в някое от селата наблизо и да си живея спокойно. Някой сигурно ще ме помисли за луд, да заменя жилището си в центъра на града с някаква селска къща. Да, нека да съм луд, но смятам че вече доста се развихме, че да се ограничаваме с това мислене, че щом си от село, значи си по-нисш от гражданите. Смятам, че успяхме да приемем доста от западния модел на мислене и не пречи човек спокойно да си живее на село, а да работи в града, пътищата ни са вече доста оправени с модерни околовръстни, магистрали и добри междуградски пътища. На запад семействата отдавна живеят в предградия на километри от града и това не им пречи да се развиват. Градския и междуградски транспорт е толкова добре устроен, че дори да нямаш автомобил би могъл спокойно да си пътуваш до града и обратно. Какво по-хубаво от това, след дълъг работен ден да се прибереш в уютната си къща, може и да е малка, не е нужно да е с 5 спални, да седнеш на двора да отмориш, да заключиш вратата и да не чуваш скандалите на съседите или на комшийката, която е решила, че ще прави разместване в 23 ч. Честно да ви кажа не се смятам за луд, за романтик- може би. Но да, с удоволствие ще заменя градската суматоха за селско спокойствие

Ние хората трябва да се стремим към онова, което ни прави щастливи и спокойни. Ако нямаме вътрешен мир, няма как да има и хармония в отношенията и семейството ни. Аз ще направя своята, засега все още мечта в реалност и смятам, че бих могъл да постигна своята хармония.

Пикник на работа

Изненадва ли ви заглавието на днешната ми тема? Пикник и то на работа?! Да бе, да! Е, не го приемайте буквално. Честно да си призная аз съм активен човек и понякога работата в офиса ми идва доста напрягаща и не за друг, ами това, че си седнал почти 8 часа, хапваш набързо нещо вредно и като се прибера от работа вкъщи, сякаш се чувствам още по-изморен и напрегнат.

Щастлив съм да ви призная, че аз открих баланса и равновесието в моето ежедневие. Реших, че трябва да се храня малко по-здравословно и да прекарвам повечко време сред природата. Но първоначално не бях сигурен как точно ще стане, все пак в по-голямата си част работата ми е в офис, а за да стигна от точка до точка използвам автомобила си. Първоначално си мислех да започна да се придвижвам пеш до работа, но да си призная трудно ставам сутрин, а да стана с още поне 1 час по-рано, за да мога да стигна на време за работа, ами не е моето нещо. Затова реших нещо друго. Моята прекрасна половинка сутрин ми приготвя прекрасен, здравословен обяд, за което съм й признателен. Когато настъпи времето за обедна почивка, грабвам вкусотията, която ми е приготвила и се отправям до близкия парк. Той е на точно 15 минути от офиса, сенчесто е, има множество пейки, много дечица, които весело си играят и прекрасен, свеж въздух, тъй като е сравнително отдалечен от булевардите и натоварените улици. Така постигам моето удовлетворение, хапвам вкусно на чист въздух, сред природата и в същото време си правя една, може да е кратка, но разтоварваща разходка. След това се връщам зареден на работа. Когато се прибера вкъщи имам повече енергия за любимите си хора и това определено се харесва.

И така, може да не е точно пикника, който сме свикнали да си представяме, да запалим огън, да печем наденица или нещо подобно насред поляните, но пак е нещо и ви го препоръчвам.

Право на избор

                                                             
     Колко модерен стана начинът ни на живот. Ако преди години хората са се чудили как да си набавят необходимата доза въглехидрати, чрез месото на трапезата, то днес модата да си веган или вегетарианец тотално завладя Света. Дали заради митовете, че заради месото пълнеем, дали заради някакви други съображения, все повече хора изключват месото и продуктите от животински произход.
    Живеем в свободно общество, всеки има право да се храни с каквото си пожелае, стига разбира се да не натрапва своите хранителни навици на околните и да ни убеждава, колко „здравословен“ начин на живот води. В интернет сме виждали не малко колажи на дами, консумиращи месо, вино и захарни изделия и на такива, които се хранят, изключвайки всички, лично според мен вкусни храни от менюто си. Е, първите изглеждат доста по-привлекателно, но щом хората са преценили, че така са щастливи, никой няма право да ги съди. Само, че идва един момент, в който въпросните хора-вегани или вегетарианци решават да си създадат поколение. Смятате ли, че е редно да отглеждат децата си като вегани или вегетарианци? Не е ли по-добре то само да прецени, когато порасне достатъчно и се превърне в зрял и отговорен човек? Редно ли е да ограничаваш хранителните продукти и вещества на едно бебе, което няма възможност да каже какво иска да яде. Лично аз не бих причинила това на детето си. Ако реши да следва моите стъпки ще го направи по своя воля, а не да му бъде наложено. Някои хора ще кажат, че правим същото с религията като кръщаваме децата си още докато са бебета, но религията не би навредила на здравословното му състояние. А и като стане достатъчно зрял човек винаги може да смени своите религиозни предпочитания.
    Децата са най-важното нещо на този свят. Пазете ги. Те са невинни създания, които ние трябва да защитим и предпазим от неволите на живота. Така, че мислете първо за тях и тяхното здраве.

Добро утро

Винаги започвайте деня си с усмивка, а защо не и със смях бъдете благодарни позитивни и добронамерени. Поздравявам ви с тази песен, която ми е много любима. Когато ходя да спортувам винаги си я пускам, питайте и вие и си мислите колко ценен дар всъщност е живота.
Bob Singler - Love generation