„Биограф“ – интелигентната гледна точна

Моята първа среща със списание „Биограф“ се случи в един зъболекарски кабинет, докато чаках да ми дойде реда. Намерих го измежду останалите брошури за това как да си мием правилно зъбите. Странно как е попаднало там, но добре че го имаше. С него не само „убих“ време преди уговорения час, но и се насладих на интелигентно написано четиво. Броят беше за Левски, но намерих нещичко и за Геншер там, и не само.

Обикновено като чуя списание и веднага си представям онези женските клюкарски списания, които те „гледат“ от всяка будка. В тях един мъж не намира нищо стойностно. Но ето ти  „Биограф“ – четиво и за мъже, и за жени. Всеки ще намери нещо интересно вътре. Аудиторията, доколкото предполагам от темите, е по-скоро от по-отбран тип.

Направих си труда да разбера малко повече за списанието. Първият брой е излязъл през септември 2011 г. Явно съм пропуснал доста. Маркетингов директор е Светослав Кантарджиев, който, въпреки кризата на пазара на четива на хартиен носител, е успял да усети накъде духа вятъра и да предложи релевантно решение, което наистина да се купува.

Аз лично, откакто се запознах с онзи брой за Левски, всеки месец поглеждам към кварталната будка, за да видя коя е следващата представена личност. Вече съм събрал известно количество броеве за личности, чийто живот ме вълнува. Услужвам и на приятели с някой друг брой. С ръка на сърцето мога да кажа, че си заслужава!

БЪЛГАР - филмът

Понякога се чудя какво искаме да кажем и покажем чрез филми като този на Неделчо Богданов "Българ". Дали идеята е да се забавляваме или просто да стреснем публиката с някои истини за родния ни манталитет. Лично аз се чувствам именно по втория начин - малко стреснат, доста шокиран. Веселостта тук е просто тъжен смях, предизвикан от гротескните образи и изключително поучително сполучливият подбор на реплики.

Не смятам да крия личното си мнение, че намирам филма за откровено глуповат, но същевременно достатъчно интересен, за да бъде изгледан докрай. И то в контекста на народопсихологическото ни  мислене.

Няколко думи за Кобрата

Вчера попаднах на запис в социалните мрежи за видео споделяне (нали така се водят вече Vbox и YouTube) на една много "разбираща" нашата общественичка, няма да й споменавам името, че ще стане неудобно, която заедно с цяло студио "умници" обсъждаха развоя на боксовия мач на годината - Кубрат Пулев и Владимир Кличко. За загубата на Пулев бяха изтъкнати всякакви причини, като се наблегна и на видиш ли ниско образование, ниска култура, нисък интелект. В момента, в който чух това всичко в мен спря възмутено да тупти!

Не зная с какви очи известни личности се изказват така неподготвени по телевизията, с толкова популистки насочени реплики, които толкова грозно оронват престижа на един български спортист, когото цяла България обича и с когото народа ни се гордее. Кога последно сме имали толкова изявени лица като Кубрат Пулев, Григор Димитров, Димитър Бербатов, които са известни по цял свят и прославят с постиженията си страната ни. Но ние българите явно сме единствените без всякакви националистични чувства и ако някой от любимците ни не се представи по очаквания начин, сме склонни дори да се отречем от него. Не случайно, по мое мнение, Бербатов напусна националния ни отбор...

А относно дългоочаквания боксов мач: дали съревнованието Пулев-Кличко мина според очакванията? За мен ДА. Един наистина интелигентен човек веднага след като види годините опит, срещите на ринга и ръста и теглото на двамата ще заключи логичното - че Кличко ще победи. Кобрата има зад гърба си 33 години с 20 победи от 21 мача, а Владимир Кличко е на 38 и от 66 мача има 63 победи, 53 от които са нокаут.

В този ред на мисли, смятам, че представянето на Кубрат Пулев е не само блестящо, но и велико. Получил признание като един от изявените боксьори, справил се с немалко сериозни противници, той е сред отличниците на родния бокс.  А победата срещу такъв зрял противник като Кличко може би ще дойде с повече опит и след малко повече време.

Не ни потръгна при големи, разчитаме на децата

Честно казано, аз лично не разбрах какво ни отказа от конкурса Евровизия. Дали се разсърдихме, че последните две-три години песента ни дори не се класира за Финала, или се заформи скандал за геополитически вот, високи такси за участие??? Не съм информиран, тъй като медиите си пишат каквото си искат, така че не мога да коментирам.

Ако е първото обаче, имам какво да кажа. Толкова ли е трудно наша песен да се класира на финал? Мисля, че отговорът тук се крие в някои критери при оценка на една песен от публиката. Колкото и да не ни харесва истината е, че последните години изпращахме песни, които с нищо не привличаха вниманието - или ни липсваше хориография, или не показвахме идеята. Досега сме изпращали и няколко песни с звучене, което наподобяваше и миналогодишните победители. А идеята на Евровизия е да се наблегне на декора, да се изпрати едно социално послание, което да докосне публиката. Какво от това, че Софи Маринова изпя песента си блестящо, като текстът не достигна до публиката а сцената остана празна. Какво като Поли Генова направи рок постановка, като пак липсваха гълъбите, инатът, който да покажем на Европа. Английските ни изпълнения пък не бяха с нищо грабващи. Просто хубава песен, с пеещ изпълнител, която да ни представи достойно. И какво?

На такива конкурси се помни само първият. А при наличието на множество добри песни финалното гласуване е от най-голямо значение. Песента трябва да е или с оригинална, невиждана досега постановка, или да изпрати социално послание, което да разтърси зрителите и слушателите.  

Тази година, след като се отказахме да продължим да творим, защото според мен това е причината, за Евровизия за възрастни (явно не умеем да губим!) прехвърлихме надеждите си си в детската Евровизия. Подготвили сме силно трио, което според мен ще изпъкне, защото децата ни притежават наистина затрогващ талант - блестяща за възрастта си малка певица и двама изключително надарени на пианото близнаци. Нещо, с което ще можем да направим впечатление на публиката. Очакваме големия финал на 15 ноември, малко преди мача Кобрата-Кличко.

Къде са Боду СОД след 25 години демокрация?

Паметният за българската демокрация 10-и ноември отбелязва края на един режим. Ние от по-старото поколение все още помним – кой с носталгия, кой без капка умиление. Развитието на частния бизнес у нас никога не би било възможно без пазарната икономика, която властва днес. Такива исторически събития трябва да се помнят, защото слагат началото на една нова ера – такава, която се основава на конкуренция и различия.

Къде сме ние 25 години по-късно? Отговорът пак ще бъде субективен. Някои ще кажат, че сме по-добре, други пък ще свият рамене колебливо, а трети ще заявят, че никога няма да се оправим. И все пак събитието  е отбелязано с концерт под надслов "25 години демокрация" на пл. Ал. Невски в София, но не на точната дата, а на 01.11.2014 г. Някой явно няма търпение да го отпразнува.

Концертът се охранява от Боду СОД – ето къде са били! Тях ще използвам като пример за това как една фирма се развива с развитието на пазарната икономика. Съществуването на конкуриращи се охранителни фирми едва ли би било възможно преди 10.11.1989 г. То тогава и кражбите бяха рядкост, ако трябва да сме честни. Девет години трябва да минат преди Боду СОД да бъде основана през 1998 г., което ни навежда на мисълта, че тогава се е появила нужда да подсигурим фирмите и домовете си допълнително. Минават още десетина години докато охранителният бранш се развие. Нашата фирма вече е влязла в домовете на хиляди потребители и предоставя вярна защита от години. Тук се подчиняваме на един фундаментален микроикономически принцип – има ли търсене, ще има и предлагане. Не минава много време преди Боду да започнат да охраняват спортни, културни и политически събития, ценни пратки, а с напредването на технологиите, да наблюдават с камери обектите под тяхна защита.

Днес демокрацията е символ на свобода, която определено носи позитиви за частните фирми, чието съществуване не би било възможно преди нея.

Влияете ли се от възрастта?

Замисляли ли сте се до колко възрастта на човека до вас ви афектира и ви оказва влияние? За нещо нормално приемаме по-възрастните хора да са по-строги и с повече авторитет, нали? Отнасяме се към тях с по-голямо уважение и в тяхно присъствие по-скоро слушаме, отколкото говорим. Всичко това може би идва от възрастта и дори не е нужно да е предизвикано по друг начин. 

От друга страна, с хора, които са на нашата възраст, ни е много по-лесно да комуникираме и да обменяме идеи. Не за друго, а защото липсва именно този авторитет, който може да е много натоварващ понякога. Липсата му създава предпоставка за едно по-естествено комуникиране без излишно напрежение или бариери, което може да се окаже много по-приятно и по-ползотворно.

Същевременно вие самите може да изпаднете в първия случай – да сте по-възрастният и някой да бъде афектиран от вас. Започва да се случва все по-често в течение на годините и е нещо, с което дори може да ви се наложи да се борите по някое време. Разбира се, има и много случаи, в които е полезно да всявате авторитет, особено ако работите на някоя по-отговорна позиция и имате подчинени. Тогава за вас е важно и от ключово значение подчинените да ви слушат и да правят каквото им казвате.

Истината е обаче, че има хора, които се влияят от по-възрастните без явна причина. Просто са възпитани да се държат по този начин и им е трудно или не желаят да погледнат ситуацията от друг ъгъл.

Не казах всичко до тук с цел да разкритикувам някого. По-скоро беше, за да ви покажа, че винаги има за какво още да се вгледаме в себе си.