Това се дължи на епохата, в която са живели - времена смутни, но и интересни от чисто историческа гледна точка. Поколението им може да се похвали, че е видяло времето на Димитровкста конституция, след това управлението на БКП и сега демократична система. Само те могат да кажат кога са имали възможност да вдигнат глава и да се нарекат щастливи, че са част от стрната ни.
С настроенията и покрай измененията на новия Изборен кодекс и ние като всички хора влязохме в политически разговори. Попитах ги кое е най-... на го наречем... "поносимото време за живот". И двамата бяха категорични, че най-добре са се чувствали през комунизма. Имали са всичко: ходели са по лагери и бригади (социален живот), взели са си москвич и апартамент (материалното), получавали са редовно пари (самочувствието), които са им били достатъчни, съседите са били добри и помагащи (средата). Спомнят си как са се събирали у дома не веднъж да гледат телевизия, ходили са на ресторанти и не са можели да си изхарчат парите. Не ги е интересувало, че в магазините има три типа обувки и от четири материи дрехи, или пък, че портокали и банани са виждали само по Коледа, защото на село са имали всичко останало. Като най-голямо предимство сочат нивото на образованието, постиженията в спорта и достъпа до здравеопазване.
Част от тия неща и аз си ги спомням. Част от тяхната преценка е и моята. Но разликата е в това, че аз съм повече чедо на демокрацията и днешната манипулация ме залива отвсякъде и става все по-трудно да плувам в морето от информационна гнус. Честно казано напоследък имам чувството, че мога да загубя точна визия за нещата, задавен от непрестанни омразни слова, хули, изкуствени хвалебствия, платени вестници и роящи се черногледци. Демокрацията ми дава право да правя каквото си поискам и ми отнема всичко останало.
