Сякаш миналия ден срещна половинката си, усети първите истински любовни трепети, очите ти заблестяха, искрите захвърчаха. След това дойдоха децата, после пък поеха сами по своя път и семейното гнездо остана някак празно. Тогава трябваше да започнеш живота си наново, да се приспособиш към отсъствието им, което не бе никак лесна задача.
Като се замисля, много неща са се случили за петдесетина години живот, но изглеждат като един миг, когато погледнеш назад и особено когато хубавите моменти преобладават и първо за тях се сещаш. Истински силните преживявания никога не избледняват, точно те изглеждат сякаш са били вчера, а колкото повече от тях имате, ще има и повече точки в миналото, към които да може да се върнете, когато остареете.
Сега си спомних за баба ми навремето, която все ми разказваше едни и същи истории, като й ходих на гости. Питаше ме дали помня, когато за пръв път съм й направил палачинки, и ми разказваше в детайли цялата случка. Точно за това говоря – такъв трогателен за нея момент се е запечатал в съзнанието на баба толкова силно, че тя го помни като нещо щастливо и иска да се връща към него. Сега вече я разбирам.
