Всички знаем, че мама е незаменима, но бащите също играят много важна роля в живота на хлапетата. Те са събеседници, слушатели, модели за подражание и съветници. Разбиранията са, че ако майките са нежната сила, то бащите са твърдата като скала опора. Така ли е?
Ако децата се научат от бащите си, че страхът, тъгата и сълзите са точно толкова позволени и нормални усещания, колкото и радостта, няма да се притесняват да изразяват свободно чувствата си. Няма да се притесняват за тях или да ги смятат за нередни.
В разговори татковците често убеждават със своята рационална същност. Например те са склонни да реагират по-малко емоционално и следователно могат обективно да проведат диалог с децата. Чрез своя опит те подкрепят тийнейджърите и им дават възможност да открият и тръгнат по собствения си път, но знаейки, че имат свобода и пълна родителска подкрепа.
За да може таткото да поеме отговорност, мама трябва да даде свобода на връзката между дете и баща. Затова е най-добре, ако си има определено време само за тях двамата. Може да бъде час, ден или уикенд, когато сте напълно сами. Защото да бъдеш баща проличава най-силно при заниманията с детето.
Аз имам късмета да бъда в силна емоционална връзка с моя баща. Още от детските ми години, той е не само грижовен родител, но и най-добър приятел. Неговите житейски съвети често са ме спасявали от неразумни постъпки, а неговата подкрепа ме е окрилявала да следвам мечтите си и сам да избирам по кой път да поема. Смело мога да кажа, че баща ми е пример за подражание и ще се старая да приличам на него.
