Куриозни български имена

Понякога си мисля, че някои родители наистина недолюбват децата си. Съвсем наскоро попаднах на списък с едни от най-интересните имена, събрани по данни от ЕСГРАОН. Сред избраните имена от списъка, който можете да разгледате тук, се срещат Африкан Симеонов, Буря Куртакова, Веселазасмяна Тодорова, Шунка Сапунджиева, Изгрев Топков, Паун Четрафилски, Утеха Яркова и други... Направо да се нанечуди човек, с ума ли са били щастливите майка и татко, че да орисат рожбата си по този начин. Те определено не са мислили за последиците да носиш подобно име. При това става дума за имена на граждани от български произход, а не както мнозина от четящите на статията подозирам все са си помислили, че наименованията са на деца на роми. Там традицията за кръщаване е друга... и с една нотка по-куриозна. Предлагам да си припомним:

Враждебна среда и социална тревожност

В своето обкръжение имам два типа личности - наперени, самоуверени и горди, които смятат, че светът се върти около тях, и скромни и затворени, трудно приспособими, особено в присъствието на първите. Колкото и да ми се струваше, че греша, се оказа, че мнозинството са онези, които изпитват тревожност на работното място или при общуване в обществото.

Социалната тревожност се изразява в съзнаван страх от комуникация, в усещането, че другите ни гледат пренебрежително, в чувството на малоценност. Обикновено хората, които изпитват тревожност мислят за средата като враждебна - напрегната, заплашителна, потискаща атмосфера, очакват, че ще бъдат тормозени или ще станат за присмех на околните.

Това психологическо състояние може да бъде резултат от напрегнатото ежедневие при проблеми на работното място - несговорчиви колеги или неудовлетворяваща професия. Човекът изпитва малоценност и от липсата на задоволство от работата или непълноценни контакти с колегите. Решението е смяна на среда - служба, обстановката за кратък или по-продължителен период от време. Може би дори смяна на местожителството. Промяната е предпоставка за нов старт и увеличава шанса за отърсване от притесненията, пренареждане на приоритетите и задълженията.

Когато обаче тревожността е в следствие на душевно заболяване, придобито или вродено, лечението се провежда от специалист и с постоянната подкрепа на близките. За възвръщане на човека към нормалния ритъм на живот се изискава повече време, но и силна воля сам да осъзнае проблема и да положи усилията за неговото справяне.

За щастие моите познати са от първия вид - тези, чиято тревожност е резултат от забързаното ежедневие и натрупаните проблеми. Дано новата година им донесе повече спокойствие и увереност.

„Биограф“ – интелигентната гледна точна

Моята първа среща със списание „Биограф“ се случи в един зъболекарски кабинет, докато чаках да ми дойде реда. Намерих го измежду останалите брошури за това как да си мием правилно зъбите. Странно как е попаднало там, но добре че го имаше. С него не само „убих“ време преди уговорения час, но и се насладих на интелигентно написано четиво. Броят беше за Левски, но намерих нещичко и за Геншер там, и не само.

Обикновено като чуя списание и веднага си представям онези женските клюкарски списания, които те „гледат“ от всяка будка. В тях един мъж не намира нищо стойностно. Но ето ти  „Биограф“ – четиво и за мъже, и за жени. Всеки ще намери нещо интересно вътре. Аудиторията, доколкото предполагам от темите, е по-скоро от по-отбран тип.

Направих си труда да разбера малко повече за списанието. Първият брой е излязъл през септември 2011 г. Явно съм пропуснал доста. Маркетингов директор е Светослав Кантарджиев, който, въпреки кризата на пазара на четива на хартиен носител, е успял да усети накъде духа вятъра и да предложи релевантно решение, което наистина да се купува.

Аз лично, откакто се запознах с онзи брой за Левски, всеки месец поглеждам към кварталната будка, за да видя коя е следващата представена личност. Вече съм събрал известно количество броеве за личности, чийто живот ме вълнува. Услужвам и на приятели с някой друг брой. С ръка на сърцето мога да кажа, че си заслужава!

БЪЛГАР - филмът

Понякога се чудя какво искаме да кажем и покажем чрез филми като този на Неделчо Богданов "Българ". Дали идеята е да се забавляваме или просто да стреснем публиката с някои истини за родния ни манталитет. Лично аз се чувствам именно по втория начин - малко стреснат, доста шокиран. Веселостта тук е просто тъжен смях, предизвикан от гротескните образи и изключително поучително сполучливият подбор на реплики.

Не смятам да крия личното си мнение, че намирам филма за откровено глуповат, но същевременно достатъчно интересен, за да бъде изгледан докрай. И то в контекста на народопсихологическото ни  мислене.

Няколко думи за Кобрата

Вчера попаднах на запис в социалните мрежи за видео споделяне (нали така се водят вече Vbox и YouTube) на една много "разбираща" нашата общественичка, няма да й споменавам името, че ще стане неудобно, която заедно с цяло студио "умници" обсъждаха развоя на боксовия мач на годината - Кубрат Пулев и Владимир Кличко. За загубата на Пулев бяха изтъкнати всякакви причини, като се наблегна и на видиш ли ниско образование, ниска култура, нисък интелект. В момента, в който чух това всичко в мен спря възмутено да тупти!

Не зная с какви очи известни личности се изказват така неподготвени по телевизията, с толкова популистки насочени реплики, които толкова грозно оронват престижа на един български спортист, когото цяла България обича и с когото народа ни се гордее. Кога последно сме имали толкова изявени лица като Кубрат Пулев, Григор Димитров, Димитър Бербатов, които са известни по цял свят и прославят с постиженията си страната ни. Но ние българите явно сме единствените без всякакви националистични чувства и ако някой от любимците ни не се представи по очаквания начин, сме склонни дори да се отречем от него. Не случайно, по мое мнение, Бербатов напусна националния ни отбор...

А относно дългоочаквания боксов мач: дали съревнованието Пулев-Кличко мина според очакванията? За мен ДА. Един наистина интелигентен човек веднага след като види годините опит, срещите на ринга и ръста и теглото на двамата ще заключи логичното - че Кличко ще победи. Кобрата има зад гърба си 33 години с 20 победи от 21 мача, а Владимир Кличко е на 38 и от 66 мача има 63 победи, 53 от които са нокаут.

В този ред на мисли, смятам, че представянето на Кубрат Пулев е не само блестящо, но и велико. Получил признание като един от изявените боксьори, справил се с немалко сериозни противници, той е сред отличниците на родния бокс.  А победата срещу такъв зрял противник като Кличко може би ще дойде с повече опит и след малко повече време.

Не ни потръгна при големи, разчитаме на децата

Честно казано, аз лично не разбрах какво ни отказа от конкурса Евровизия. Дали се разсърдихме, че последните две-три години песента ни дори не се класира за Финала, или се заформи скандал за геополитически вот, високи такси за участие??? Не съм информиран, тъй като медиите си пишат каквото си искат, така че не мога да коментирам.

Ако е първото обаче, имам какво да кажа. Толкова ли е трудно наша песен да се класира на финал? Мисля, че отговорът тук се крие в някои критери при оценка на една песен от публиката. Колкото и да не ни харесва истината е, че последните години изпращахме песни, които с нищо не привличаха вниманието - или ни липсваше хориография, или не показвахме идеята. Досега сме изпращали и няколко песни с звучене, което наподобяваше и миналогодишните победители. А идеята на Евровизия е да се наблегне на декора, да се изпрати едно социално послание, което да докосне публиката. Какво от това, че Софи Маринова изпя песента си блестящо, като текстът не достигна до публиката а сцената остана празна. Какво като Поли Генова направи рок постановка, като пак липсваха гълъбите, инатът, който да покажем на Европа. Английските ни изпълнения пък не бяха с нищо грабващи. Просто хубава песен, с пеещ изпълнител, която да ни представи достойно. И какво?

На такива конкурси се помни само първият. А при наличието на множество добри песни финалното гласуване е от най-голямо значение. Песента трябва да е или с оригинална, невиждана досега постановка, или да изпрати социално послание, което да разтърси зрителите и слушателите.  

Тази година, след като се отказахме да продължим да творим, защото според мен това е причината, за Евровизия за възрастни (явно не умеем да губим!) прехвърлихме надеждите си си в детската Евровизия. Подготвили сме силно трио, което според мен ще изпъкне, защото децата ни притежават наистина затрогващ талант - блестяща за възрастта си малка певица и двама изключително надарени на пианото близнаци. Нещо, с което ще можем да направим впечатление на публиката. Очакваме големия финал на 15 ноември, малко преди мача Кобрата-Кличко.

Къде са Боду СОД след 25 години демокрация?

Паметният за българската демокрация 10-и ноември отбелязва края на един режим. Ние от по-старото поколение все още помним – кой с носталгия, кой без капка умиление. Развитието на частния бизнес у нас никога не би било възможно без пазарната икономика, която властва днес. Такива исторически събития трябва да се помнят, защото слагат началото на една нова ера – такава, която се основава на конкуренция и различия.

Къде сме ние 25 години по-късно? Отговорът пак ще бъде субективен. Някои ще кажат, че сме по-добре, други пък ще свият рамене колебливо, а трети ще заявят, че никога няма да се оправим. И все пак събитието  е отбелязано с концерт под надслов "25 години демокрация" на пл. Ал. Невски в София, но не на точната дата, а на 01.11.2014 г. Някой явно няма търпение да го отпразнува.

Концертът се охранява от Боду СОД – ето къде са били! Тях ще използвам като пример за това как една фирма се развива с развитието на пазарната икономика. Съществуването на конкуриращи се охранителни фирми едва ли би било възможно преди 10.11.1989 г. То тогава и кражбите бяха рядкост, ако трябва да сме честни. Девет години трябва да минат преди Боду СОД да бъде основана през 1998 г., което ни навежда на мисълта, че тогава се е появила нужда да подсигурим фирмите и домовете си допълнително. Минават още десетина години докато охранителният бранш се развие. Нашата фирма вече е влязла в домовете на хиляди потребители и предоставя вярна защита от години. Тук се подчиняваме на един фундаментален микроикономически принцип – има ли търсене, ще има и предлагане. Не минава много време преди Боду да започнат да охраняват спортни, културни и политически събития, ценни пратки, а с напредването на технологиите, да наблюдават с камери обектите под тяхна защита.

Днес демокрацията е символ на свобода, която определено носи позитиви за частните фирми, чието съществуване не би било възможно преди нея.

Влияете ли се от възрастта?

Замисляли ли сте се до колко възрастта на човека до вас ви афектира и ви оказва влияние? За нещо нормално приемаме по-възрастните хора да са по-строги и с повече авторитет, нали? Отнасяме се към тях с по-голямо уважение и в тяхно присъствие по-скоро слушаме, отколкото говорим. Всичко това може би идва от възрастта и дори не е нужно да е предизвикано по друг начин. 

От друга страна, с хора, които са на нашата възраст, ни е много по-лесно да комуникираме и да обменяме идеи. Не за друго, а защото липсва именно този авторитет, който може да е много натоварващ понякога. Липсата му създава предпоставка за едно по-естествено комуникиране без излишно напрежение или бариери, което може да се окаже много по-приятно и по-ползотворно.

Същевременно вие самите може да изпаднете в първия случай – да сте по-възрастният и някой да бъде афектиран от вас. Започва да се случва все по-често в течение на годините и е нещо, с което дори може да ви се наложи да се борите по някое време. Разбира се, има и много случаи, в които е полезно да всявате авторитет, особено ако работите на някоя по-отговорна позиция и имате подчинени. Тогава за вас е важно и от ключово значение подчинените да ви слушат и да правят каквото им казвате.

Истината е обаче, че има хора, които се влияят от по-възрастните без явна причина. Просто са възпитани да се държат по този начин и им е трудно или не желаят да погледнат ситуацията от друг ъгъл.

Не казах всичко до тук с цел да разкритикувам някого. По-скоро беше, за да ви покажа, че винаги има за какво още да се вгледаме в себе си.

Когато работиш с респект се нарича ЕОС Сървисис

Едва ли има фирма, която да не следва собствена политика. А какво ще кажете за компания с цял етичен кодекс? Самият аз до скоро не вярвах, че това би могло да бъде практика в държава като България, но се уверих от опит.

Майка ми е вече доста възрастна жена. Не разбира от техника, трудно приема новостите на глобалния ни свят, мъчно може да се оправя с плащането на сметки по институции. В нейна помощ аз поемам по-голяма част от задълженията й. Но жената е много горда и не признава, че и липсва схватливостта на младия човек. Преди година й взех телефон, с който трудно борави, но успешно води разговор. Приятелките й я убедиха сама да си избере тарифен план и не зная какво са правили стариците, но ето ти, че подписала някакъв мистериозен договор, с който не успах да се сдобия, за да прочета. В резултат тя не разбрала кога и какво трябва да плаща. Объркала се, че уж заредила телефона си за 20 лева за постоянно и понеже не говори много, сметнала, че няма натрупани сметки. Получавала смс-и, но не знаела как да ги чете. Минало се време и не щеш ли ми се обажда преди вечеря преди седмица да ме пита кое е момичето, което на няколко пъти й обяснявало нещо за телефона й. Не разбрах за какво става дума, но момичето предвидливо оставило номер за връзка. И аз звъннах, разбира се, да видя защо притеснява майка ми.

Оказа се, че момичето бе служител на ЕОС Сървисис- компания за управление на вземанията. Била натрупана сметка към мобилния оператор по номера на майка ми. Когато обясних на служителката, че въпросният длъжник е възрастна жена и не е разбрала плана, който е подписала, срещнах разбиране. Попитах какво да направя, за да изчистим ситуацията и тя подробно ми обясни да отида в офис на оператора, където да заплатя натрупаните до момента сметки и да проверя кога може да се промени или прекрати тарифния план. Всичко мина толкова лесно и бързо, че чак се изненадах.

Затова днес в блога си отделям няколко реда, с благодарност към ЕОС Сървисиси тяхната служителка, която се отнесе с много голямо уважение към майка ми. Дори когато благодарих лично за отзивчивостта, търпението и коректността, момичето скромно отвърна, че ЕОС е немска компания с клонове в повече от 25 страни по света, с дългогодишна фирмена култура, в която е заложен дори етичен кодекс, гарантиращ добрия тон в отношенията служител - клиент.

Brothers in Arms

 Когато отраснеш с Led Zeppelin, Dire Straits и Deep Purple от една страна и Green Day от друга, както и Andriano Celentano от трета, е много трудно да се възхитиш на съвременните изпълнители, които се кълчат на поп, пък бил и той и роден, и благозвучен. Трудно е да сравняваш легенда и със съвремемнните парчета, които продуцира Западът. Колкото и да се опитва да пласира странно облечени певици и метеросексуални мъже, за мен те просто си остават смешни модни недоразумения от женски пол или мъже с неизяснена ориентация. А какво да кажа за съвременните рок и метъл изпълнители. Мисля, че са малко по-агресивни, колкото ми харесва, а сраванително новият готически стил ми идва в повечко.

И все пак има и доста приятни изпълнители сред тях. Все пак не мога да си изкривя душата и поставям всичко под общ знаменател. Особено един мъжки квартет ми пълни душата напоследък.  Групата е "Северните крале" или "Кралете на Севера", както искате преведете Northern Kings. Изпълнители и приятели от няколко скандинавски формации се събират, за да направят мелодични метъл версии на евергиини. Не мога да спра да слушам зпълнението им на Brothers in Arms на Dire Straits. Затова без заобиколки ви пускам две изключителни парчета - т.е едно - в два варианта.

Негодни, полезни... всякакви храни

Минеш ли една възраст започваш да внимаваш с какво се храниш, тъй като проблеми като високо кръвно, висок холестерол, подути крайници, нередовен стомах вече не са ти чужди. Питайте мен! Започнах да избягвам твърде подправената храна, люто и солено. Намалих алкохола и сладките харни.

Прекалено се тревожа за теглото си и се опитвам да спазвам някакъв режим. Храня се възможно най-разнообразно и по препоръки на доктори, доколкото мога - здравословно. Но все имам чувството, че не е достатъчно. Съдейки особено по медиите.

Преди време много популярен бе маргаринът. След това се разбра, че вреди на организма. Преди седмици медиите пък разобличиха, че и маслата, които някои фирми ни предлагат на пазара, не са съвсем годни за консумация. Бях ей на толкова малко да им повярвам, и със сигурност щях, ако дни след това не бяха обявили, че и солта убива и е добре хората да се научат да готвят без нея. После дойде ред и на "истината" за киселото мляко, което не помагало на организма, а го затормозявало, защото той не произвеждал ензим за разграждането му. Ние да не сме китайци, запротестирах аз!?..

Мисля, че медиите наистина доста прекаляват понякога. Да направиш репортаж, в който да изтъкнеш последствията от прекомерното пресоляване на ястието е едно, но да обвиниш продукт, който от край време ние българите смятаме за причина за балканското дълголетие в негоден... това е нещо съвсем различно.

Аз лично смятам, че една храна е колкото полезна, толкова и вредна. Без нея не можем, но не трябва и да злоупотребяваме. Солта е необходимата съставка за нашето здраве. Без нея ще умрем за дни, а прекомерното използване ще ни докара неприятни проблеми. Също като слънцето - то е извор на живот, но ако грее жарко и постоянно същият този живот ще загине.

Смятам също, че медиите очевидно имат прекалено много свободно ефирно време, за да го пълнят с небивалици. Любими са ми репортажите за вредните или полезните храни, в които попитат някоя баба какво мисли за качеството на дадена стока и тя горката каже, че вкусът не е като едно време. Ами, няма и да е, не защото не е същият, а защото с възрастта вкусовите ни качества се променят. Ето защо децата са по-чувствителни, когато хапват. Те могат да усетят сладост или горчивина, която възрастните едва ще доловят.
Остаряваме бавно, неусетно почти...

Чели ли са родните политици българската история?

Искрено се съмнявам. Няма доказателства, че не са, но това, което показват в парламента определено е свидетелство, че подобно познание липсва в техните умове. Ако поне половината от тях си бяха наложили поне да запомнят и половината от часовете по история в гимназията може би щяхме да сме къде-къде по-напред в политическо еволюционно отношение.

А ако поне половината на половината се бяха трогнали да попрочетат нещо повече, мааалко по-подробно от политическата история на Третата българска държава, щяхме да избегнем това постоянно повторение на един и същи сюжет.

Ние, българите, сме като един обречен народ, лутащ се в кръг в пустинята на историята. Не зная как да го кажа по друг начин, наистина... Историята ни циклично се повтаря. Идва едно правителство, веднага "разобличава" предното - следва цялостна подмяна на кабинета, цялостна чистка на държавни чиновници от общини и други държавни здания... Докато подменените свикнат с новия си пост се подменят на свой ред и така сякаш до безкрай...

Историята ни дава всички варианти на една ситуация. Почти всичко, което може като отношения между хората и нациите да се случи, вече се е случило някъде в миналото. Ако някой помисли добре и разтълкува вече преживяните събития със сигурност ще знае как да действа, така че да вземе правилното решение в дадена ситуация.

Но политиката не е лесна. За да си в нея, трябва да бъдеш отличен дипломат, да предвиждаш ходовете на противника, да си надарен със съобразителност и проницателност. Това са златни таланти, но явно у нас още не се е родил наследникът на някогашните ни горди предци.

Работа в голям екип

Ах, тези ни до болка познати различия между хората.

Иска ми се да каже, че работя еднакво добре и с мъже и с жени, но май няма как да стане. Има си едни стереотипи за мъжкия и за женския начин на мислене, които с всеки следваш ден се убеждавам колко са правилни.

Та, работя в момента по един проект, в който участват и колеги и колежки. Говорим, обясняваме, дискутираме, даваме идеи и разпределяме задължения и т.н. Знаете ли до какъв извод стигнах след толкова време в подобна не само „шарена”, но и доста голяма среда. Мъжете мислим генерално, мащабно и правим големи планове, докато жените са някак си по-детайлни и изпипващи нещата. Искат и последния нищожен (за мен) детайл да бъде изгладен. Няма лошо втова, мисля си аз, но продължавам да се питам. Защо ни събраха толкова различни хора на едно място? Не че се караме или нещо такова, но нещата можеха да вървят къде къде по-гладко, ако задачите бяха разпределени по-отрано.

Да не говорим колко многословни са дамите в екипа ми и колко се впускат в излишни приказки понякога. А хванеш ли ги две от тях да пият кафе сутринта, не очаквай да ти обърнат внимание, докато не се наприказват.

Наречете ме както искате, но май предпочитам да си работя с мъжката част от екипа. По-добре се разбираме, по-бързо действаме и повече работа вършим. Туй то.

По случай края на септември

Днес, както си въртях една плейлиста, попаднах на този песен. Погледнах календара и всъщност видях, че няма по-добър ден в годината, в който да ви я припомня. Знам, че сигурно няма да е по вкуса на всички, но това не пречи от време на време да си припомняме песните от миналото и особено, ако са хубави.

Така че поздрав на всички от мен с Green Day и песента им Wake Me Up When September Ends

Подредихте ли си приоритетите днес?

Ако има едно нещо, което е е хубаво да усвои всеки един от нас, то това е подреждане на приоритетите си. Нали знаете, първо, второ, трето и т.н. Събуждаш се и решаваш, че днес ще направиш това или онова. Отиваш на работа и си подготвяш списък на задачите, които трябва да свършиш до края на работния ден. Не е толкова трудно да се постигне, колкото звучи на пръв поглед. Просто трябва да имате две ключови умения: систематизация и мобилизиране. Ако ги притежавате не само ще подредите приоритетите си правилно, но има по-голям шанс да постигнете по-бързо задачите, които сте си поставили в началото на деня.

Ако разпределяте задачките си правилно, точно и редовно, определено ще повишите производителността си и нивото си на работа. Ще вършите повече неща за по-малко време и може би ще ви остава повече време за вас самите. 

Така че утре, когато се събудите (или още в момента), помислете. Кое е най-важното днес? Останало ли е нещо нерешено от вчера? Имам ли неотложна задача, с която да се заема веднага?

Забравяте ли какво сте гледате, когато пуснат реклами?

Знам, че телевизиите се издържат от приходите, които получават за рекламните си блокове. Имат право да пускат реклама, след реклама, след реклама и т.н. Да повтарят едни и същи, да промотират собствените си продукции и програмата за следващите няколко дни. Не знам дали има някакво ограничение за дължината на рекламния блок, но понякога ми се струва, че той е по-дълъг от необходимото и наистина губя спомен какво съм гледал до преди няколко минути. Не че не съм го следял внимателно преди това, напротив. Просто докато чакам рекламният блок да свърши, губя представа какво съм гледал до преди малко. Не знам дали ви се е случвало, но аз съм го изпитвал на няколко пъти.

От тази гледна точка мисля, че ще е полезно да се направи някакво проучване колко време човек може да остане съсредоточен в телевизора и предаването, което се излъчва, в зависимост от дължината на рекламните блокове, които го прекъсват. Струва ми се, че подобно изследване ще е полезно за хората, които работят в бранша, защото ще даде информация за поведението на зрителите пред екрана.

След Прехода още прехождаме

25 години след Прехода пак сме си в преход. Прехождаме си оттук и оттам, лутаме се без посока и ето ни отново или в начална позиция, или в поредната задънена улица.

Преди два дни ме спряха на улицата репортери от някаква телевизия, за да ми вземат интервю. Въпросите бяха какво искам за България и дали ще гласувам на предстоящите избори. Отговорих простичко, че не искма много за страна ни - единствено да си работи некорумпирано съдебната ни система, защото имаме много хубави закони, които, ако ги спазвахме, щяхме да сме на друго ниво. Казах още, че искам хората, които живеят тук да се държат така сякаш са в чужбина, защото зная, че когато идат там гледат да работят здраво, за да ги задържат на работа, а тук само се скатават и мрънкат за по-високи заплати; когато са там подхождат с уважение към хората, към улиците, стават по-дисциплинирани. У нас си правят каквото си искат. Сякаш щом са си у дома това им дава правото да цапат, чупят и вредят на околните. Мисля, че за да има бъдеше страната ни хората трябва да се научат да се оплакват по-малко и да започнат да мислят как самите те да подпомогнат това излизане от задънената улица, в която се намираме. А дали ще гласувам? Да, ще ида и смятам, че всеки трябва да иде и гласуването трябва да стане задължително, тъй като един глас, дори за най-млаката и незначителна партия, ще пренареди изцяло местата в Парламента. Това е единственият шанс да се подмеят хората, които са там и да влязат по-млади с нови идеи и свежи мисли.

Дано, но надали. Не знам дали съм просто един остаряващ идеалист, който въпреки годините си продължава да изпраща послания в пространството, или съм просто загубен вече в собствените си мисли и надежди.

Младите и срещите

Когато бях по-млад си спомням, че когато се срещахме на сляпо използвахме един много хубав рефрен от филм - носехме на срещата карамфил увит във вестник. Такова имаше тогава, така правехме. Такива филми гледахме, такава беше модата. Същото е като все едно някой днес да ти каже: "Чакай ме пред Катедралата, ще съм с айфон и оранжеви кецове". 

Е, днес ще сте по-красиви, естествено, и навярно срещата няма да е като едно време да се разхождате скромно и момчето да се опитва да разсмее момичето. Днес ще седнете в някое кафене или ще отидете в морската градина където са водните коли и може би павилионите за стрелба и разни други игри. Ще слушате музика на телефона, момчето ще показва клипчета директно от You Tube, а момичето ще се опитва да го разсмее, закача и кокетничи.

Забележете, че тук дори пропускам момента с харесването! Когато бях с 20 години по-млад срещите действително бяха на сляпо и проблемът беше да не се срещнеш с караконджул или крокодил. Тръпката беше наистина голяма. Запознавахме се чрез писма, особено когато бяхме от различни градове или по телефона, а днес с фейсбук се предполага, че предварително сте се видели и харесали. Е, разбира се, ако някои от двамата е по-фотогиничен, отколкото красив и по-добър в писането, отколкото приятен събеседник на живо, нещата пак няма да потръгнат, но поне донякъде знаете какво да очаквате.

Как се променя света! На младите читатели на блога ми ще им е странно това, което пиша, но е защото просто не сте живели в моето време и не сте видели колко голяма е разликата между ПРЕДИ и СЕГА. Преди беше по-скоро като във филма "Брилянтин" с Джон Траволта, днес е като... ами не знам някой от тези бг филмите - "Революция Зет", например. Поне през моите очи. Е, както виждате романтиката е дала път на драми, злободневни проблеми и желание за повече интимност, вместо любов. Различни времена, различни нрави...

Да обиколиш света, летейки

Има хора, за които адреналин и живот на ръба са синоним за ежедневие. Тези хора не се срещат толкова често и затова лесно ги забелязваме, те някак си успяват да превърнат своята най-голяма страст в професия и да се радват на живота малко повече от нас, останалите.

Струва ми се, че този мъж, Хартман Ректор, е точно такъв персонаж. Изглежда, че той наистина обича да скача, облечен със своя уингсют костюм. Превърнал е хобито в професия и освен че то му носи щастие, успял е чрез него и да обиколи света, за да може да лети на все повече и по-различни места. Не за друго, а най-вече за да го снимат.

За нас остава да се наслаждаваме на кадрите, които са заснети по време на полетите на Хартман Ректор. Попаднах на един микс с част от скоковете му през годините и кадрите си струват вниманието. Хвърлете им един поглед, защото, ако се замислим, ще установим, че хората мечтаят още от древността да имат криле като на птиците. На този етап ми изглежда, че уингсютите са най-близкото подобие до нещо такова.


Клипът вижте тук.

Музика за душата

Има един глас, който никога няма да остарее. Прекрасен плътен мъжки тембър с лека дрезгавина. Общо взето такъв, какъвто жените харесват. Но не всеки мъж може да се гордее с такъв глас, още по-малко да изпее чувствата си. Ние като цяло сме по-затворени и пеенето и писането на поеми някак ни се изплъзва в страни.

Е, да, в казармата се изявявахме много, но общо взето бяхме като в клуба на Бездарните редници. Абата жули, молива пише  - даваме писмо със стих на любимата, а тя подава през оградата щафета салам. Дам, романтика от всякъде...

Но ето ти наистина нещо романтично - Андриано Челентано и една от последните му песни  "Ma Perke":

Дали мишката ще изяде книжката

Усещането обаче да си насаме някъде, с хартиена книга в ръце, погълнат от съдържанието не може да се сравнява със светещия и натоварващ монитор. Да прелистваш хартиена страница след страница е различно от натискането на бутони на мишката. Хартиената книга и печатните букви предоставят по- различно чувство на четящия. Такова, което не може да се усети докато се взираме в светещия екран.

Съвременните технологии се развиват стремглаво и все по- бързо. Днес все повече и повече използваме компютри. Все по-лесно откриваме информация чрез тяхна помощ. И разбира се, можем да прочетем  и открием почти всичко, което ни вълнува с помощта на нашия компютър и Интернет.

Ако се върнем малко по- назад обаче, във времената, когато все още не разполагахме с  такава модерна и съвременна техника, ще си спомним и какво беше чувството да държиш интересна книга в ръка или всяка сутрин да преглеждаш дневния вестник, докато си пиеш кафето. Днес по- скоро на мястото на вестника и книгата стои лаптопа или таблета. Разбира се, това не е валидно за всички хора, но за повечето е факт.

Вярно е , че можем много по-лесно и бързо да открием някоя книга в електронен формат, но докато я четем на монитора на компютъра си, едва ли бихме усетили тънките нюанси, които авторите искат да ни предадат чрез книгите си.

Въпреки широкото разпространение на дигиталните технологии, все пак мисля обезателно, че мишката няма да успее да изяде книжката.