Селски живот

Честно казано в този забързан живот, които водим все повече се затваряме в себе си и ни се иска да се отдалечим от заобикалящия ни свят. Работа, сметки, коли, хора. Всичко това се насъбира и в един момент нещата ескалират.

Винаги съм бил от хората, които са много общителни и обичат компаниите, разходките и комуникацията дори с непознати хора. Но идва една определена възраст и етап от живота, в който ежедневието надделява над теб и личността ти и единственото нещо, за което си мечтаеш е просто спокойствие. аз съм от щастливите хора, които имат собствено жилище и то е центъра на града, в спокойно кварталче, или поне беше спокойно. До преди 10 години беше истинска идилия, спокойствие, уют, тишина. Но като всеки развиващ се град, започна застрояването, събориха малки къщички, за да построят големи жилищни блокове на тяхно място и мисля, че е излишно да споменавам, че спокойствието вече е мираж. Честно казано, в момента мечтата ми е да си купя къща в някое от селата наблизо и да си живея спокойно. Някой сигурно ще ме помисли за луд, да заменя жилището си в центъра на града с някаква селска къща. Да, нека да съм луд, но смятам че вече доста се развихме, че да се ограничаваме с това мислене, че щом си от село, значи си по-нисш от гражданите. Смятам, че успяхме да приемем доста от западния модел на мислене и не пречи човек спокойно да си живее на село, а да работи в града, пътищата ни са вече доста оправени с модерни околовръстни, магистрали и добри междуградски пътища. На запад семействата отдавна живеят в предградия на километри от града и това не им пречи да се развиват. Градския и междуградски транспорт е толкова добре устроен, че дори да нямаш автомобил би могъл спокойно да си пътуваш до града и обратно. Какво по-хубаво от това, след дълъг работен ден да се прибереш в уютната си къща, може и да е малка, не е нужно да е с 5 спални, да седнеш на двора да отмориш, да заключиш вратата и да не чуваш скандалите на съседите или на комшийката, която е решила, че ще прави разместване в 23 ч. Честно да ви кажа не се смятам за луд, за романтик- може би. Но да, с удоволствие ще заменя градската суматоха за селско спокойствие

Ние хората трябва да се стремим към онова, което ни прави щастливи и спокойни. Ако нямаме вътрешен мир, няма как да има и хармония в отношенията и семейството ни. Аз ще направя своята, засега все още мечта в реалност и смятам, че бих могъл да постигна своята хармония.

Пикник на работа

Изненадва ли ви заглавието на днешната ми тема? Пикник и то на работа?! Да бе, да! Е, не го приемайте буквално. Честно да си призная аз съм активен човек и понякога работата в офиса ми идва доста напрягаща и не за друг, ами това, че си седнал почти 8 часа, хапваш набързо нещо вредно и като се прибера от работа вкъщи, сякаш се чувствам още по-изморен и напрегнат.

Щастлив съм да ви призная, че аз открих баланса и равновесието в моето ежедневие. Реших, че трябва да се храня малко по-здравословно и да прекарвам повечко време сред природата. Но първоначално не бях сигурен как точно ще стане, все пак в по-голямата си част работата ми е в офис, а за да стигна от точка до точка използвам автомобила си. Първоначално си мислех да започна да се придвижвам пеш до работа, но да си призная трудно ставам сутрин, а да стана с още поне 1 час по-рано, за да мога да стигна на време за работа, ами не е моето нещо. Затова реших нещо друго. Моята прекрасна половинка сутрин ми приготвя прекрасен, здравословен обяд, за което съм й признателен. Когато настъпи времето за обедна почивка, грабвам вкусотията, която ми е приготвила и се отправям до близкия парк. Той е на точно 15 минути от офиса, сенчесто е, има множество пейки, много дечица, които весело си играят и прекрасен, свеж въздух, тъй като е сравнително отдалечен от булевардите и натоварените улици. Така постигам моето удовлетворение, хапвам вкусно на чист въздух, сред природата и в същото време си правя една, може да е кратка, но разтоварваща разходка. След това се връщам зареден на работа. Когато се прибера вкъщи имам повече енергия за любимите си хора и това определено се харесва.

И така, може да не е точно пикника, който сме свикнали да си представяме, да запалим огън, да печем наденица или нещо подобно насред поляните, но пак е нещо и ви го препоръчвам.