Тъй като съпругата ми и цялото ми семейство бяхме изключително щастливи, че цялата истерия около пандемията приключи, решихме да се съберем за уикенда на семейната вила във Велинград. Всичко бяхме планирали – само близки хора, вкусна храна и споделени моменти заедно. През седмицата правихме списъци от какво имаме нужда, пазарувахме, чувахме се с близките си и се забавлявахме.
Най-голяма изненада ни се стовари в четвъртък, когато се оказа, че в офиса на жена ми има заразен. Без излишни драми отидохме да си пуснем тестове. Всичко мина бързо, въпреки че бе леко неприятно. Не искахме да споделяме на семейството ни, за да не ги тревожим излишно, пък и резултатите ни трябваше да излязат в петък вечерта.
С надежда и вяра, че всичко ще е наред, изчакахме да измине определеното време и позвънихме в лабораторията. Оказа се, че имало проблем с пробите ни и трябвало да отидем пак да се тестваме, но за сметка на клиниката. По принцип не се притеснихме толкова за здравето си, защото ние сме силни и ще се справим с всичко. Изпитахме разочарование, че ще изпуснем семейния уикенд.
Неприятно бе, че резултатите ни трябваше да са готови в събота вечерта или неделя сутринта. С огромна болка се наложи да звъннем на останалите и да им обясним защо няма да присъстваме на събирането. Все пак не искахме да излагаме никога на риск. Близките ни ни разбраха, но нямаше как да отменят срещата, защото храната и напитките вече бяха закупени. Така докато семейството ни бе заедно, ние с жена ми си стояхме вкъщи и тръпнехме в очакване.
Накрая се оказа, че сме здрави и всичко ни е наред. Представете си в този момент изпитах едновременно облекчение, но и още по-голямо разочарование, че сме пропуснали прекрасни моменти с най-любимите ми хора. Успокоявам се с това, че животът е дълъг и най-хубавото предстои.
