Шарен човек

Здравейте! Сега искам да ви разкажа повече за себе си и за това, какво да очаквате в моя блог. То май ще е по-лесно да определя какво няма да има, защото аз съм доста разхвърлян човек в хубавия смисъл на думата, занимавам се и съм се занимавал с много неща, така че и нещата, които ще споделям с вас, сигурно ще са много разнообразни. За начало ще изброя някои от нещата, които през годините съм правил, за да се ориентирате що за човек съм – свирил съм на акордеон, в трупа за народни танци съм играл, тренирал съм лека атлетика, с археология съм се занимавал – даже съм ходил на археологическа експедиция преди години – на една тракийска гробница в Маджарово, три-четири чужди езици съм се захващал да уча, в хор съм пял. Абе шарена работа. Лошото е, че почти нищо не докарвам докрай. Това, на което обаче не измених през годините, е любовта към книгите, хубавото кино, театъра. Чета много – книги, вестници, списания, информация в нета, и смея да твърдя, че съм човек с позиция. Затова предполагам, че постингите ми тук ще са свързани с неща, които съм чел или гледал и са ме впечатлили и разбира се - моята гледна точка към тях. Но не изключвам и възможността да са свързани с нещо друго. Нали ви споделих – аз съм шарен човек и не се знае какво ще ми хрумне утре.

Под Прикритие – страхотен български сериал

От известно време съм страхотен фен на една българска продукция – „Под Прикритие“  на режисьорите Димитър Митовски, Виктор Божинов и Димитър Гочев.  Преди да видя този сериал, не си и помислях да гледам някой друг български – всички бяха направо отчайващи откъм сценарий и актьори. По-добро впечатление ми беше направил и „Стъклен дом“, с който почнаха по долу горе едно и също време, но само докрая на първи сезон.

В „Под прикритие“ виждам един уникален подбор на актьори – има както по-известни лица като Захари Бахаров, така и истински бисери в киното, които обаче до момента не са били известни на нашата публика – като Михаил Билалов, Мариан Вълев, Александър Сано и други, които обаче бързо спечелиха сърцата и умовете на хората. Куката, например, е един от култовите герой, чиито реплики и автентичен танц ще сепомнят дълго. Разбира се, има известни спорове, доколко адекватен  е избора на Ивайло Захариев за главната роля, предвид това, че е прекалено миловиден, но и той се справя сравнително добре.

Сценарият на сериала също е уникално добър за родното кино. Предават се, макар и с други персонажи и в други времена, реалните истории и случки на българската мафия. Правата за излъчване на „Под прикритие“ са вече продадени на компании от САЩ, Латинска Америка, Китай, Германия, Франция, Великобритания и други, което служи да покаже, че сериалът е качествен и е оценен не само на родна земя, но и на много места по света.
Вие гледате ли този сериал и какво е мнението ви за него?

Димитър Петров – За мен

Здравейте и добре дошли в моят личен блог! Не знам как точно сте се озовали тук, но ще се радвам, ако публикациите ми ви се струват интересни и ме четете редовно, а също така и ако давате своето мнение в коментар под статиите.

Както разбрахте, казвам се Димитър Петров и съм от морската ни столица – Варна. Живо се интересувам от кино, изкуство и политика – държавна, както и геополитика. Женен съм от 20 години и имам прекрасна дъщеря, с която се гордея и вече е студентка.

Напоследък живо ме вълнува темата за АЕЦ „Белене“. Все още не съм си формирал крайно мнение, но проучвам десетки материали. Откривам, че голяма част от информацията по медиите, а и в Интернет, си е чиста манипулация. Все пак става въпрос за интереси за милиарди и от двете страни има защитници на определени интереси – я руски, я западни. Резултатът е, че вече са хвърлени страшно много пари и едва ли си заслужава проектът да бъде прекратен, но в същото време ако го продължим – ще загубим още много повече и след време крайната цена на тока няма да е кой знае колко по-ниска от сегашната, противно на предположенията и обещанията на някои политици.

С много от контактите си разговарям напоследък по тази тема, и за съжаление откривам, че голяма част от тях съвсем бегло за чули нещо по темата, а някои и дори не знаят за предстоящия референдум. Не стига, че истинна информация за проекта АЕЦ Белене е трудна за откриване, ами и хората дори не я търсят и не се интересуват. Как тогава ще вземем рационално и обосновано решение?

За съжаление, колкото и да ми се иска народът да има по-голяма власт в тази държава, той все още не е готов, и докато не стане, ще си заслужава политиците и управлението, които чисто и просто се възползват от интелектуалната му и волева слабост.