Напускане на бащиното огнище

В наши дни е рядкост човек да прекара целия си живот само в едно жилище. Някои предпочитат да се преместят от бащиния дом и да създадат свой. На други ще им се наложи да живеят под наем по време на студентските години. Има и хора, които прекарват на квартира целия си живот, поради невъзможността да си купят свой дом.

У нас да имаш собствено жилище е нещо много важно, защото според нашите разбирания то ти дава известна степен независимост. На запад хората масово наемат апартаменти и това никак не ги притеснява. Естествено, всеки би искал да има собствен дом, но нашата народопсихология е такава, че едва ли не придобиването на такъв е задължително, затова за някои това се е превърнало в едничка цел на живота.

Но нека са върнем на темата с местенето и напускането на бащиното огнище. Всяко младо семейство трябва да започне самостоятелен живот и то, по мое мнение, извън дома на родителите. Все пак то трябва да се научи само да се грижи за себе си, защото в един момент близките няма да ги има, за да помагат.

Младите хора предпочитат големия град, защото там има повече възможности за реализация. Това за никой не е тайна, поради което търсенето на по-добро бъдеще се превръща в причина хората да се местят. Някои дори прекрачват границите на родината с надеждата за един по-добър живот. Не ги съдя, щом там ще се чувстват по-завършени хора, ценени и добре заплатени, пускам ги. Те поне карат нещата да се случват, въпреки рисковете, които могат да възникнат.

Честно казано, човек трябва да е там, където вярва, че ще се чувства по-щастлив. Ако се абстрахираме от патриотизъм и разни държавни граници и помислим малко по-философски, то това ще се превърне във всеобща истина.