Други обаче, колкото и нелогично да ви прозвучи, няма да се възползват от материалните облаги. Повод за написване на тази статия е дъщерята на един приятел, с когото преди няколко часа пих кафе. Към нас на масата се приближи дъщеря му - студентка в университета, с измъчен поглед и порозовели бузи. Беше ядосана, тъй като по време на лекция доцентът решил да унижи целия курс като задавал на всеки по отделно различни въпроси по материал, който уж трябвало да са прочели, но който още не бил преподаван. Нещо такова. Понеже тя му отговорила на първия въпрос, той я набелязал и цял час я разпитвал. За да й покаже, че не е толкова умна измислял коварни задачи, викал и я смущавал.
Та отчаяното и засрамено момиче се зарече, че ако има машина на времето би се върнала в същия час, знаейки отговорите на всички въпроси и с подготвена реч по повод всичките му обиди, за да го накара да се почувства засрамен от поведението си.
Нещо толкова обикновено. Толкова невинно. Тя би се върнала назад във времето, за да се опита да спаси достойнството си. Колко хора биха го направили? Малцина... и тъкмо за това е добре, че машини на времето не съществуват. Защото в противен случай всичко би се объркало. Едни, по-голямата част, биха я използвали, за да печелят постоянно, други да се връщат назад и променят историята като спасяват близки или свои приятели, трети биха проучвали миналото, пътувайки като прости участници, а четвърти биха искали да надникнат в бъдещето.
Ако аз имах машина на времето... бих я разрушил. Защото никой не трябва да се меси в работите на пространството. Помислете какво би станало, ако без да иска срещне себе си, остави вещ от бъдещето в миналото или възпрепятства историческо събитие. Това би бил разрушителен темпорален парадокс...
Няма коментари:
Публикуване на коментар