Конфликтът между Русия и Украйна е дълбоко вкоренен и започна още през февруари 2014 г., когато след протестите на „Майдан“ в Киев, Русия анексира Крим и за пръв път пряко се намеси в източната част на страната, подкрепяйки сепаратисти. Това е началото – тих конфликт с неясни фронтове, но с ясна цел: влияние и контрол.
През годините напрежението се засили и през февруари 2022 г. Русия преминава към мащабна инвазия. Путин обяви „специална военна операция“, целяща „демилитаризация и денацификация“ на Украйна, позовавайки се на смес от идеологически аргументи (украинците нямат право да съществуват като хора) и геополитически претенции (западната експанзия и натиска от НАТО).
Причините се коренят основно в три ключови фактора: желанието на Русия да възстанови контрол над „историческите граници“, страха от НАТО и стремежа към геополитически превес. За Украйна влизането в ЕС и Западните блокове става прекалено значима тема, а за Русия това е червена линия.
Откритата война от 2022 г. не беше предизвестена. В първите месеци Русия напредна, но бързо беше спряна. Окупирани бяха части от Донбас, Херсон, но устояващата защита на Киев изненада Москва. Операцията се обърка, логистиката блокира, а украинците проведоха контраудари.
Причините винаги са двузначни. Путин започна агресията, базирайки се на историческо чувство за величие и страх от западно влияние. И заради собствената си икономическа и политическа изолация, която прави Русия все по-уплашена. От другата страна – Украйна се защитава и търси подкрепа, но понякога изглежда като пешка в една по-голяма игра между ЕС и САЩ, чиито интереси също влияят силно.
Фактите са жестоки: към юни 2025 Русия отчита около 1 млн военни жертви (убити, ранени, безследно изчезнали) . Украинските военни и цивилни жертви също се измерват в стотици хиляди – около 60 000 до 100 000 убити и над 13 000 цивилни. Това е кръв, която не може да се превърне в цифра.
Войната се води на много фронтове: сухопътни сражения, въздушни удари, дронове, ИИ, кибератаки, дезинформация по социалните мрежи. Донякъде Украйна се оказа по-адаптивна – превръща дроновете и високотехнологични системи в оръжие на равнище с големи армии. Русия отговаря с масивни удари, но понякога безразборно – като последните атаки с над 175 дрона и 14 ракети, при които загинаха десетки цивилни.
Какво ли ни очаква от тук насетне? За момента фронтът остава застинал. Русия прави малки териториални придобивки, но на цената на огромни жертви . Като цяло около 20 % от украинската територия е под окупация, но Украйна продължава да удържа и контраатакува . Западната подкрепа остава критична – САЩ и ЕС доставят оръжия, финансова помощ и технологии. Но всяко отслабване на тази подкрепа може да обърне баланса.
Това е война, която няма ясна победа или край. Всеки ден и крехък баланс между живота и дипломацията, между стратегията и съпротивата. В бъдеще тя би могла да доведе до нови геополитически структури и да върне международната политика към епохата на господстващи военни технологии и идеологически разделения.