В духа на това, че мъжката любов преминавала през стомаха и че храната е изкуство, днес съм решил да пиша за разни необичайни световни деликатеси, на които попаднах. Аз лично не мога да кажа, че съм някакъв изкусен кулинар, но умея да приготвям това-онова. Гладен няма да остана, както се казва.
Нека започнем с Швеция и с техния surstromming, който на практика представлява ферментирала херинга. Можете да я намерите във всеки тамошен супермаркет. Рибата се уловя преди да е пуснала хайвера си, през пролетта, след което се осолява, оставя се за месец да ферментира и се пакетира в консерви. Препоръчва се да се яде с мляко, което е малко странно, мен ако питате. Предупреждавам ви, че ароматът й никак не е от най-приятните.
Пренасяме се в Япония, където ще си хапнем малко риба или по-точно фугу. Това е вид издуваща се риба-балон, която трябва да се приготвя само от сертифицирани експерти, защото е отровна и в противен случай ефектът може да смъртоносен. Лично аз, ако знаех, че е отровна, въобще нямаше да мисля как да я сготвя по неотровен начин, ама... японска му работа.
В Сардиния пък приготвят мухлясало овче сирене на име casu marzu. Да не си помислите, че това е някакво обикновено ферментирало сирене. В него има ларви! Но това не е всичко – то трябва да се консумира, докато те са живи, защото иначе е токсично. Заради здравословните проблеми, които може да причини, е забранено.
Пържените тарантули са традиционни за Камбоджа, или поне така съм чувал. Те се готвят цели с малко сол и чесън. Отвън изглеждат хрупкави, а отвътре лепкави. Мммм... примамливо.
Дали пък този пост не е позакъсняла първоаприлска шега и всички тези деликатеси са измислени? Хмм... Може би.