"Седмият син" или кога един впечатляващ трейлър не е достатъчен

Холивудските продукции изобилстват от множество добри, не чак толкова добри и чисто и просто неуспешни такива. Знам, че за да се създаде нещо качествено, в повечето случаи са необходими милиони, та дори и милиарди вложения. Малко са филмите, които са снимани с ограничени бюджети, но са се превърнали в хитове. Сякаш повече са тези, които хем имат стабилна финансова подкрепа, хем не оправдават очакванията по тях.

Нека вземем за пример един филм от 2014 г., който изгледах наскоро. Той е с настина впечатляващ трейлър, който грабва вниманието. Особено ако си човек, който си пада по фантастичните мотиви, митологията и приключенски истории. Става въпрос за продукцията "Седмият син",  чиито сценарий - ако не сте наясно - е базиран на книга. В направата на филма са вложени 95 млн. долара по данни на boxofficemojo, а възвращаемостта в световен план е почти 110 млн. Преди да прибързате със заключенията, нека кажа, че тези цифри не са добри. Печалбата възлиза на едва 15 млн. долара и това е малко. Има филмови продукции, които възвръщат вложенията си двойно и дори тройно. За да се направи продължения на даден филм, правилото е, че предходната част трябва да възвърне вложенията един път и половина.

Аз лично съм разочарован от филма "Седмият син". Напомня ми за онези сценарии, които започват по супер обещаващ начин, но в последствие се претупва развръзката, а краят става изцяло предвидим. Единственото, което се спомена за т.нар. седми син на седмия син е, че той трябва да е седем пъти по-силен от обикновен мъж. Но как, защо, при какви обстоятелства, откъде възниква идеята, кога? Нищо подобно не ми става ясно. Дори не се зачекна мотива за сакралността на числото седем. То можеше да е три, пет, девет и т.н. Аз като съвременен зрител искам малко по-задълбочени сюжети. Ако такъв не може да се направи за 100 мин,, удължете филма - няма нищо лошо в това, ако зрителят ще остана доволен накрая. А като гледам отзивите за "Седмият син" из нета, много хора не са били доволни от видяното.

Младите и срещите

Когато бях по-млад си спомням, че когато се срещахме на сляпо използвахме един много хубав рефрен от филм - носехме на срещата карамфил увит във вестник. Такова имаше тогава, така правехме. Такива филми гледахме, такава беше модата. Същото е като все едно някой днес да ти каже: "Чакай ме пред Катедралата, ще съм с айфон и оранжеви кецове". 

Е, днес ще сте по-красиви, естествено, и навярно срещата няма да е като едно време да се разхождате скромно и момчето да се опитва да разсмее момичето. Днес ще седнете в някое кафене или ще отидете в морската градина където са водните коли и може би павилионите за стрелба и разни други игри. Ще слушате музика на телефона, момчето ще показва клипчета директно от You Tube, а момичето ще се опитва да го разсмее, закача и кокетничи.

Забележете, че тук дори пропускам момента с харесването! Когато бях с 20 години по-млад срещите действително бяха на сляпо и проблемът беше да не се срещнеш с караконджул или крокодил. Тръпката беше наистина голяма. Запознавахме се чрез писма, особено когато бяхме от различни градове или по телефона, а днес с фейсбук се предполага, че предварително сте се видели и харесали. Е, разбира се, ако някои от двамата е по-фотогиничен, отколкото красив и по-добър в писането, отколкото приятен събеседник на живо, нещата пак няма да потръгнат, но поне донякъде знаете какво да очаквате.

Как се променя света! На младите читатели на блога ми ще им е странно това, което пиша, но е защото просто не сте живели в моето време и не сте видели колко голяма е разликата между ПРЕДИ и СЕГА. Преди беше по-скоро като във филма "Брилянтин" с Джон Траволта, днес е като... ами не знам някой от тези бг филмите - "Революция Зет", например. Поне през моите очи. Е, както виждате романтиката е дала път на драми, злободневни проблеми и желание за повече интимност, вместо любов. Различни времена, различни нрави...