Споделял ли съм с вас за моята любима традиция за 24 май? В тон с празника, аз го отбелязвам, препрочитайки някоя стара любима класика. Разбира се винаги от български автор. Как започна всичко ли? Ще ви кажа.
Четенето на книги ми е детска любов, която, за съжаление, все по-рядко започнах да споделям с напредването на възрастта ми. Забързаното ежедневие, куп задачи, срокове и ангажименти чакат своят ред и трябваше да се лиша постепенно от това свое удоволствие. Опитвал съм да отворя хубава книга след тежък работен ден, но се чувствам сякаш умората взима превес и аз не мога да се посветя и насладя напълно на четивото.
Така реших, че трябва да променя нещо и да си подарявам време за любимото занимание. Затова 24 май ми се стори най-подходящото време за това. Не оставяйте с впечатлението, че чета книга само един път в годината. Не. Просто в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, аз прекарвам почти целия ден в книжните светове.
Хубавото е, че денят го позволява. Почивен е и ако имам планове, гледам преди или след това да запълня времето си с книжка. Както казах предпочитам българските класики. От тези, които бяха някога в задължителните училищни списъци, до най-новите, „парещи“ още, както се казва.
Жанрът няма значение, дали е поезия, или проза – също. Всичко качествено, стойностно и българско ми доставя удоволствие и ме окрилява. Кара ме да се чувствам сякаш надграждам не само знанията, но и духовността си.
Имам още малко време да помисля с коя книга ще отбележа тазгодишния празник. Ако имате идеи или съвети, ще се радвам да споделите.
