Все още има време да направиш нещо велико

Пътят към успеха не винаги се движи в права линия, дори да си от онези целунати от съдбата хора, които наследяват успешен семеен бизнес. Животът е пълен с обрати, днес може да си на върха, а утре, ако не внимаваш, да си на дъното. Обратният вариант също е възможен. Затова не трябва да се отчайваме и да мислим, че щом досега не сме постигнали нещо, за в бъдеще това няма да се случи. Обаче не трябва и да чакаме, а да действаме по въпроса и да хващаме всяка удобна възможност.

Животът не свършва на 25, той едва сега започва и е напълно нормално на тази възраст все още да не сте се ориентирали с какво искате да се занимавате, въпреки че вече имате едно висше образование зад гърба си. Много от вас ще се преориентират към друга професия, като за целта ще трябва да продължат да се учат в движение. Нищо не е загубено.

Знаете ли, че Джоан Роулинг до 31-годишна възраст е била самотна майка, живееща на социални помощи. Тогава написва "Хари Потър", а книгите й стават толкова популярни, че се превръщат в изключително успешна филмова поредица, за която всички сме чували. Какво да кажем за Харисън Форд? До 30-тата си година е бил обикновен дърводелец, а сега – прочут холивудски актьор.

Има време и ти да направиш нещо велико. Не е задължително всички да те познават, важното е ти да почувстваш, че си на правилния път и че това, което правиш, е велико за теб самия.

Призванието не се намира, а се създава

Да преследваш мечтите си, да живееш пълноценно и да се радваш на успехи звучи наистина примамливо. На колко от вас са казвали, че ако намерите страстта си, нещото, което наистина искате да правите, задължително ще се увенчаете с успех? Щеше да е хубаво по някакъв начин да знаехте за какво сте предопределени и да бяхте сигурни, че точно по този път трябва поемете.

За повечето от вас обаче това, с което се занимават в момента, не е нещото, което навремето са си представяли, че ще правят, а е чиста случайност. Познах ли? По някакво стечение на обстоятелствата сте попаднали в сегашното си поле на действие и то може би ви харесва не по-малкото от нещата, които сте си мислили, че ще вършите като дете. Въпросът тук не е да намерите призванието си, а да го създадете.

Обръщам се към тези от вас, които се чувстват изгубени в работата, която вършат в момента и си се представят някъде другаде. Предполагам си имате някакви критерии какво искате да правите, къде искате да сте в живота и т.н. Това е хубаво нещо, но дали пък не се ограничавате твърде много? Вие в момента търсите нещото, което сте си наумили и за вас то е мечтаната работа. Така не давате шанс на никоя друга работа да ви се хареса. Какво казах, вие сами създавате призванието си и ковете бъдещата си професия.

Разбрахте ли какво имам предвид? Призванието не ви чака някъде там, вие сами го създавате в процеса си на развитие. То дори може да е непозната досега професия, в която вие да сте пионер.