Поздравите в социалните мрежи

 

Във времената на Facebook и останалите социални мрежи се счита за добро възпитание да честитите рожден ден на приятелите и познатите си чрез съобщение или публикация на стената. Особено след като трудно може да забравите техните празници, благодарение на известията за напомняне. Но креативността на поздравленията често е ограничена. На "стената" почти винаги виждаме едни и същи поздрави: "Честит рожден ден", "Честит имен ден“. Това звучи повече като задължително поздравление, отколкото като сърдечно. Затова е хубаво да вложим лично отношение и доза креативност. Ето как:

Лично съобщение вместо публичен поздрав
Вместо стандартен поздрав, по-добре е да напишем лично съобщение, отколкото такова на стената. Това е знак за по-високо уважение. Може да благодарим на добри приятели в поздрава за рожден ден за тяхното отношение към нас или да обсъдим общи (минали или бъдещи) преживявания.

Много подходящи са и комплименти към празнуващия, които са израз например на неговото чувство за хумор, личностни качества. В случай на по-професионални отношения, от друга страна, човек може да благодари за доброто сътрудничество и да изрази надежда, че това ще продължи и в бъдеще. Има много възможности.

Не е нужно да поздравявате всеки "приятел".
Средно всеки потребител на Facebook има стотици приятели. Статистически един от тях празнува през ден. Но колкото повече контакти имаме, толкова по-вероятно е да има хора, с които не сме много близки. Но не е нужно да поздравяваме всеки един от безбройните си „приятели".

Срещата ми с Иво

 Една от любимите ми функции във Facebook е, че припомня стари публикации, които сме пуснали на този ден в предходните години. Така тази сутрин социалната мрежа ми припомни за срещата ми с Иво Сиромахов, като ми показа и наша обща снимка от преди няколко години. 

Смятам, че Иво няма нужда от представяне. Той е писател, режисьор, сценарист. Спомням си, че тогава гостува в родния ми град, за да представи своята нова книга. След това имаше среща с читателите и отговаряше на всички въпроси. Имах възможността да се запозная лично с него и да поговорим за доста актуални по това време проблеми. 

Тъй като през онази година Иво Сиромахов беше част от журито на известен формат за таланти, нямаше как да не го попитам талантливи ли сме българите. Според него имало много талантливи деца на възраст между 5 и 15 години и виждал едно ново поколение, което расте със страхотни качества в различни сфери - пеенето, танците, фокусите. Той сподели още, че е много важно не само да имаш талант, но и характер, за да можеш да отстояваш това, което имаш като качества. Важно е да имаш и търпението да ги развиваш, да се бориш с цялата завист, която е навсякъде и да се доказваш. За това се изисква много сила, за да отстояваш позицията си. 

Мнението на Сиромахов е актуално и в момента, затова се надявам повече хора да се вслушат в думите му и да отстояват себе си.