Васил Лазаров – творчество, изпълнено с живот

Творчество, изпълнено с живот или живот, изпълнен с творчество? При писателя Васил Лазаров и двете значения си кореспондират идеално с неговата личност. Запознавайки се по-отблизо с писменото му слово, почувствах потребност да опозная и човека, който стои зад него.

Васил Лазаров е роден в Самоков на 24 юни 1956 г. Съучредител и изпълнителен директор е на Асоциация "Емпирей". Това е фондация за насърчаване на християнското художествено слово. Участва в литературни кръгове, сътрудничи като редактор на литературни произведения и като член на жури при организиране на литературни конкурси. Автор е на три романа, стихосбирки и сборник с есета.

По време на няколко литературни срещи и представяния на книги, имах възможност да се запозная и разговарям лично с автора. Не останах разочарован, защото пред мен се откри човек с ярък образ. Няма да е прекалено ако кажа, че той носи в себе си светлина, която дарява и на околните. Като един съвременен просветител, Васил Лазаров не само пресъздава миналото по достоверен и увлекателен начин, но и възражда нравствения кодекс на християнството в своите произведения. 

Във всяка една от творбите му ще откриете лайтмотива за човешките добродетели, обвързани с идеологията на християнството. Не си мислете обаче, че има крайно религиозна насоченост в книгите му. Всъщност вярата и хуманизмът са засегнати по един много фин начин, който деликатно разчупва остарелите догми. 

Друг интересен похват на автора е, че във всяка книга включва и нещо биографично. Например някой от героите може да се препокрива като характер с Лазаров, но не и с преживяванията му или обратно. По този начин на читателя се дава възможност да опознае по-добре и писателя, и действащите лица в сюжетите му. 

Освен с творчество, Васил обогатява и поддържа съвременния литературен живот чрез редица дейности. Той е основател и председател на Сдружение на писателите-Самоков,  където със свои колеги-писатели работи и в помощ на млади творци. 

От всичко казано до момента смело мога да обобщя, че животът на Лазаров е изпълнен с творчество, а творчеството му прелива от живот. Радвам се, че все още има хора като него – радетели на българското, пазители на християнското и носители на чисточовешките добродетели.

Гледачи и баячи

Много разпространено, дори за забавление, е гледането на кафе. И като казвам гледане имайте предвид в домашни условия, без користна цел. Често и аз съм бил участник в такива екзотични занимания и честно казано ми е било приятно, смешно и развлекателно. Но личното ми мнение е далеч от положителното и смятам, че на такива неща трябва да се гледа с неверие и дори с ирония.

Обаче наскоро една позната ми каза, че ходила при еди-коя си баба туркиня да й гледа на кафе и да й бае за да й се върне късмета. Вдигнах вежда, вдигнах две и се поинтересувах от ритуала по баенето. (Не че не съм запознат - като бях малък баба ми ме беше водила да ми баят за здраве, защото бях болнаво момче, но се отказа бързо, тъй като разбра, че в тези среди е пълно с шарлатани.) Та питах познатата ми и разбрах, че въпросната баба притежавала някакви сили, плела конци и разваляла магии. С риск да бъда малко груб попитах моята позната „А защо не отиде на църква?‟ А тя ми отвърна, че само да запали свещица не помагало...

След това ми стана криво – такива неверници ли сме станали, че предпочитаме да търсим друговерци, за да ни помогнат в делата, вместо да поговорим с наши си божи служители. Може би повечето хора не знаят, че църквата е не само място за палене на свещи и молитви. Всъщност всеки, който иде може да се изповяда, ако се съмнява в някакви сили – да сподели и да получи християнки съвет, да си вземе светена вода, да посети място, на което се е съсредоточила повече божия сила.

По мое мнение помага много повече от гледачеството и баячеството.  В заключение ще кажа, че всичко е въпрос на психика и лична нагласа. Трябва да сме силни и да не се поддаваме на внушения,  а да сме вярващи и целенасочени. Само така няма да бъдем уязвими и ще се преборим с всички дяволи, главно със своите.