Успех във флирта

 

Много мъже се чудят какво искат жените. Успешният флирт зависи ли от парите или личностните качества са важни? Събрах няколко съвета за вас, които да следвате при следващата среща с интересна за вас дама:

Покажете инициатива. Самоуверените мъже са много популярни сред дамите.

Уверете се, че имате добре поддържан външен вид. Това включва не само вашата прическа, оформяне на брадата и дрехите ви, но и ноктите и зъбите.

Жените са по-склонни да флиртуват, когато са спокойни и имат време. Въпреки това, не натрапвайте присъствието си на дами, които са видимо стресирани или бързат.

Не прекалявайте с комплиментите за външния вид. Това им създава усещането, че се интересувате от тях само физически.

Ангажирайте дамата в стимулиращи разговори. Те трябва да поставят жената в центъра на вниманието, а не каквато и да е тема. Чистият обмен на информация бързо става скучен.

Свържете съдържанието с нея като личност.

И останете спокойни! Наслаждавай се на момента и оставете всичко останало да дойде от само себе си.

Сълзите на силния пол

 

Да се смята, че мъжете не плачат, е стереотип, който трябва да бъде изкоренен. Мъжете плачат. Понякога много. Това не е грешно, не е и слабост, а проява на една красива емоция. 

Нима никога не сте виждали бащите си да плачат? Не потекоха ли сълзите им от гордост, когато завършихте образованието си или когато създадохте семейство? Нима и вие не проронихте сълзи, когато за първи път поехте в обятията си новороденето си дете? 

Мъжете плачат. Понякога тези сълзи са от радост, друг път от горчивина и натрупана болка. Разликата е, че мъжете плачат когато са сами и когато има сериозен повод. Причината, може би, се корени в генетично заложената гордост никой да не види слабостта им. Защото сълзите се приемат за слабост, показват, че човек е уязвим. За мен не е точно така – сълзите започват да текат, когато човек е бил силен прекалено дълго време и те идват, за да изпълнят ролята си на отдушник. 

Мъжете също са емоционални, не по-малко от жените, но изразяват своите чувства по по-рационален начин. Въпреки модерното общество в наши дни, нека си признаем – борбата между половете не е приключила. Затпва мъжете явно искат да запзят правото си за ронене на сълзи само когато са сами. 

На друго мнение е психиатърът Патрик Лемуан. Според него днес никой не изисква от силния пол очите им да са сухи, а сърцето твърдо, за да отстояват мъжествеността си. Лемуан смята, че тази сдържаност при мъжете е наложена още в детските години. Всяко малко момченце е чувало поне веднъж от родителите си, че мъжете не плачат и затова не бива да тъжи за даден повод, вещ или поради друга причина. 

След това, повече или по-малко съзнателно, те се сдържат. Това поведение се дължи главно на факта, че по традиция жените са по-склонни да изразяват емоциите си. Те имат привилегията да се наричат „слабия пол“, а аз бих заменил слабост с нежност, но това ще бъде друга тема в блога. 

Въпреки всичко, плачът не е задължение, не е привилегия или слабост, това е емоция, чисто човешка, която на никого не е чужда. Сълзите пречистват емоциално и носят душевен катарзис. Замислете се над това. Не е срамно.

Работа в голям екип

Ах, тези ни до болка познати различия между хората.

Иска ми се да каже, че работя еднакво добре и с мъже и с жени, но май няма как да стане. Има си едни стереотипи за мъжкия и за женския начин на мислене, които с всеки следваш ден се убеждавам колко са правилни.

Та, работя в момента по един проект, в който участват и колеги и колежки. Говорим, обясняваме, дискутираме, даваме идеи и разпределяме задължения и т.н. Знаете ли до какъв извод стигнах след толкова време в подобна не само „шарена”, но и доста голяма среда. Мъжете мислим генерално, мащабно и правим големи планове, докато жените са някак си по-детайлни и изпипващи нещата. Искат и последния нищожен (за мен) детайл да бъде изгладен. Няма лошо втова, мисля си аз, но продължавам да се питам. Защо ни събраха толкова различни хора на едно място? Не че се караме или нещо такова, но нещата можеха да вървят къде къде по-гладко, ако задачите бяха разпределени по-отрано.

Да не говорим колко многословни са дамите в екипа ми и колко се впускат в излишни приказки понякога. А хванеш ли ги две от тях да пият кафе сутринта, не очаквай да ти обърнат внимание, докато не се наприказват.

Наречете ме както искате, но май предпочитам да си работя с мъжката част от екипа. По-добре се разбираме, по-бързо действаме и повече работа вършим. Туй то.