Враждебна среда и социална тревожност

В своето обкръжение имам два типа личности - наперени, самоуверени и горди, които смятат, че светът се върти около тях, и скромни и затворени, трудно приспособими, особено в присъствието на първите. Колкото и да ми се струваше, че греша, се оказа, че мнозинството са онези, които изпитват тревожност на работното място или при общуване в обществото.

Социалната тревожност се изразява в съзнаван страх от комуникация, в усещането, че другите ни гледат пренебрежително, в чувството на малоценност. Обикновено хората, които изпитват тревожност мислят за средата като враждебна - напрегната, заплашителна, потискаща атмосфера, очакват, че ще бъдат тормозени или ще станат за присмех на околните.

Това психологическо състояние може да бъде резултат от напрегнатото ежедневие при проблеми на работното място - несговорчиви колеги или неудовлетворяваща професия. Човекът изпитва малоценност и от липсата на задоволство от работата или непълноценни контакти с колегите. Решението е смяна на среда - служба, обстановката за кратък или по-продължителен период от време. Може би дори смяна на местожителството. Промяната е предпоставка за нов старт и увеличава шанса за отърсване от притесненията, пренареждане на приоритетите и задълженията.

Когато обаче тревожността е в следствие на душевно заболяване, придобито или вродено, лечението се провежда от специалист и с постоянната подкрепа на близките. За възвръщане на човека към нормалния ритъм на живот се изискава повече време, но и силна воля сам да осъзнае проблема и да положи усилията за неговото справяне.

За щастие моите познати са от първия вид - тези, чиято тревожност е резултат от забързаното ежедневие и натрупаните проблеми. Дано новата година им донесе повече спокойствие и увереност.

Работа в голям екип

Ах, тези ни до болка познати различия между хората.

Иска ми се да каже, че работя еднакво добре и с мъже и с жени, но май няма как да стане. Има си едни стереотипи за мъжкия и за женския начин на мислене, които с всеки следваш ден се убеждавам колко са правилни.

Та, работя в момента по един проект, в който участват и колеги и колежки. Говорим, обясняваме, дискутираме, даваме идеи и разпределяме задължения и т.н. Знаете ли до какъв извод стигнах след толкова време в подобна не само „шарена”, но и доста голяма среда. Мъжете мислим генерално, мащабно и правим големи планове, докато жените са някак си по-детайлни и изпипващи нещата. Искат и последния нищожен (за мен) детайл да бъде изгладен. Няма лошо втова, мисля си аз, но продължавам да се питам. Защо ни събраха толкова различни хора на едно място? Не че се караме или нещо такова, но нещата можеха да вървят къде къде по-гладко, ако задачите бяха разпределени по-отрано.

Да не говорим колко многословни са дамите в екипа ми и колко се впускат в излишни приказки понякога. А хванеш ли ги две от тях да пият кафе сутринта, не очаквай да ти обърнат внимание, докато не се наприказват.

Наречете ме както искате, но май предпочитам да си работя с мъжката част от екипа. По-добре се разбираме, по-бързо действаме и повече работа вършим. Туй то.