Конфликти на работното място (част 1)

 

Всички знаем, че конфликтните разговори на работното място са изтощителни, досадни и изнервящи. Почти винаги щом екипите трябва да обменят идеи, да постигнат консенсус, да удовлетворят всички интереси и мнения, се сблъскват и основата за конфликт е налице. Погледнати по този начин, конфликтите могат да се случват ежедневно и са нещо като лошо време: те се появяват неочаквано и единственото нещо, което може да помогне срещу това, е да сме добре екипирани. Или с други думи - когато става дума за разрешаване на конфликти, са необходими креативност, съпричастност и отношение, ориентирано към решение.

Конфликтите винаги възникват там, където се събират хора, които имат различни мнения, желания и интереси и преди всичко различни очаквания. Изпълнените очаквания гарантират удовлетворение. И тъй като те не могат да бъдат изпълнени по всяко време и навсякъде, неизбежно възникват конфликтни ситуации. Съгласни ли сте?

Най-честите характеристики за причините за конфликт са: лоша комуникация или липса на информация, липса на конструктивна обратна връзка, липса на ценности, отговорностите не са ясно дефинирани. 

Не всеки конфликт ескалира незабавно или може да бъде разрешен само с помощта на посредник. Но има летаргични конфликти, които избухват от време на време, или конфликти, които се натрупват толкова бързо за много кратко време, че конструктивният разговор бързо се превръща в нападки и конфронтации. Какво е необходимо, за да влезем в режим за разрешаване на конфликти?

Работа в голям екип

Ах, тези ни до болка познати различия между хората.

Иска ми се да каже, че работя еднакво добре и с мъже и с жени, но май няма как да стане. Има си едни стереотипи за мъжкия и за женския начин на мислене, които с всеки следваш ден се убеждавам колко са правилни.

Та, работя в момента по един проект, в който участват и колеги и колежки. Говорим, обясняваме, дискутираме, даваме идеи и разпределяме задължения и т.н. Знаете ли до какъв извод стигнах след толкова време в подобна не само „шарена”, но и доста голяма среда. Мъжете мислим генерално, мащабно и правим големи планове, докато жените са някак си по-детайлни и изпипващи нещата. Искат и последния нищожен (за мен) детайл да бъде изгладен. Няма лошо втова, мисля си аз, но продължавам да се питам. Защо ни събраха толкова различни хора на едно място? Не че се караме или нещо такова, но нещата можеха да вървят къде къде по-гладко, ако задачите бяха разпределени по-отрано.

Да не говорим колко многословни са дамите в екипа ми и колко се впускат в излишни приказки понякога. А хванеш ли ги две от тях да пият кафе сутринта, не очаквай да ти обърнат внимание, докато не се наприказват.

Наречете ме както искате, но май предпочитам да си работя с мъжката част от екипа. По-добре се разбираме, по-бързо действаме и повече работа вършим. Туй то.