Можете ли сами да изпечете кафе?

Кафето е много популярно. Топлата напитка е като еликсир на живота за много хора. Всеки ресторант, всеки павилион, пекарна и кафене сервират кафе. В много страни печеното кафе на зърна е една от най-популярните напитки. Но без значение колко опитни сте в приготвянето на кафе и какви методи използвате, истината е, че готовата чаша е толкова добра и вкусна, колкото и зърната, с които сте започнали. Сега, като вземете предвид, че зърната са най-вкусни само в рамките на 7 дни след печене, има вероятност никога да не можете да се насладите на тези зърна от супермаркета или кафенето.

Така че защо не го изпечете сами? Това отговаря на въпроса в началото, но наистина ли е възможно да го направите сами и ако да, как?
Разбира се, необходими са основни познания за печенето на кафе, както и правилният материал. Цялата процедура не е лесна. Има и различни начини за изпичане на кафе и един от тях е на тиган.

Този метод звучи по-лесно, отколкото е. Сигурно си представяте как изсипвате зеленото кафе в тигана, включвате котлона, разбърквате и след няколко минути имате изпеченото кафе. Би било хубаво! Температурата трябва да остане постоянна по време на печене, затова ви е необходим инфрачервен термометър. Трябва също така да можете да разбърквате зърната непрекъснато. Зърната се пекат все по-неравномерно, така че имате нужда и от добри вкусови рецептори.

Методът с тиган също не е съвсем безобиден, защото зърната ги натискат. Така наречената "пукнатина", която се получава в процеса, ги кара да се разпукат. Можете да си представите всичко като пуканки, с тази разлика, че на пуканките можете да сложите капак на тенджерата. Когато кафеното зърно се "пукне", горещото на 200 градуса зърно може да се изстреля в част на тялото. Нито това, нито острата миризма се понасят лесно, но пък крайният резултат си заслужава.

Чаят или кафето – вечната дилема

 

Сутрините може би са най-стресиращото време от денонощието. Никак не ни харесва да ставаме рано, но когато най-сетне се решим да станем от леглото, в кухнята ни очаква ароматна дилема – чай или кафе? Повечето от нас вече са напарвили избора си. Едни са ревностни защитници на кафето, а другите обожават да пият чай, заради многобройните му ползи. Коя напитка е по-полезна и с повече свойства? Нека разгледаме няколко факта за тях. 

Кафето безспорно е по-добрият и ефикасен начин да се събудим сутрин. То е като магия за нашия организъм – една чаша и вече сме готови да извършваме ежедневните си задължения със замах. Има обаче един огромен недостатък – безсънието. Пиещите кафе изпитват трудност да заспят, веднага щом положат глава на възглавницата, те са по-тревожни и заспиват по-трудно (ако разбира се прекаляват с кофеина). 

Чаят е щадящ нервната система и стомаха. Той е изборът на много хора, които имат проблем със стреса, заспиват трудно или са тревожни, поради което не е добре да консумират кофеин. Чаша ароматен чай действа успокояващо и е също толкова приятна, колкото и чаша кафе. Въпрос на вкус. 

Хората, които консумират чай, се справят по-лесно в стресови ситуации, като говореното пред много хора например. Ново противоречиво откритие за кафето гласи, че то може да предотварти депресия и да помогне за устойчиво психическо състояние, противно на схващането, че „изпилва” нервната система. 

Е, какъв е вашият избор, чай или кафе?

Гледачи и баячи

Много разпространено, дори за забавление, е гледането на кафе. И като казвам гледане имайте предвид в домашни условия, без користна цел. Често и аз съм бил участник в такива екзотични занимания и честно казано ми е било приятно, смешно и развлекателно. Но личното ми мнение е далеч от положителното и смятам, че на такива неща трябва да се гледа с неверие и дори с ирония.

Обаче наскоро една позната ми каза, че ходила при еди-коя си баба туркиня да й гледа на кафе и да й бае за да й се върне късмета. Вдигнах вежда, вдигнах две и се поинтересувах от ритуала по баенето. (Не че не съм запознат - като бях малък баба ми ме беше водила да ми баят за здраве, защото бях болнаво момче, но се отказа бързо, тъй като разбра, че в тези среди е пълно с шарлатани.) Та питах познатата ми и разбрах, че въпросната баба притежавала някакви сили, плела конци и разваляла магии. С риск да бъда малко груб попитах моята позната „А защо не отиде на църква?‟ А тя ми отвърна, че само да запали свещица не помагало...

След това ми стана криво – такива неверници ли сме станали, че предпочитаме да търсим друговерци, за да ни помогнат в делата, вместо да поговорим с наши си божи служители. Може би повечето хора не знаят, че църквата е не само място за палене на свещи и молитви. Всъщност всеки, който иде може да се изповяда, ако се съмнява в някакви сили – да сподели и да получи християнки съвет, да си вземе светена вода, да посети място, на което се е съсредоточила повече божия сила.

По мое мнение помага много повече от гледачеството и баячеството.  В заключение ще кажа, че всичко е въпрос на психика и лична нагласа. Трябва да сме силни и да не се поддаваме на внушения,  а да сме вярващи и целенасочени. Само така няма да бъдем уязвими и ще се преборим с всички дяволи, главно със своите.