Разреши конфликта на работното място (част 2)

 

Здравейте, приятели. В предния си блог започнах една недотам положителна тема – за конфликтите на работното място и предпоставките за възникването им. Сигурен съм, че всеки е попадал в подобна ситуация и не е приятно, но както се казва – това са нещата от живота и ние трябва да се научим да ги приемаме и да се справяме с тях. Затова днес ще разгледаме какви действия да предприемем, за да разрешим проблема. 

При много конфликти проблемът дори не е ясен. Това, което се появява на повърхността, често е просто симптом на несъгласието, а не причината. Следователно, първата стъпка е да се идентифицира проблемът: Какво точно трябва да се изясни? Или какво искам да изясня? Това се постига чрез заинтересованост към това какви очаквания има другата страна в конфликта от ситуацията и защо това е така. 

Преди да започнете да действате с цел разрешаването на конфликта, важно е да сте с нагласа, ориентирана към решение. Защо? Страхът от загуба на контрол и мисленето за позиция не са полезни при разрешаването на конфликти. Потенциалното и ориентирано към решение мислене насърчава доброжелателността и креативността, в основата на разрешаването на конфликти.

А в основата на всичко, знаете ли кое е? Разговорите. Тяхната липса е предпоставка за неразбиране едни на други, а когато говорим с колегите си ясно, открито и често, нещата се подобряват. Затова общувайте по между си – защо не и на приятен обяд или кратка следобедна почивка. Разговорите сближават, а и общуването дава възможност за пораждане на емпатия и уважение. 

А вие как се справяте в подобни ситуации? Споделете своя опит. 

Извън капана на разсейването (част 2)

 

Чувствате ли се вече по-концентрирани след първата порция съвети за това? Ще се радвам, ако наистина сте ги изпробвали и най-важното – ако са помогнали. Тъй като темата наистина се оказа доста дълга, продължавам с втората част от статията. 

След като разбрахме, че не трябва да обръщаме внимание на смартфона си, да държим бюрото си подредено и да пием повече вода, на ред идва шумът. Докато някои хора се нуждаят от музика, за да могат да се концентрират, за други това е немислимо. Така че тук определено мненията са разделени. В крайна сметка трябва сами да разберем кое работи най-добре за нас. На практика обаче се оказва, че „фонови шумове“ като тиха класическа музика или мелодични поп парчета могат да бъдат особено благоприятни за концентрация. 

Погрешно е схващането, че концентрираната работа означава да се придържаме към нея от сутрин до вечер. Ако не искаме да загубим фокуса си, трябва да си позволяваме редовни почивки. Например за кратка разходка, страничен разговор с колега и подобни. Хубаво е също периодично да откъсваме очи от монитора и да гледаме за няколко минути в далечината. По този начин съзнанието ни се „нулира“ и след това може да се завърнем към работата си по-свежи и по-фокусирани. 

Далечните или несъществуващи срокове са идеалното място за лоша концентрация и протакане. Така че, ако забележим отново, че не може да стигнем до задачите поради разсейване, тогава нека сами си поставим строг кратък срок за изпълнение. 

След като вече имаме такъв, ние автоматично ще се придържаме към него и ще бъдем по-дисциплинирани. Психологическото въздействие на този малък трик не бива да се подценява. 

Извън капана на разсейването (част 1)

 

Светът е голям и разсейване дебне отвсякъде. Колкото и шеговито за звучи това изречение, всъщност е факт. В днешно време на много хора им е все по-трудно да се концентрират, което пък от своя страна влияе негативно върху работния процес. Затова в тази статия реших да споделя с вас няколко техники, на които попаднах и чрез които да се предпазим от капана на разсейването. 

Едва ли ще изненадам някого, че най-големият убиец на концентрация е смартфонът. Уж един бърз поглед само, уж да видим някое известие или кой ни е писал – може да е важно или любопитно – и накрая сме изгубили много време, а задачите стоят несвършени. Ако искаме това да се промени, препоръчително е да извадим телефона от обсега и полезрението ни. Така ще мислим за него по-рядко, а в почивката може да си го ползваме колкото искаме. Ако това не помага, идва тежката артилерия – да включим на Самолетен режим. 

Оказа се, че и безредицата по бюрото бързо създава и бъркотия в главата. Повечето хора, които имат проблеми с концентрацията по време на работата си, дори не осъзнават, че средата около тях значително влияе за това. Затова е хубаво да поддържаме бюрото си постоянно подредено и приветливо. Ако опитаме, бързо ще открием, че по този начин работим по-лесно и се съсредоточаваме върху задачите си с по-добре. 

Според редица изследвания, липсата на концентрация не винаги се дължи на типичните капани за разсейване като имейли, обаждания или социални медии. Много често се оказва, че това е и сигнал от организма ни, че се нуждаем от по-голям прием на течности. 

Затова ако страдаме и от затруднения с редовното концентриране, това може да бъде ясна индикация, че трябва да консумирате повече вода. За да го приложим на практика, хубаво е винаги да имам пълна чаша с вода на бюрото си или бутилка. Така всеки път щом я погледнем, ще се подсещаме да отпиваме. Може да я подсладим и с естествени аромати като мента или лимон.

Предизвикателство за мъже – лятното офис облекло

Доказано е, че първото впечатление се изгражда в първите 30 секунди от срещата с даден човек и облеклото се явява като ключов фактор. Работата в офис например налага всекидневни срещи с клиенти и партньори и прилежният външен вид, съчетан с подходящо облекло, е особено важен.

Но колкото повече се повишават температурите, толкова по-трудно става да си намерим официално офис облекло. Макар че на повечето работни места през лятото отпускат малко дрескода, не прекалявайте. Забравете за шортите и късите панталони, все пак не работите на плажа.

Летните памучни или ленени панталони са добър избор за офиса. Те могат да бъдат съчетани с риза. Препоръчително е тя да бъде с дълги ръкави, които леко да навиете. Маратонките и чехлите не са подходящи, така че обуй официални обувки с чорапи в съответния цвят.

Въпреки високите температури, идеалното изгладените дрехи си остават закон. Разбира се, ако се намачкат през деня или личат петна от пот, препоръчително е да имате резервен вариант – чиста риза на закачалка в офиса.

Предлагам ви и три златни правила, към които да се придържате, за да нямате проблеми с офис облеклото през лятото. Те гласят да се запознаете с дрескода на фирмата, в която работите, за да сте наясно с изискванията на работодателите си и да се съобразите с тях. Ако все пак няма специфичен начин на обличане, препоръчително е да избирате дрехи с по-тъмни цветове, за да не личат потни петна. Материите също са важни. Заложете на тези, които не се мачкат от две сядания.

Ако пък се колебаете между всекидневно или официално облекло, изберете по-стилната визия. Неведнъж се случва по време на работния ден да изникне ненадейна среща с важен клиент или шефът ви да ви повика в офиса си. В такива случай е хубаво да сте в представителен вид.

Увереността ти е присъща по рождение, повиши я – част 1

Увереността оказва определяща роля за успехите и щастието в живота ни. Тя е нещото, което играе със собствените ни преценки и може да се види от хората около нас. Ето защо всички се стремим към здравословна увереност.

Как всъщност изглежда един самоуверен човек? Сигурно веднага в съзнанието ви се появиха асоциации, нали? Представихте си онзи забавен приятел – душата на компанията, или успешния колега. Те правят всичко както трябва, изразяват открито мнението и позициите си и не се притесняват да изглеждат леко глуповато на моменти.

Прави ли ви впечатление, че на тези хора увереността сякаш им е вродена, а други полагат неистови усилия, за да я придобият? А ако ви кажа, че според главния изпълнителен директор на Advisory Capital LLC Беки Блалок, увереността в себе си е качество, присъщо на всеки от нас по рождение? Това значи, че можем да я повишим и да постигнем по-добър живот. От друга страна неувереността и скромността са неестествени човешки състояния, за които можем да положим усилия, за да ги изкореним.

Вярвам, че всеки се е борил понякога с ниска самооценка или е губил вяра в собствените си възможности. Ето защо в следващите редове ви предлагам няколко стъпки за повишаване на увереността:

Научете се да контролирате мислите си – Доказано е, че за ден през главата ни преминават средно над 60 000 мисли, от които над 70% са негативни. Това всъщност са нашите страхове и съмнения. Оказва се, че това е защитен механизъм, наследство от предците ни, но за съжаление, в повечето случаи играе срещу нас. Важно е да запомним, че не всеки лош сценарий непременно ще се случи, да се отпуснем и да благодарим за това, което имаме и сме постигнали. Много хора се намират в безизходно положение и мечтаят за живота, който водим в момента.

Напуснете зоната на комфорт – От психологическа гледна точка зоната на комфорт е нашето поведение, което се е превърнало в рутина и в което свеждаме рисковете до минимум. С други думи – сами си слагаме граници, които ни вдъхват сигурност и защита. Това не е нещо лошо, но по този начин ставаме статични на фона на динамичната среда. Спомнете си кога за последно поехте риск? Готови ли сте да напуснете скучната работа, за да преследвате мечтаната професия? Или да напуснете партньора си, с когото не ви свързва друго освен навика? Невинаги има хора, които ще ви тласнат извън комфортната среда, затова се научете да го правите сами. Живейте!

Как да търсим работа... и да си намерим такава

Работа! Много странно нещо е работата. Мрънкаме, когато я имаме, ангажираността ни изтощава, жадуваме за почивка и се чудим как да си спечелим малко повече свободно т.е. извънработно време. Същевременно положението става още по-ужасяващо, ако въобще нямаме работа. Тогава се тръшкаме, тропаме с крака и се чудим какво да правим...

На практика всеки от нас се нуждае от работа. Трудно ни е с нея, но ако я няма, е направо непоносимо. И понеже всеки от нас има предпочитана сфера, в която да се развива, позволете ми да дам няколко предложения какво да предприемем, ако сме в позиция на безработни, но активно търсещи работа.

1. Напишете си качествено CV. Такова, което да е добре оформено, структурирано и да има фасон. Преведете си го и на английски или на друг език, който владеете. Внимавайте със снимката, която слагате, както и с името на мейла си - нека и двете са вдъхват усещане за зрелост и отговорност.

2. Ориентирайте се онлайн. Това означава редовно да преглеждате сайтовете, които пускат обяви за работа. Има поне 4 водещи такива, които ще са ви полезни. Бъдете от първите, които кандидатстват, ако някоя обява е привлякла вниманието ви, за да бъдете е един от първите, чиято кандидатура ще бъде разгледана.

3. Ориентирайте се офлайн. Има професии, при които е много по-голям шансът да си намерите работа, ако отидете да се запознаете с хората лично. Малко е страшно в първия момент, но пък е шанс да работите в желана сфера. Не една и две са фирмите, които реално си търсят нови служители, но не пускат онлайн обяви и няма друг начин да стигнете до тях.

4. Използвайте връзките си. Споделяйте с приятели и познати, че си търсите работа. Никога не знаете откъде и какво може да изскочи. Няма и да разберете, докато не опитате.

Призванието не се намира, а се създава

Да преследваш мечтите си, да живееш пълноценно и да се радваш на успехи звучи наистина примамливо. На колко от вас са казвали, че ако намерите страстта си, нещото, което наистина искате да правите, задължително ще се увенчаете с успех? Щеше да е хубаво по някакъв начин да знаехте за какво сте предопределени и да бяхте сигурни, че точно по този път трябва поемете.

За повечето от вас обаче това, с което се занимават в момента, не е нещото, което навремето са си представяли, че ще правят, а е чиста случайност. Познах ли? По някакво стечение на обстоятелствата сте попаднали в сегашното си поле на действие и то може би ви харесва не по-малкото от нещата, които сте си мислили, че ще вършите като дете. Въпросът тук не е да намерите призванието си, а да го създадете.

Обръщам се към тези от вас, които се чувстват изгубени в работата, която вършат в момента и си се представят някъде другаде. Предполагам си имате някакви критерии какво искате да правите, къде искате да сте в живота и т.н. Това е хубаво нещо, но дали пък не се ограничавате твърде много? Вие в момента търсите нещото, което сте си наумили и за вас то е мечтаната работа. Така не давате шанс на никоя друга работа да ви се хареса. Какво казах, вие сами създавате призванието си и ковете бъдещата си професия.

Разбрахте ли какво имам предвид? Призванието не ви чака някъде там, вие сами го създавате в процеса си на развитие. То дори може да е непозната досега професия, в която вие да сте пионер.

Влияете ли се от възрастта?

Замисляли ли сте се до колко възрастта на човека до вас ви афектира и ви оказва влияние? За нещо нормално приемаме по-възрастните хора да са по-строги и с повече авторитет, нали? Отнасяме се към тях с по-голямо уважение и в тяхно присъствие по-скоро слушаме, отколкото говорим. Всичко това може би идва от възрастта и дори не е нужно да е предизвикано по друг начин. 

От друга страна, с хора, които са на нашата възраст, ни е много по-лесно да комуникираме и да обменяме идеи. Не за друго, а защото липсва именно този авторитет, който може да е много натоварващ понякога. Липсата му създава предпоставка за едно по-естествено комуникиране без излишно напрежение или бариери, което може да се окаже много по-приятно и по-ползотворно.

Същевременно вие самите може да изпаднете в първия случай – да сте по-възрастният и някой да бъде афектиран от вас. Започва да се случва все по-често в течение на годините и е нещо, с което дори може да ви се наложи да се борите по някое време. Разбира се, има и много случаи, в които е полезно да всявате авторитет, особено ако работите на някоя по-отговорна позиция и имате подчинени. Тогава за вас е важно и от ключово значение подчинените да ви слушат и да правят каквото им казвате.

Истината е обаче, че има хора, които се влияят от по-възрастните без явна причина. Просто са възпитани да се държат по този начин и им е трудно или не желаят да погледнат ситуацията от друг ъгъл.

Не казах всичко до тук с цел да разкритикувам някого. По-скоро беше, за да ви покажа, че винаги има за какво още да се вгледаме в себе си.

Подредихте ли си приоритетите днес?

Ако има едно нещо, което е е хубаво да усвои всеки един от нас, то това е подреждане на приоритетите си. Нали знаете, първо, второ, трето и т.н. Събуждаш се и решаваш, че днес ще направиш това или онова. Отиваш на работа и си подготвяш списък на задачите, които трябва да свършиш до края на работния ден. Не е толкова трудно да се постигне, колкото звучи на пръв поглед. Просто трябва да имате две ключови умения: систематизация и мобилизиране. Ако ги притежавате не само ще подредите приоритетите си правилно, но има по-голям шанс да постигнете по-бързо задачите, които сте си поставили в началото на деня.

Ако разпределяте задачките си правилно, точно и редовно, определено ще повишите производителността си и нивото си на работа. Ще вършите повече неща за по-малко време и може би ще ви остава повече време за вас самите. 

Така че утре, когато се събудите (или още в момента), помислете. Кое е най-важното днес? Останало ли е нещо нерешено от вчера? Имам ли неотложна задача, с която да се заема веднага?