Емоциите на животните

 

Всеки собственик на домашен любимец се е чудил поне веднъж какви емоции изпитва животинчето му и по какъв начин съумява да ги изрази. Разбира се, знаците за радост и тъга са ясни. Например кучетата, които въртят опашка, за да изразят задоволството и щастието си от нещо. Котките пък дават знак, че са доволни чрез мъркане. Скоро попаднах и на твърдение, че бозайниците могат да изпитват същите емоции като нас хората. Стори ми се интересно, затова сега ще го споделя с вас. 

Един от фактите гласеше, че кучетата, които са обучени да изпълняват команди, очакват поощрение за добре свършената работа, като активността в мозъка им е същата като при един чиновник например, който чака за бонус. Това твърдение е подплатено от резултати, получени от ядреномагнитен резонанс. 

Обаче, което ми направи по-голямо впечатление, беше твърдението, че кучетата са способни да изпитват завист. Оказа се, че Университетът във Виена е направил експеримент, при който са тренирани 2 или 3 кучета. Едно от тях било поощрявано повече, след което другите животни се отказали да изпълняват каквито и да е команди и в мозъка им била засечена активност като при човек, завиждащ на свой колега. 

Още нещо, което ме озадачи и изуми, беше твърдението, че вид полски гризачи могат както да се влюбват, така и да страдат от разбито сърце. В мозъка им бил открит същият хормон, какъвто и при влюбените хора. Гризачите изпитвали голяма привързаност към партньора си, а ако го загубели, изпадали в силна депресия. 

Чаят или кафето – вечната дилема

 

Сутрините може би са най-стресиращото време от денонощието. Никак не ни харесва да ставаме рано, но когато най-сетне се решим да станем от леглото, в кухнята ни очаква ароматна дилема – чай или кафе? Повечето от нас вече са напарвили избора си. Едни са ревностни защитници на кафето, а другите обожават да пият чай, заради многобройните му ползи. Коя напитка е по-полезна и с повече свойства? Нека разгледаме няколко факта за тях. 

Кафето безспорно е по-добрият и ефикасен начин да се събудим сутрин. То е като магия за нашия организъм – една чаша и вече сме готови да извършваме ежедневните си задължения със замах. Има обаче един огромен недостатък – безсънието. Пиещите кафе изпитват трудност да заспят, веднага щом положат глава на възглавницата, те са по-тревожни и заспиват по-трудно (ако разбира се прекаляват с кофеина). 

Чаят е щадящ нервната система и стомаха. Той е изборът на много хора, които имат проблем със стреса, заспиват трудно или са тревожни, поради което не е добре да консумират кофеин. Чаша ароматен чай действа успокояващо и е също толкова приятна, колкото и чаша кафе. Въпрос на вкус. 

Хората, които консумират чай, се справят по-лесно в стресови ситуации, като говореното пред много хора например. Ново противоречиво откритие за кафето гласи, че то може да предотварти депресия и да помогне за устойчиво психическо състояние, противно на схващането, че „изпилва” нервната система. 

Е, какъв е вашият избор, чай или кафе?

Проваленият уикенд

В живота си сме свикнали понякога да претърпяваме разочарования. Те могат да са както от дреболии, така и от по-големи и осезаеми неща. Но като изключим първоизточника на проблема, то всяко разочарование е огорчение на душата. Именно това чувство изпитах и аз изминалия уикенд.

Тъй като съпругата ми и цялото ми семейство бяхме изключително щастливи, че цялата истерия около пандемията приключи, решихме да се съберем за уикенда на семейната вила във Велинград. Всичко бяхме планирали – само близки хора, вкусна храна и споделени моменти заедно. През седмицата правихме списъци от какво имаме нужда, пазарувахме, чувахме се с близките си и се забавлявахме.

Най-голяма изненада ни се стовари в четвъртък, когато се оказа, че в офиса на жена ми има заразен. Без излишни драми отидохме да си пуснем тестове. Всичко мина бързо, въпреки че бе леко неприятно. Не искахме да споделяме на семейството ни, за да не ги тревожим излишно, пък и резултатите ни трябваше да излязат в петък вечерта.

С надежда и вяра, че всичко ще е наред, изчакахме да измине определеното време и позвънихме в лабораторията. Оказа се, че имало проблем с пробите ни и трябвало да отидем пак да се тестваме, но за сметка на клиниката. По принцип не се притеснихме толкова за здравето си, защото ние сме силни и ще се справим с всичко. Изпитахме разочарование, че ще изпуснем семейния уикенд.

Неприятно бе, че резултатите ни трябваше да са готови в събота вечерта или неделя сутринта. С огромна болка се наложи да звъннем на останалите и да им обясним защо няма да присъстваме на събирането. Все пак не искахме да излагаме никога на риск. Близките ни ни разбраха, но нямаше как да отменят срещата, защото храната и напитките вече бяха закупени. Така докато семейството ни бе заедно, ние с жена ми си стояхме вкъщи и тръпнехме в очакване.

Накрая се оказа, че сме здрави и всичко ни е наред. Представете си в този момент изпитах едновременно облекчение, но и още по-голямо разочарование, че сме пропуснали прекрасни моменти с най-любимите ми хора. Успокоявам се с това, че животът е дълъг и най-хубавото предстои.

Увереността ти е присъща по рождение, повиши я – Част 2

Увереност – колко сила има в тази дума. А най-хубавото е, че и ние самите я съдържаме в себе си. Тъй като предния път в блога започнах темата с повишаването на самоувереността, ми се иска и в тази статия да я продължа. Все пак имам още няколко съвета, които да ви споделя, за да се чувствате по-смели.

Да знаете точно какво искате - Разковничето на успеха е да знаете какво искате, да се целите в него, а всичко останало да ви води натам. Помнете, че винаги ще има хора, които не ви разбират, затова и няма да одобряват действията ви и ще ви обсъждат. Но това са нормални неща и не бива да се отказвате при първата критика. Правите го за собственото си щастие, не за хорското мнение.

Ще падате, важното е да се изправите след това – Няма да ви лъжа, поражението понякога е неизбежно. Но пък повече опити дават по-голям шанс за успех. След всяко падане трябва да анализирате причината за него и да го промените. Вярвайте в себе си. Самият факт, че опитвате, е заявка, че искате промяна и рано или късно ще я постигнете. Обградете се от хора, които вече са успешни в това, към което се стремите и се учете от тях.

Не загърбвайте спорта – Доказано е, че редовните тренировки са полезни не само за външния вид, но и за самочувствието, което повишава увереността. Така че намерете време за спорт и бързо ще усетите разликата.

Важен е стилът – „По дрехите посрещат, по ума изпращат“, е казал народът и е много прав. Стилът ви и начинът на обличане играят важна роля за това как ви възприемат околните, а и как се чувствате самите вие. Ако има нещо, което не ви харесва, променете го. Подновете гардероба си, експериментирайте и черпете вдъхновение. В интернет е пълно със съвети и стайлинг идеи, възползвайте се от тях.

Развивайте се и надграждайте способностите си – Научете нов език или изкарайте някакъв курс, който ще развие способностите ви или ще ви даде нови знания. Бъдете в крак със случващото се около вас. Така ще си изградите мнение по актуални теми и ще можете да общувате свободно.

Увереността е качество, което трябва да възпитаваме отговорно и всекидневно. Да намерим златната среда и да не спираме да разширяваме кръгозора си, като в същото време работим върху слабостите си.

След Прехода още прехождаме

25 години след Прехода пак сме си в преход. Прехождаме си оттук и оттам, лутаме се без посока и ето ни отново или в начална позиция, или в поредната задънена улица.

Преди два дни ме спряха на улицата репортери от някаква телевизия, за да ми вземат интервю. Въпросите бяха какво искам за България и дали ще гласувам на предстоящите избори. Отговорих простичко, че не искма много за страна ни - единствено да си работи некорумпирано съдебната ни система, защото имаме много хубави закони, които, ако ги спазвахме, щяхме да сме на друго ниво. Казах още, че искам хората, които живеят тук да се държат така сякаш са в чужбина, защото зная, че когато идат там гледат да работят здраво, за да ги задържат на работа, а тук само се скатават и мрънкат за по-високи заплати; когато са там подхождат с уважение към хората, към улиците, стават по-дисциплинирани. У нас си правят каквото си искат. Сякаш щом са си у дома това им дава правото да цапат, чупят и вредят на околните. Мисля, че за да има бъдеше страната ни хората трябва да се научат да се оплакват по-малко и да започнат да мислят как самите те да подпомогнат това излизане от задънената улица, в която се намираме. А дали ще гласувам? Да, ще ида и смятам, че всеки трябва да иде и гласуването трябва да стане задължително, тъй като един глас, дори за най-млаката и незначителна партия, ще пренареди изцяло местата в Парламента. Това е единственият шанс да се подмеят хората, които са там и да влязат по-млади с нови идеи и свежи мисли.

Дано, но надали. Не знам дали съм просто един остаряващ идеалист, който въпреки годините си продължава да изпраща послания в пространството, или съм просто загубен вече в собствените си мисли и надежди.