Здравей, зима – здравей, червено вино

 

Смяната на сезона налага и смяна на напитките, които консумираме, а червено вино през зимата си остава вечната класика. Затова и всеки любител на виното очаква с нетърпение това време от годината – сняг, камина, домашен уют и червено вино за разкош. Приказка, нали?  

Зимното време е предпоставка и за по-обилни трапези, а ястия като задушено месо, гювеч и подобни блюда са си задължителни, наред с чаша вино. 

Такива пиршества не се случват всеки ден – затова, когато се случват, виното също трябва да има добър вкус. Днес ще ви запозная с предпочитаното от мен Каберне Совиньон. А имам и съвет, ако някой е в настроение за бяло вино.

Започвам с кабарнето – плодово вино с невероятно изразени танини. Този сорт е възприеман като Кралят на червените вина. Типичният каберне совиньон напомня тъмни плодове като сливи, касис и къпини и от време на време има деликатни билкови нотки. Отлежало в дъб, виното придобива аромата на ванилия, копър, карамел и печено кафе. Каберне совиньон обича говеждото във всичките му вариации. Вегетарианците може да го опитат с ястия с чесън, ризото с диви гъби или отлежало сирене от краве мляко. 

Ако искате бяло вино за бяла зима, то се насочете към тези, отлежали в дъбови бъчви. Зрялото шардоне например омайва с гама от тропични плодове, пъпеш и лимонов меренг. Идеално е за консумация с картофени ястия, супа от миди, паста със сирене или блюда с орехи и бадеми.  

Разбира се, пенливото вино и шампанското не бива да липсват на трапезата по повод настъпващите празници – в идеалния случай със солени ястия. 

Разреши конфликта на работното място (част 2)

 

Здравейте, приятели. В предния си блог започнах една недотам положителна тема – за конфликтите на работното място и предпоставките за възникването им. Сигурен съм, че всеки е попадал в подобна ситуация и не е приятно, но както се казва – това са нещата от живота и ние трябва да се научим да ги приемаме и да се справяме с тях. Затова днес ще разгледаме какви действия да предприемем, за да разрешим проблема. 

При много конфликти проблемът дори не е ясен. Това, което се появява на повърхността, често е просто симптом на несъгласието, а не причината. Следователно, първата стъпка е да се идентифицира проблемът: Какво точно трябва да се изясни? Или какво искам да изясня? Това се постига чрез заинтересованост към това какви очаквания има другата страна в конфликта от ситуацията и защо това е така. 

Преди да започнете да действате с цел разрешаването на конфликта, важно е да сте с нагласа, ориентирана към решение. Защо? Страхът от загуба на контрол и мисленето за позиция не са полезни при разрешаването на конфликти. Потенциалното и ориентирано към решение мислене насърчава доброжелателността и креативността, в основата на разрешаването на конфликти.

А в основата на всичко, знаете ли кое е? Разговорите. Тяхната липса е предпоставка за неразбиране едни на други, а когато говорим с колегите си ясно, открито и често, нещата се подобряват. Затова общувайте по между си – защо не и на приятен обяд или кратка следобедна почивка. Разговорите сближават, а и общуването дава възможност за пораждане на емпатия и уважение. 

А вие как се справяте в подобни ситуации? Споделете своя опит. 

Конфликти на работното място (част 1)

 

Всички знаем, че конфликтните разговори на работното място са изтощителни, досадни и изнервящи. Почти винаги щом екипите трябва да обменят идеи, да постигнат консенсус, да удовлетворят всички интереси и мнения, се сблъскват и основата за конфликт е налице. Погледнати по този начин, конфликтите могат да се случват ежедневно и са нещо като лошо време: те се появяват неочаквано и единственото нещо, което може да помогне срещу това, е да сме добре екипирани. Или с други думи - когато става дума за разрешаване на конфликти, са необходими креативност, съпричастност и отношение, ориентирано към решение.

Конфликтите винаги възникват там, където се събират хора, които имат различни мнения, желания и интереси и преди всичко различни очаквания. Изпълнените очаквания гарантират удовлетворение. И тъй като те не могат да бъдат изпълнени по всяко време и навсякъде, неизбежно възникват конфликтни ситуации. Съгласни ли сте?

Най-честите характеристики за причините за конфликт са: лоша комуникация или липса на информация, липса на конструктивна обратна връзка, липса на ценности, отговорностите не са ясно дефинирани. 

Не всеки конфликт ескалира незабавно или може да бъде разрешен само с помощта на посредник. Но има летаргични конфликти, които избухват от време на време, или конфликти, които се натрупват толкова бързо за много кратко време, че конструктивният разговор бързо се превръща в нападки и конфронтации. Какво е необходимо, за да влезем в режим за разрешаване на конфликти?

Емоциите на животните

 

Всеки собственик на домашен любимец се е чудил поне веднъж какви емоции изпитва животинчето му и по какъв начин съумява да ги изрази. Разбира се, знаците за радост и тъга са ясни. Например кучетата, които въртят опашка, за да изразят задоволството и щастието си от нещо. Котките пък дават знак, че са доволни чрез мъркане. Скоро попаднах и на твърдение, че бозайниците могат да изпитват същите емоции като нас хората. Стори ми се интересно, затова сега ще го споделя с вас. 

Един от фактите гласеше, че кучетата, които са обучени да изпълняват команди, очакват поощрение за добре свършената работа, като активността в мозъка им е същата като при един чиновник например, който чака за бонус. Това твърдение е подплатено от резултати, получени от ядреномагнитен резонанс. 

Обаче, което ми направи по-голямо впечатление, беше твърдението, че кучетата са способни да изпитват завист. Оказа се, че Университетът във Виена е направил експеримент, при който са тренирани 2 или 3 кучета. Едно от тях било поощрявано повече, след което другите животни се отказали да изпълняват каквито и да е команди и в мозъка им била засечена активност като при човек, завиждащ на свой колега. 

Още нещо, което ме озадачи и изуми, беше твърдението, че вид полски гризачи могат както да се влюбват, така и да страдат от разбито сърце. В мозъка им бил открит същият хормон, какъвто и при влюбените хора. Гризачите изпитвали голяма привързаност към партньора си, а ако го загубели, изпадали в силна депресия. 

Манията по TikTok

 

Първият ми въпрос към вас е: Имате ли TikTok? И да нямате, поне сте чували за социалната мрежа, която изключително бързо се наложи като фаворит, най-вече сред подрастващите и постоянно увеличава последователите си. Лично аз бих го нарекъл мания. И ще ви кажа защо. 

Признавам, че мислех платформата за най-глупавото нещо на света. Не схващах идеята, а и продължавам да не съм съвсем наясно с крайната цел, затова просто ще приема факта, че наистина е начин за забава. Изтеглих го и аз. От любопитство. Исках да се уверя с какво толкова някакви безумни (в повечето пъти) кратки видеа подлудяват света. 

Всеки регистриран потребител може да качва и преглежда клипове. Може да се добавят собствени звуци или да се използват готови. Съдържанието пък варира от идиотизъм, до наистина забавно и дори такова със сериозна информация. За моя огромна изненада започнах да се … пристрастявам. Един час в приложението отминава като миг. Не разбрах как става, просто скролваш, преглеждаш още и още … Разбираш кои са звездите с множество последователи, коя нова музика е хит в направата на клипове и откриваш по нещо и за себе си. 

Явно тенденцията с видеа е наистина успешна, щом и гигантите от Facebook и Instagram пуснаха подобни функции. А според вас на какво се дължи големият интерес към платформата? Ще ми бъде интересно да науча. 

Забранено за хлебарки

 

Като цяло не изпитвам симпатии към насекомите, но нещото, което наистина може да ме ужаси, е срещата с хлебарка. Сякаш виждам представител от третия вид – крайно стресиращо и неприятно, особено нощем. Знаем за тях и тяхната прословута издръжливост, чели сме вицове за нея и какво ли още не по темата. Но знаем ли на какво се дължи тяхната специфичност и най-важното – как да им противодействаме?

Всеки, който се е сблъсквал с тях, знае, че са много бързи и могат да оцеляват при всякакви условия. Въпреки това избират влажна и топла среда – баня или кухня, където има и достатъчно хранителни ресурси. Заради тази тяхна непретенциозност и устойчивост са оцелели милиони години. Буквално. Смята се, че тяхната поява е предшествала дори тази на динозаврите. 

Затова и борбата с тях е трудна, но не и невъзможна. Ако забележим дори един техен представител, трябва да сме сигурни, че има още и явно са намерили нещо в дома ни, което ги привлича и устройва. Разбира се, най-добрият вариант е да се свържем със специализирана фирма за борба с вредителите. Ако живеем в къща, ще стане лесно, но ако сме в блок, трябва да знаете, че процесът може да отнеме време – докато се свика събрание, вземе решение и така нататък. Докато чакаме това да се случи, ако се случи, може да вземем нещата в свои ръце и да пробваме с няколко природни средства. 

Например тънки резенчета от краставица могат да бъдат използвани като натурален репелент. Просто трябва да ги сложим на местата, където сме видели хлебарките и да ги подменяме щом изсъхнат. 

Ефективен вариант са етеричните масла. Това от мента създава дискомфорт на досадните насекоми, особено ако към него прибавим и няколко капки оцет. Периодично може да пръскаме засегнатите места и превантивно мивката, каналите, кухнята или терасите. Кедровото масло също дразни нашествениците. За да го използваме, може да напръскаме с него или да потопим малки топчета памук, които да поставим на засегнатите места. 

А вие какви методи знаете за борба с хлебарки?

Защо бащите са толкова важни за децата?

 Всички знаем, че мама е незаменима, но бащите също играят много важна роля в живота на хлапетата. Те са събеседници, слушатели, модели за подражание и съветници. Разбиранията са, че ако майките са нежната сила, то бащите са твърдата като скала опора. Така ли е?

Ако децата се научат от бащите си, че страхът, тъгата и сълзите са точно толкова позволени и нормални усещания, колкото и радостта, няма да се притесняват да изразяват свободно чувствата си. Няма да се притесняват за тях или да ги смятат за нередни. 

В разговори татковците често убеждават със своята рационална същност. Например те са склонни да реагират по-малко емоционално и следователно могат обективно да проведат диалог с децата. Чрез своя опит те подкрепят тийнейджърите и им дават възможност да открият и тръгнат по собствения си път, но знаейки, че имат свобода и пълна родителска подкрепа. 

За да може таткото да поеме отговорност, мама трябва да даде свобода на връзката между дете и баща. Затова е най-добре, ако си има определено време само за тях двамата. Може да бъде час, ден или уикенд, когато сте напълно сами. Защото да бъдеш баща проличава най-силно при заниманията с детето. 

Аз имам късмета да бъда в силна емоционална връзка с моя баща. Още от детските ми години, той е не само грижовен родител, но и най-добър приятел. Неговите житейски съвети често са ме спасявали от неразумни постъпки, а неговата подкрепа ме е окрилявала да следвам мечтите си и сам да избирам по кой път да поема. Смело мога да кажа, че баща ми е пример за подражание и ще се старая да приличам на него. 

24 май с любима книга

 

Споделял ли съм с вас за моята любима традиция за 24 май? В тон с празника, аз го отбелязвам, препрочитайки някоя стара любима класика. Разбира се винаги от български автор. Как започна всичко ли? Ще ви кажа. 

Четенето на книги ми е детска любов, която, за съжаление, все по-рядко започнах да споделям с напредването на възрастта ми. Забързаното ежедневие, куп задачи, срокове и ангажименти чакат своят ред и трябваше да се лиша постепенно от това свое удоволствие. Опитвал съм да отворя хубава книга след тежък работен ден, но се чувствам сякаш умората взима превес и аз не мога да се посветя и насладя напълно на четивото. 

Така реших, че трябва да променя нещо и да си подарявам време за любимото занимание. Затова 24 май ми се стори най-подходящото време за това. Не оставяйте с впечатлението, че чета книга само един път в годината. Не. Просто в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, аз прекарвам почти целия ден в книжните светове. 

Хубавото е, че денят го позволява. Почивен е и ако имам планове, гледам преди или след това да запълня времето си с книжка. Както казах предпочитам българските класики. От тези, които бяха някога в задължителните училищни списъци, до най-новите, „парещи“ още, както се казва. 

Жанрът няма значение, дали е поезия, или проза – също. Всичко качествено, стойностно и българско ми доставя удоволствие и ме окрилява. Кара ме да се чувствам сякаш надграждам не само знанията, но и духовността си. 

Имам още малко време да помисля с коя книга ще отбележа тазгодишния празник. Ако имате идеи или съвети, ще се радвам да споделите. 

Извън капана на разсейването (част 2)

 

Чувствате ли се вече по-концентрирани след първата порция съвети за това? Ще се радвам, ако наистина сте ги изпробвали и най-важното – ако са помогнали. Тъй като темата наистина се оказа доста дълга, продължавам с втората част от статията. 

След като разбрахме, че не трябва да обръщаме внимание на смартфона си, да държим бюрото си подредено и да пием повече вода, на ред идва шумът. Докато някои хора се нуждаят от музика, за да могат да се концентрират, за други това е немислимо. Така че тук определено мненията са разделени. В крайна сметка трябва сами да разберем кое работи най-добре за нас. На практика обаче се оказва, че „фонови шумове“ като тиха класическа музика или мелодични поп парчета могат да бъдат особено благоприятни за концентрация. 

Погрешно е схващането, че концентрираната работа означава да се придържаме към нея от сутрин до вечер. Ако не искаме да загубим фокуса си, трябва да си позволяваме редовни почивки. Например за кратка разходка, страничен разговор с колега и подобни. Хубаво е също периодично да откъсваме очи от монитора и да гледаме за няколко минути в далечината. По този начин съзнанието ни се „нулира“ и след това може да се завърнем към работата си по-свежи и по-фокусирани. 

Далечните или несъществуващи срокове са идеалното място за лоша концентрация и протакане. Така че, ако забележим отново, че не може да стигнем до задачите поради разсейване, тогава нека сами си поставим строг кратък срок за изпълнение. 

След като вече имаме такъв, ние автоматично ще се придържаме към него и ще бъдем по-дисциплинирани. Психологическото въздействие на този малък трик не бива да се подценява. 

Извън капана на разсейването (част 1)

 

Светът е голям и разсейване дебне отвсякъде. Колкото и шеговито за звучи това изречение, всъщност е факт. В днешно време на много хора им е все по-трудно да се концентрират, което пък от своя страна влияе негативно върху работния процес. Затова в тази статия реших да споделя с вас няколко техники, на които попаднах и чрез които да се предпазим от капана на разсейването. 

Едва ли ще изненадам някого, че най-големият убиец на концентрация е смартфонът. Уж един бърз поглед само, уж да видим някое известие или кой ни е писал – може да е важно или любопитно – и накрая сме изгубили много време, а задачите стоят несвършени. Ако искаме това да се промени, препоръчително е да извадим телефона от обсега и полезрението ни. Така ще мислим за него по-рядко, а в почивката може да си го ползваме колкото искаме. Ако това не помага, идва тежката артилерия – да включим на Самолетен режим. 

Оказа се, че и безредицата по бюрото бързо създава и бъркотия в главата. Повечето хора, които имат проблеми с концентрацията по време на работата си, дори не осъзнават, че средата около тях значително влияе за това. Затова е хубаво да поддържаме бюрото си постоянно подредено и приветливо. Ако опитаме, бързо ще открием, че по този начин работим по-лесно и се съсредоточаваме върху задачите си с по-добре. 

Според редица изследвания, липсата на концентрация не винаги се дължи на типичните капани за разсейване като имейли, обаждания или социални медии. Много често се оказва, че това е и сигнал от организма ни, че се нуждаем от по-голям прием на течности. 

Затова ако страдаме и от затруднения с редовното концентриране, това може да бъде ясна индикация, че трябва да консумирате повече вода. За да го приложим на практика, хубаво е винаги да имам пълна чаша с вода на бюрото си или бутилка. Така всеки път щом я погледнем, ще се подсещаме да отпиваме. Може да я подсладим и с естествени аромати като мента или лимон.

Том и Джери на големия екран

Нямаше как да не споделя с вас радостта и вълнението си от предстоящата премиера на филма за Том и Джери. Да, любимците на нашето детство се завръщат и то на големия екран. Новината се тиражираше още от миналата година и вярвам, че в много от вас е събудила топли чувства и носталгия по отминалото детство. 

Предвид епидемиологичната обстановка и наскоро отворилите кина, знам, че филмът за най-прочутите котка и мишка върви доста добре и се радва на зрителски интерес. От официалния трейлър (който може да гледате по-долу) става ясно, че продукцията е симбиоза от игра на живо и компютърна анимация. Подобен тип изкуство не е нещо ново. Може би една от първите подобни разработки беше „Кой натопи заека Роджър“ от края на 80-те.

Интересен факт е, че вече има пълнометражен филм за Том и Джери. Той излиза в началото на 90-те, но по незнайни за мен причини, бележи пълен провал.

Избрах умишлено да не чета подробности за сюжета и мнения на потребители по темата. Причината, мисля е ясна – не искам да се влияя предварително от чуждо мнение. Не желая да развалям детските си впечатления или да се настройвам негативно. Решен съм да изгледам филма и сам да преценя дали ме е върнал отново в детското безгрижие или е поредната зле направена класика. Ще рискувам. А вие?

ОФИЦИАЛЕН ТРЕЙЛЪР

Зимни спортове (2-ра част)

 

Зимните спортове са привлекателни и почти целогодишно актуални. Дори и да не сме се занимавали досега със спорт, може би е дошъл моментът да опитаме. Да се научим да караме сноуборд или да се качим на ски. Планинските курорти ни предлагат тази възможност и през зимните месеци са пълни с начинаещи ентусиасти или вече напреднали такива. 

В предишния си блог започнах темата, като грубо сумирахме какъв бюджет ще ни бъде нужен за екипировка. Сега продължаваме с това откъде можем да се сдобием с такава и как да започнем да практикуваме зимни спортове. 

Както стана ясно, цените за екипировка са доста над средния стандарт за страната. Затова ако не можем да си позволим да си закупим такава, винаги може да си вземем под наем. Някои хотели в курорти като Боровец, Пампорово и Банско предлагат тази услуга. Опцията я има и в някои ски школи, просто потърсете в интернет и вижте кои възможности ви устройват. От мои приятели знам, че наемът на екипировка е значително по-нисък и могат да се намерят на цени от около 30 лева. 

След като вече имаме екипировка, следва да изберем кой спорт искаме да се научим да практикуваме. Има и индивидуални обучаващи, но най-приемливият вариант от финансова гледна точка са ски училищата. Там ще може да се научим бързо и лесно от професионалисти, а и най-често се сформират малки групи, които са разделени на начинаещи и напреднали.