24 май с любима книга

 

Споделял ли съм с вас за моята любима традиция за 24 май? В тон с празника, аз го отбелязвам, препрочитайки някоя стара любима класика. Разбира се винаги от български автор. Как започна всичко ли? Ще ви кажа. 

Четенето на книги ми е детска любов, която, за съжаление, все по-рядко започнах да споделям с напредването на възрастта ми. Забързаното ежедневие, куп задачи, срокове и ангажименти чакат своят ред и трябваше да се лиша постепенно от това свое удоволствие. Опитвал съм да отворя хубава книга след тежък работен ден, но се чувствам сякаш умората взима превес и аз не мога да се посветя и насладя напълно на четивото. 

Така реших, че трябва да променя нещо и да си подарявам време за любимото занимание. Затова 24 май ми се стори най-подходящото време за това. Не оставяйте с впечатлението, че чета книга само един път в годината. Не. Просто в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, аз прекарвам почти целия ден в книжните светове. 

Хубавото е, че денят го позволява. Почивен е и ако имам планове, гледам преди или след това да запълня времето си с книжка. Както казах предпочитам българските класики. От тези, които бяха някога в задължителните училищни списъци, до най-новите, „парещи“ още, както се казва. 

Жанрът няма значение, дали е поезия, или проза – също. Всичко качествено, стойностно и българско ми доставя удоволствие и ме окрилява. Кара ме да се чувствам сякаш надграждам не само знанията, но и духовността си. 

Имам още малко време да помисля с коя книга ще отбележа тазгодишния празник. Ако имате идеи или съвети, ще се радвам да споделите. 

Васил Лазаров – творчество, изпълнено с живот

Творчество, изпълнено с живот или живот, изпълнен с творчество? При писателя Васил Лазаров и двете значения си кореспондират идеално с неговата личност. Запознавайки се по-отблизо с писменото му слово, почувствах потребност да опозная и човека, който стои зад него.

Васил Лазаров е роден в Самоков на 24 юни 1956 г. Съучредител и изпълнителен директор е на Асоциация "Емпирей". Това е фондация за насърчаване на християнското художествено слово. Участва в литературни кръгове, сътрудничи като редактор на литературни произведения и като член на жури при организиране на литературни конкурси. Автор е на три романа, стихосбирки и сборник с есета.

По време на няколко литературни срещи и представяния на книги, имах възможност да се запозная и разговарям лично с автора. Не останах разочарован, защото пред мен се откри човек с ярък образ. Няма да е прекалено ако кажа, че той носи в себе си светлина, която дарява и на околните. Като един съвременен просветител, Васил Лазаров не само пресъздава миналото по достоверен и увлекателен начин, но и възражда нравствения кодекс на християнството в своите произведения. 

Във всяка една от творбите му ще откриете лайтмотива за човешките добродетели, обвързани с идеологията на християнството. Не си мислете обаче, че има крайно религиозна насоченост в книгите му. Всъщност вярата и хуманизмът са засегнати по един много фин начин, който деликатно разчупва остарелите догми. 

Друг интересен похват на автора е, че във всяка книга включва и нещо биографично. Например някой от героите може да се препокрива като характер с Лазаров, но не и с преживяванията му или обратно. По този начин на читателя се дава възможност да опознае по-добре и писателя, и действащите лица в сюжетите му. 

Освен с творчество, Васил обогатява и поддържа съвременния литературен живот чрез редица дейности. Той е основател и председател на Сдружение на писателите-Самоков,  където със свои колеги-писатели работи и в помощ на млади творци. 

От всичко казано до момента смело мога да обобщя, че животът на Лазаров е изпълнен с творчество, а творчеството му прелива от живот. Радвам се, че все още има хора като него – радетели на българското, пазители на християнското и носители на чисточовешките добродетели.

Който търси, намира

Знам, че звучи клиширано, но сам се убедих в правотата на тази древна мисъл. Стреми се към успех и успехът ще те намери. Искай да научиш нещо ново и ще откриваш знания в различни аспекти и форми от различни източници. Обичай, ако искаш да намериш любов. А ако никога не си се стремял към нещо, знай, че именно нищо ще откриеш.

Започнах ли да звуча малко несвързано? Може би да и моля да ме извините, ако е така, но просто съм развълнуван. Вчера, както си вървях на път за вкъщи и си мислех за нещата от живота, попаднах на продавач на стари книги. Макар и по-рядко все още се срещат такива. Опъват маса на тротоара и започват грижливо да нареждат книги и кашончета с книги. Има евтини по левче-два, но има и по-скъпи. Реших да потърся нещо качествено, или нещо, които да привлече вниманието ми. Изведнъж осъзнах, че съм твърдо решен да си купя книга. Тогава я видях! Една, за която само бях чувал, че съществува. Името й е "Мъдростта на вековете", издание на някогашното издателство "Наука и изкуство". Това са почти 600 стр. с грижливо подбрани афоризми, мисли, крилати фрази и най-общо казано от мъдри, та по-мъдри изречения от "30 столетия". Цената се оказа малко по-висока, отколкото си бях навил да дам за спонтанна покупка точно днес, но какво пък. Размислих и прецених, че ако за нещо си струва да дам пари, то е за хубава книга. Така и направих.

Четенето на книги

Здравейте. Споменах Ви, че много обичам да чета различни материали - вестници, списания, статии в интернет. Забравих да изброя обаче книгите. Обожавам да разлиствам страниците на някоя хубава книга и да усещам аромата й. Вкъщи имам пълна библиотека с различни по жанр книги - романи, криминални, фентъзи, образователни, приключенски, детска литература и др. Да Ви призная, че не съм прочел всичките си налични книги, но това не ми пречи да си купувам нови. Следя най-новите излезли книги в интернет и така се осведомявам. Там прочитам накратко съдържанието и преценявам дали ще си поръчам книгата. Друг лесен, но не и предпочитан от мен начин за четене на книга е онлайн. Сядаш пред компютъра и докато пийваш аперитивче, четеш. Днес младото поколение не счита за интересно и занимателно четенето на книги. Тийнейджърите предпочитат да седят на компютъра и да играят игри. Има и изключения разбира се - будни деца, интересуващи се от българските произведения или от английска литература. Та на кой ученик не му се налагало да чете произведение на Христо Ботев, Алеко Константинов, Иван Вазов, Пейо Яворов и др. Четейки книги ние обогатяваме своя речник от думи, осведомяваме се в различни сфери, преминаваме в друг свят дори мечтаем. Много интересни и хубави са и електронните книги - някои то тях са варианти на книгите от хартия. Какъв по-хубав подарък може да направите от една хубава книга ?