8 стъпки, за да подобрите живота си и да намерите щастие, част първа

Наскоро повдигнах въпроса за щастието - вероятно и преди съм го правил.Миналия път бяха малко абстрактни разсъждения. Днес искам да продължа темата с малко по-приложими разсъждения и съвети.

Щастието започва вас самите и с тези около нас, затова трябва да търсим здравословен и положителен кръг, за да избегнем негативните мисли.

Как можем да намерим щастие? Възможността да напреднем в живота си и да създадем по-задоволителна реалност изисква преди всичко две измерения: лична отговорност и ангажираност.

Следователно, макар да е вярно, че никой никога не ни е научил какви инструменти или психически подходи са ни необходими, за да генерираме положителна промяна в ежедневието си, трябва да отбележим, че всички можем да го постигнем.

В крайна сметка щастието е нещо, което надхвърля поредица от материални измерения. Благосъстоянието и удовлетворението всъщност са записани чрез много прости практики, които са на разположение на всички нас.

Ето осем стратегии.

1. Ако искате да намерите щастие, научете се да се чувствате добре в собствената си кожа

Когато се погледнете в огледалото, какво виждате? Нямаме предвид физическия ви вид. Говорим за вашето самочувствие, визията, която имате за това, което правите, за това, което сте постигнали, за състоянието на вашите нужди, за вашите стремежи, за това дали има баланс между вашите стремежи и това, което сте постигнали.

Понякога, колкото и да се стараем, не се чувстваме добре в собствената си кожа. Личното удовлетворение, идеята ни за нас самите и онази психологическа и емоционална тъкан, която изгражда нашата идентичност, трябва винаги да са в добро състояние, за да намерим щастие.

Първата стъпка е да сте доволни от човека, който сте, за да започнете да се наслаждавате на това, което ви заобикаля.

2. Поставете си цели

Целите ни обект на прицел в нашия житейски проект. Нещо повече, наличието на ясни приоритети и поставяне на цели в ежедневието ни позволява да открием онази мотивация, която ни кара да ставаме всяка сутрин.

Помнете, че сте господар на собствения си живот, на съдбата си, на действията си. Не се страхувайте от това, което хората ще кажат. Ако вашите действия и техните резултати ви дават енергия и ви вълнуват, борете се за тях.

Да намерим щастие означава да завладяваме мечтите и целите си ден след ден, така че нека оставим настрана страховете си и да работим ежедневно за тези цели.

3. Щастието е отговорност

Намирането на щастие не е трудна задача. Понякога е необходимо да се сбогувате с определени неща (и хора), за да намерите тази хармония, където мечтите и постиженията се съчетават. Трябва да се отдадете изцяло на това търсене. Без дисонанс, без да се подчинявате на плановете на други хора и без да угаждате на стремежи, които не са ваши.

Важно е да вземете предвид, че подобряването на вашата реалност означава да сте смели, да правите промени, да правите големи стъпки в ключови моменти. Ето защо, за да избегнете по-късна неудовлетвореност, жизненоважно е да поемете отговорност за проектирането на живота, който искате.

Избор ли е щастието?

Откакто човечеството съществува си задаваме въпроса: щастието избор ли е, или следствие от нашите преживявания? И до каква степен е едното или другото? Зависи ли повече от нас или от обстоятелствата, в които живеем?
Със сигурност голяма част от нашето щастие зависи от личния ми избор, но си струва да се помни, че съществуват два вида щастие. Първият е щастие, което зависи от някаква ситуация. Човекът с наднормено тегло знае, че ще бъде щастлив, ако отслабне. Бедният знае, че парите ще му донесат щастие. Самотният може да си представи колко щастие ще изпита, когато намери любов. Това са щастливи преживявания, които се стимулират от отношението, което имаме към живота. Но това са преживявания, чиято противоположност носят нещастие - ако добрата форма, парите или любовта не дойдат, въпреки всичките ви усилия, няма да изпитате това щастие.
Вторият тип щастие е резултат от сплотеността на човек със своето вътрешно Аз; независимо от това какви успехи постига или е постигнал, човекът се чувства щастлив, че действа според вътрешната си истина, а не според чуждата. Безспорно е, че тези две състояния и двете могат да бъдат преведени като "щастие", но те са различни преживявания – тук можем да ги разграничим на "щастие" и "блаженство". Но независимо как решим да ги наречем, едно е сигурно: можем да решим да постигним първия тип щастие, но да се провалим, а за второто решението е изцяло наше.

Напускане на бащиното огнище

В наши дни е рядкост човек да прекара целия си живот само в едно жилище. Някои предпочитат да се преместят от бащиния дом и да създадат свой. На други ще им се наложи да живеят под наем по време на студентските години. Има и хора, които прекарват на квартира целия си живот, поради невъзможността да си купят свой дом.

У нас да имаш собствено жилище е нещо много важно, защото според нашите разбирания то ти дава известна степен независимост. На запад хората масово наемат апартаменти и това никак не ги притеснява. Естествено, всеки би искал да има собствен дом, но нашата народопсихология е такава, че едва ли не придобиването на такъв е задължително, затова за някои това се е превърнало в едничка цел на живота.

Но нека са върнем на темата с местенето и напускането на бащиното огнище. Всяко младо семейство трябва да започне самостоятелен живот и то, по мое мнение, извън дома на родителите. Все пак то трябва да се научи само да се грижи за себе си, защото в един момент близките няма да ги има, за да помагат.

Младите хора предпочитат големия град, защото там има повече възможности за реализация. Това за никой не е тайна, поради което търсенето на по-добро бъдеще се превръща в причина хората да се местят. Някои дори прекрачват границите на родината с надеждата за един по-добър живот. Не ги съдя, щом там ще се чувстват по-завършени хора, ценени и добре заплатени, пускам ги. Те поне карат нещата да се случват, въпреки рисковете, които могат да възникнат.

Честно казано, човек трябва да е там, където вярва, че ще се чувства по-щастлив. Ако се абстрахираме от патриотизъм и разни държавни граници и помислим малко по-философски, то това ще се превърне във всеобща истина.