Сам вкъщи: Класика, която никога не остарява

 

От години свързвам декември с празници, домашен уют и … класиката Сам вкъщи. Свеж и забавен, филмът представя едно обикновено момче, което се оказва забравено в къщи по време на коледните празници и трябва да се справи с бандити, които се опитват да оберат дома му. В този блог ще разгледаме защо Сам вкъщи остава толкова обичан и популярен през годините.

Харизматичният главен герой 

Кевин Маккалистър, изигран от Маколи Кълкин, е един от най-харизматичните и обаятелни главни герои в историята на киното. Неговите забавни и ексцентрични методи за защита на дома са източник на безброй смях и забавление за зрителите.

Класически комедиен хумор

Филмът е изпълнен със смешни ситуации, комични диалози и неочаквани обрати, които правят гледането му наистина забавно преживяване. Хуморът е лек и ненатрапчив, което прави филма подходящ за гледане от хора на всички възрасти.

Иконични сцени и цитати

Сам вкъщи е пълен с иконични сцени и цитати, които са влязли в поп културата. От забавните капани, които Кевин поставя за бандитите, до неговите забавни диалози с неочакваните герои, филмът е пълен с моменти, които остават запомнени.

Празнично настроение и емоции

Съчетанието на коледното настроение с комедийния елемент прави Сам вкъщи идеален филм за гледане през празничния сезон. Въпреки смешните ситуации, филмът също така носи и емоционални моменти за семейната връзка и значението на близостта.

В крайна сметка Сам вкъщи остава един от тези филми, които ни забавляват и развеселяват с всяко гледане. Със своята забавна и топла история, той продължава да бъде обичан от милиони хора по целия свят.

Том и Джери на големия екран

Нямаше как да не споделя с вас радостта и вълнението си от предстоящата премиера на филма за Том и Джери. Да, любимците на нашето детство се завръщат и то на големия екран. Новината се тиражираше още от миналата година и вярвам, че в много от вас е събудила топли чувства и носталгия по отминалото детство. 

Предвид епидемиологичната обстановка и наскоро отворилите кина, знам, че филмът за най-прочутите котка и мишка върви доста добре и се радва на зрителски интерес. От официалния трейлър (който може да гледате по-долу) става ясно, че продукцията е симбиоза от игра на живо и компютърна анимация. Подобен тип изкуство не е нещо ново. Може би една от първите подобни разработки беше „Кой натопи заека Роджър“ от края на 80-те.

Интересен факт е, че вече има пълнометражен филм за Том и Джери. Той излиза в началото на 90-те, но по незнайни за мен причини, бележи пълен провал.

Избрах умишлено да не чета подробности за сюжета и мнения на потребители по темата. Причината, мисля е ясна – не искам да се влияя предварително от чуждо мнение. Не желая да развалям детските си впечатления или да се настройвам негативно. Решен съм да изгледам филма и сам да преценя дали ме е върнал отново в детското безгрижие или е поредната зле направена класика. Ще рискувам. А вие?

ОФИЦИАЛЕН ТРЕЙЛЪР

"Седмият син" или кога един впечатляващ трейлър не е достатъчен

Холивудските продукции изобилстват от множество добри, не чак толкова добри и чисто и просто неуспешни такива. Знам, че за да се създаде нещо качествено, в повечето случаи са необходими милиони, та дори и милиарди вложения. Малко са филмите, които са снимани с ограничени бюджети, но са се превърнали в хитове. Сякаш повече са тези, които хем имат стабилна финансова подкрепа, хем не оправдават очакванията по тях.

Нека вземем за пример един филм от 2014 г., който изгледах наскоро. Той е с настина впечатляващ трейлър, който грабва вниманието. Особено ако си човек, който си пада по фантастичните мотиви, митологията и приключенски истории. Става въпрос за продукцията "Седмият син",  чиито сценарий - ако не сте наясно - е базиран на книга. В направата на филма са вложени 95 млн. долара по данни на boxofficemojo, а възвращаемостта в световен план е почти 110 млн. Преди да прибързате със заключенията, нека кажа, че тези цифри не са добри. Печалбата възлиза на едва 15 млн. долара и това е малко. Има филмови продукции, които възвръщат вложенията си двойно и дори тройно. За да се направи продължения на даден филм, правилото е, че предходната част трябва да възвърне вложенията един път и половина.

Аз лично съм разочарован от филма "Седмият син". Напомня ми за онези сценарии, които започват по супер обещаващ начин, но в последствие се претупва развръзката, а краят става изцяло предвидим. Единственото, което се спомена за т.нар. седми син на седмия син е, че той трябва да е седем пъти по-силен от обикновен мъж. Но как, защо, при какви обстоятелства, откъде възниква идеята, кога? Нищо подобно не ми става ясно. Дори не се зачекна мотива за сакралността на числото седем. То можеше да е три, пет, девет и т.н. Аз като съвременен зрител искам малко по-задълбочени сюжети. Ако такъв не може да се направи за 100 мин,, удължете филма - няма нищо лошо в това, ако зрителят ще остана доволен накрая. А като гледам отзивите за "Седмият син" из нета, много хора не са били доволни от видяното.

БЪЛГАР - филмът

Понякога се чудя какво искаме да кажем и покажем чрез филми като този на Неделчо Богданов "Българ". Дали идеята е да се забавляваме или просто да стреснем публиката с някои истини за родния ни манталитет. Лично аз се чувствам именно по втория начин - малко стреснат, доста шокиран. Веселостта тук е просто тъжен смях, предизвикан от гротескните образи и изключително поучително сполучливият подбор на реплики.

Не смятам да крия личното си мнение, че намирам филма за откровено глуповат, но същевременно достатъчно интересен, за да бъде изгледан докрай. И то в контекста на народопсихологическото ни  мислене.

Панелизация и екстравангация

Както каза един приятел инженер – напоследък доста сме го ударили през просото, но си има и добри страни.
Осакатени ли сме от соц строителството? Това се питам, но гледам, че много чужденци намират някакъв чар в панелките ни. Да, нали, но не им се налага да живеят в тях. Панелните сгради са чудесни за едно доста... интимно съжителство. Помните ли онзи български филм „Топло‟. Имаше една фраза: „Имаш ли зеле, връщам в мандарини‟ и как се развъртя стокообмен между етажите, когато пробиха дупки в апартаментите на хората, уж да им сложат парно. Действително имаше нещо много топло в тази филм. Но той показа несъзнателно и двете лица на близкото съжителство – от една страна всички живеем като едно голямо семейство, от друга обаче, затоплят ли се действително взаимоотношенията между хората и дали това в реалността е възможно. Истината е, че напоследък доста се оплакваме от този тип жилищни сгради. Не искаме посегателство в личния живот и пазим неприкосновено пространството си.

Съжителството в блокове по-скоро обтяга отношенията между хората,  мисля аз – на един му пречи музиката, друг иска да е предупреден преди празненство, има проблеми със събирането на пари, оспорване решенията на домоуправителя и др.

След това дойде времето на малките сгради, които днес неправилно наричаме кооперации, които обаче след Прехода почнаха да строят, пестейки и от качество, и от материали – получиха се не много читави постройки.

Сега влязохме във века на съвременната архитектура. Внесохме и ние един Арт деко. Но какво се получава – красиви сгради с малки и неизползваеми помещения. Онзи ден бях на оглед на апартамент и ми предлагат триъгълна спалня – е, какво да я правя? Следващо жилище беше с една огромна терасата – мога да опъна петметров надуваем басейн – отново непотребно за мен. Трета сграда ми предлагаше ромбоидна дневна и накълцана като акордеон стена (?!)

След този мой оглед, все още не знам дали панелките все пак не бяха едно доста добро решение... поне за времето си, създадени с някаква идейна мисъл за хората. След толкова години в панелно жилище обаче, трудно ще се навия да го сменя с друго такова.

“Летят жерави”

Сравнително наскоро го гледах този филм и искам да ви направя съпричастни. Преди това бях слушал едноименната песен в ютуб, която е писана години след излизането на филма, но клипът към нея е с кадри от филма. Мой приятел, който завърши магистратура по кинознание, ми каза, че филмът бил знаков, имало го във всички учебници по кино, та задължително трябва да се гледа. Гледах го. Филмът е правен 1957 г. и печели Златна палма за режисура в Кан. Невероятен успех във Франция и в цяла Европа. От съвременна гледна точка сигурно ще ви подразнят много неща, на първо място сюжетът не е кой знае колко оригинален, има много нелогичност в развитието на действието и редица други несъвършенства. Но! Това е запомнящ се филм. Прекрасна актьорска игра на Татяна Самойлова и Алексей Баталов. И безспорно най-красивата сцена на смърт в историята на киното в блестящото изпълнение на Алексей Баталов, който тогава е много млад. Може би киноманите ще си го спомнят от ролята му на Гога в “Москва не вярва на сълзи”. И забележително операторско майсторство, което още веднъж потвърждава тезата ми, че хубавото кино не е в интересния сюжет, а в запомнящите се кадри. Горещо ви препоръчвам да гледате филма, но ако не се организирате за това, поне си пуснете клипа, напишете в ютуб “Журавли” - песента е прекрасна.