Куриозни български имена

Понякога си мисля, че някои родители наистина недолюбват децата си. Съвсем наскоро попаднах на списък с едни от най-интересните имена, събрани по данни от ЕСГРАОН. Сред избраните имена от списъка, който можете да разгледате тук, се срещат Африкан Симеонов, Буря Куртакова, Веселазасмяна Тодорова, Шунка Сапунджиева, Изгрев Топков, Паун Четрафилски, Утеха Яркова и други... Направо да се нанечуди човек, с ума ли са били щастливите майка и татко, че да орисат рожбата си по този начин. Те определено не са мислили за последиците да носиш подобно име. При това става дума за имена на граждани от български произход, а не както мнозина от четящите на статията подозирам все са си помислили, че наименованията са на деца на роми. Там традицията за кръщаване е друга... и с една нотка по-куриозна. Предлагам да си припомним:

Мнение по нашумялата тема с ваксините

За малко ще попиша на малко по-сериозна тема. За или против ваксините? Чета, гледам слушам, че все повече родители си задават тази въпрос. Искам и аз да взема отношение по темата. Не само защото съм родител, но и защото съм живял малко преди прословутата 1989-та.

За тези, които не знаят ще кажа как беше едно време: ред и дисциплина по отношение на здравеопазването (бих отбелязал това като един от малкото плюсове). Всички се ваксинираха наред, редовно в държавните предприятия се изискваха медицински прегледи. Следяха се хората от малцинствата - дали са им извършени необходимите манипулации. Нямаше туберкулоза, случай на сифилис почти не бяха регистрирани. Ако не ми вярвате вижте в сайта на Националния статистически институт.

Какво виждаме сега? От САЩ ни ливна една вълна, че във ваксините се съдържат някакви токсини или други елементи, които невежите в сферата на образованието дори не могат да си обяснят какви са, но са наясно, че причиняват аутизъм или увреждат физически и умствено децата ни. Тази вълна достигна и до България и бързо покори и съзнанията на лесно манипулируемите люде. Наскоро се разшумя за нещастно семейство, чието бебе е починало. Отец от манастир подготвя подписки за  незадължително ваксиниране. Общото изискване е да направят ваксините по избор на родителя.

Питам аз следното нещo: Колко от българите са наясно какви и през какъв период от време са задължителните ваксини?  И можеш ли в един 21-ви век, когато въздухът е наситен с вреди изпарения, вирусите мутират да не ваксинираш детето си поне срещу Дифтерия и Тетанус.

Колко от вас, родители, ще понесат отговорността, ако детето им се убоде на пирон или ожули коляно на някоя детска площадка, нарани се с ръждясало желязо и си иде за седмица, просто защото не са взети мерки. Дифтерията сме я преодолели, но тя е навсякъде около нас, не се ли ваксинираме, просто ще й предоставим предпоставки за развитие.

Като се притеснявате от допълнителни елементи в съдържанието не ваксинирайте децата си със съпровождащите ваксини, но задължителните направете. Иначе вървете си в Африка. Това  е моето мнение.

Въртележката на живота

Усещате ли как бързо отлита времето? В дни като днешния се чувствам три пъти по-стар, а живял четири пъти по-малко. За това не се сдържах да отделя един пост за неизбежния ход на времето и цикличността на събитията.

Ако не бе работата, която да кара дните ти да минават бързо, ако не бяха семейните проблеми – с жена, с дъщерята, които да хапват от свободното време, сигурно човек щеше да мисли малко повече за себе си и сигурно щеше да има повече неща, която да направи, повече места, които да посети. Щях да се чувствам повече живял... може би. Не, че не може и със семейството, а моето е чудесно и рядко имам с тях някакви сериозни търкания (всъщност жена ми е идеалният партньор и с нея мога да се забавлявам много), но за повечето семейства важи приказката „С деца на море‟ – очите ти да са на четири, защото ще се пързалят на сапуна и ще се изпикаят в сапуниерата.

Това имам предвид. Но не главно заради това понякога се чувствам вехт и прегърбен от постоянното напрежение на битовите отговорности - сметки, данъци, следене на осигуровки, работата с капризни хора... а може би причината е по-скоро, че усещам как животът си отива, тялото ми се променя, а искам да съм вечно в разцвета на силите си. Че кой не иска?  Но от друга страна... като си помисля, може да се каже, че по дух си оставам вечно млад. В младежките години, с другарите вършихме каквото вършихме, младостта ми беше извинение. След това се ожених и като дъщерята порасна пак покрай нея следях младежки страсти и вълнения, което пак ме подмлади. В бъдеше, след като дъщеря ми се омъжи и ме направи дядо, с един внук и на 70 пак мога да младея. Интересна въртележка е животът... Все растеш и си мислиш, че престаряваш, а  после пак се намираш в изхода позиция. Докато стане едно пълно завъртане да се усмихнеш, да се разплачеш и готово – всичко се повтаря. Сватба след сватба, деца след деца... другото няма да го споменавам, че не върви в тази публикация.