Светльо Кантарджиев и Ню Медиа Груп с детски народни приказки от целия свят

Помня сякаш бе вчера, че когато бях малък, обичах да ходя на село при баба и дядо най-вече заради приказните вечери, в които двамата ми четяха всевъзможни истории за далечни кралства, храбри рицари, неземно красиви моми, страшни лами и още, и още. Заспивах развълнуван и сънувах по-цветно и от дъгата, а на сутринта се събуждах с купища въпроси: „Защо не съм принц? Кога ще се оженя и аз за най-красивата девойка в царството? Защо не сме царство? Какво е това република?“ и пр.

Може би, ако не бяха моите баба и дядо, никога нямаше да се запаля така по четенето и писането, а този блог, предполагам, също нямаше да бъде факт. Ето защо отправям адмирации към г-н Светльо Кантарджиев и издателство Ню Медиа Груп, които продължават да радват най-малките читатели с народни приказки от различни краища на света.

Доколкото разбрах, най-новите заглавия „Джак, победителят на великани“, „Мълчаливата принцеса“, „Приказка за котката“, „Принцесата от портокала“ и „Старата къща“ са част от поредицата „Детство мое“, предназначена за малките читатели. Много се зарадвах преди седмица, когато млада майка избираше с момиченцето си, на възраст между 5 и 7 годинки, сред цитираните заглавия в книжарница на центъра. Малката принцеса изглеждаше истински развълнувана и изпиваше с големите си сини очи всяка книжка, попаднала в ръчичките й. Усмихнах се и споделих, че много обичам детските книжки, а тя ми отвърна: „Ти си възрастен, не можеш да четеш нашите книги, защото не ги разбираш.“

Повярвайте, за секунда имах чувството, че говоря със съвременния Малък принц, само че в момичешки вариант. Синеочка бе права. Всяко нещо с времето си предизвиква неповторима емоция.

 * * * 

Детските книжки са за децата, за невинните и мечтателни сърчица, които четат със сърцето и възприемат с душата, а не с разума. Нека не лишаваме хлапетата от тях!

Чудесата на Рилския манастир

Всяка година стотици се стичат в Рилския манастир, за да се помолят за изцеление, да запалят свещичка за здраве, да им се помогне при безплодие или просто да направят дарение за Светата обител. Според най-разпространеното вярване манастир „Свети Иван Рилски“ помага най-вече на бездетните и недъгавите. Такава е и една от легендите, които ми разказаха при едно от посещенията ми там. Голяма мъка тежала на селянин от Самоковско, дошъл да се помоли за детето си. 3 години, откакто се родил синът му, а не можел да ходи. Нито лекари, нито различни цярове и разтривки помогнали на клетото момченце да се изправи на краката.
Бащата бил толкова отчаян, че се замислял дали няма да е по-добре детето да си отиде от този свят, за да не тегли цял живот тегло. Тогава му казали за Рилския манастир и светеца, чиито мощи лекували недъгави и навръх Великден отива с детето и жена си. Момченцето сложили до мощите на светеца и след края на литургията, го зачакали да се изправи, но нищо не се случвало. Майката заплакала от мъка, бащата се обезверил. Но не щеш ли, детето се хванало за покривката над мощите и започнало да се опитва да стане. И на третия опит проходило.

Бащата бил толкова благодарен на Свети Иван Рилски и на манастира, че направил голямо дарение още същия ден. И аз направих същото, макар и далеч по-скромно от това на щастливия татко.

По примера на Светльо Кантарджиев, реших да направя парично дарение на самата обител, в която е живял Светецът. Моята приятелка пък се включи в кампанията за „Кюстендилска стая”, като дари автентични предмети от бита по примера на Виолета Георгиева. От манастира смирено благодариха и казаха, че и малкото за тях е много.