Всеки съвременен човек се нуждае от смартфон

С две ръце заставам зад твърдението в заглавието на днешната си публикация. Всеки съвременен човек се нуждае от смартфон. В противен случай рискува да изостане в технологично отношение и настрана от новините и тенденциите. Не говоря обаче само за професионално използване на "умния" телефон. С всеки изминал ден това джобно устройство се превръща в необходимост в личностен план.

Ще ви дам няколко примери защо да си вземете смартфон, ако все още нямате.

Групови чатове. Дали ще е чрез Facebook, Viber или с друго устройство, но е много по-лесно (и безплатно за разлика от SMS-ите) да си пишете с приятели. Можете да се уговаряте за срещи, излизания или просто да се информирате взаимно за нещо, което е важно или интерсно за всички ви. Аз имам (поне за сега) три такива общи чата - с колегите на работа, със семейството ми и с най-близките ми приятели.

Организирате задачите си по-лесно. Може да нямате такъв навик в началото, но ще го придобиете в последствие. Веднъж започнете ли да си пишете бележки, напомняния, да си попълвате календара и т.н., ще усетите колко голям плюс е това и колко ви улеснява в действителност.

Камерата. Да, доста е удобно да имате хубава камера в телефона си. Можете мигновено да си щракнете някой или нещо за спомен и да снимате клипче, ако ви се прииска.

Четете книги. Гледате виеда. Играете игри. Сваляте си приложения, каквито на вас са ви удобни и т.н. и т.н. Повярвайте ми, като ви казвам, че смартфонът в днешно време не е прищявка, а истинска необходимост.

Готови ли сте за новата година?

Е, вече сме част от 2015-а година. Чакахме я, посрещнахме я, сега остава да решим какво ще правим през следващите 12 месеца...

Лично аз винаги си правя някаква равносметка за миналото, когато настъпи края на декември всяка година, и се опитвам да си представя какво да очаквам в близкото бъдеще. Смятам, че през 2014-а бях активен блогър. Стремях се да пиша на разнообразни теми - социално значими, лични истории, забавни от време на време и т.н. Все пак разнообразието е важно и поддържа интереса :)

През 2015-а не ми се ще да си поставям нереални цели. Вече съм мъж на средна възраст и гледам по-обективно на нещата в сравнение с времето, когато бях по-млад. Погледът ми е по-обективен, по-реалистичен и по-сериозен. Затова през новата година мисля да предприема няколко стъпки, които да бъдат полезни за мен в личен аспект. Ще се постарая да отделям повече лично време за себе си и за близките си. Ще проуча това-онова за здравословното хранене, че вече не мога да живея само на пици като едно време. Може да си изкарам карта за фитнес... или просто да се разхождам по-често пеша вместо да се предвижвам всеки ден с колата. През 2015-а ще се постарая да чета повече книги и да усвоя някое ново умение. Ще следя по-съсредоточено какво се случва в обществото и... не знам какво още. Останалото ще го решавам в движение.

Важното е, че все пак имам някакъв план за Новата година. А вие?

След Прехода още прехождаме

25 години след Прехода пак сме си в преход. Прехождаме си оттук и оттам, лутаме се без посока и ето ни отново или в начална позиция, или в поредната задънена улица.

Преди два дни ме спряха на улицата репортери от някаква телевизия, за да ми вземат интервю. Въпросите бяха какво искам за България и дали ще гласувам на предстоящите избори. Отговорих простичко, че не искма много за страна ни - единствено да си работи некорумпирано съдебната ни система, защото имаме много хубави закони, които, ако ги спазвахме, щяхме да сме на друго ниво. Казах още, че искам хората, които живеят тук да се държат така сякаш са в чужбина, защото зная, че когато идат там гледат да работят здраво, за да ги задържат на работа, а тук само се скатават и мрънкат за по-високи заплати; когато са там подхождат с уважение към хората, към улиците, стават по-дисциплинирани. У нас си правят каквото си искат. Сякаш щом са си у дома това им дава правото да цапат, чупят и вредят на околните. Мисля, че за да има бъдеше страната ни хората трябва да се научат да се оплакват по-малко и да започнат да мислят как самите те да подпомогнат това излизане от задънената улица, в която се намираме. А дали ще гласувам? Да, ще ида и смятам, че всеки трябва да иде и гласуването трябва да стане задължително, тъй като един глас, дори за най-млаката и незначителна партия, ще пренареди изцяло местата в Парламента. Това е единственият шанс да се подмеят хората, които са там и да влязат по-млади с нови идеи и свежи мисли.

Дано, но надали. Не знам дали съм просто един остаряващ идеалист, който въпреки годините си продължава да изпраща послания в пространството, или съм просто загубен вече в собствените си мисли и надежди.