Показват се публикациите с етикет пари. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пари. Показване на всички публикации

четвъртък, 30 октомври 2025 г.

Обратен брояч за лева: голямото обръщане в евро започна

 


От известно време усещам промяна в нагласите на хората около мен. Все по-често чувам как някой „е обърнал всичко в евро“, как друг е внесъл кеша си в банката, „за да не го мисли“. И ако доскоро разговорите за еврото звучаха като нещо далечно и бюрократично, сега темата е буквално в портфейлите ни. Според последните данни на БНБ, към края на септември 2025 г. левовете в обращение са 27.2 млрд. лв. – с над 10% по-малко спрямо година по-рано. Но реално, ако се извадят сумите в банковите трезори и банкоматите, парите, които наистина „се движат“ между хората, са около 25 млрд. лв.

Само за няколко месеца над 3 млрд. хартиени и метални левове са изчезнали от оборота. Това не е просто статистика – това е ясен знак, че българите започнаха масово да се подготвят за еврото още преди официалната дата на въвеждането му – 1 януари 2026 г. Част от тези пари идват от познатите „спестявания под дюшека“, но голяма част и от бизнеса, който вече няма нужда да държи левове в касите си.

Интересното е, че това не е изолиран процес. В Хърватия – последната страна, приела еврото – за по-малко от шест месеца куните в обращение намаляват с 60%. Тогавашният гуверньор Борис Вуйчич дори прогнозира, че България ще мине през същия сценарий – бързо, рязко и почти без емоция.

Наблюдавам и как хората около мен действат инстинктивно. Част от тях обменят левовете си в евро още сега, за да „изпреварят“ момента. Според данните от БНБ, от юни насам продажбите на евро срещу левове надвишават покупките, а нетно продадената валута вече надхвърля 1.1 млрд. евро. Чейндж бюрата потвърждават – интересът е видимо по-голям.

Други избират по-прагматичен път – внасят левовете си в банките. Повечето банки дори премахнаха таксите за касови вноски в брой, за да привлекат повече депозити. Уникредит Булбанк например отчита 80% ръст на внесените суми от физически лица още през юни 2025 г., като средната сума на вноска е скочила с близо 40%. Не е изненадващо – тези пари автоматично ще бъдат превърнати в евро без никакви такси още в първия ден на 2026 г.

В същото време статистиката на БНБ показва ускорен ръст на овърнайт депозитите – над 15% годишно към август. Това е пряк резултат от вътрешната миграция на кеша към банковите сметки. Интересното е, че не само левовете се „скриват“ в банките – те буквално се пренареждат по системата, подготвяйки се за новата валута.

Ако се погледнат детайлите, ще се види и друго: от май насам са изтеглени близо 9.53 млн. столевки и 15.33 млн. петдесетолевки – това са почти 1.8 млрд. лв. в банкноти, които вече не участват в оборота. Монетите, макар и многобройни, представляват едва 630 млн. лв. – смешно малка част от общата сума.

Лично аз усещам тази промяна не само в портфейла си, а в начина, по който мислим за парите. Хората се учат да гледат на кеша като на преходна форма, не като на сигурност. Банкнотите ще останат още малко, но доверието вече се мести другаде – в цифрите по екрана, в депозитите и в еврото.

До края на годината процесът вероятно ще се ускори още. А когато настъпи януари 2026 г., левът и еврото ще съжителстват за кратко – символично, почти сантиментално. После левът ще остане в историята, както марката, лирата и кроната в други страни. И колкото и естествено да звучи, за мен това си е епохален момент – момент, в който една национална идентичност се превръща в спомен, а една нова реалност започва с курс 1.95583.

сряда, 24 септември 2025 г.

Най-печелившите взаимни фондове за първото полугодие: Европа и регионалните пазари изпреварват САЩ

 


Когато погледна назад към първото полугодие, за мен най-важният извод е ясен – Европа взе преднина пред САЩ, и то не само като икономически перспективи, но и по представяне на взаимните фондове. Признавам, очаквах по-силно движение от американския пазар, но вълната от проблеми – търговски войни, рекорден държавен дълг, отслабващ долар – доведе до отлив на капитал. И то не от малки инвеститори, а от гиганти като BlackRock, които вече официално обявиха, че насочват милиарди към Стария континент.

Тази промяна се вижда и у нас. Ако вземем статистиката за първите шест месеца, регионалните фондове в Централна и Източна Европа бяха сред топ изпълнителите. „ДСК РЕГИОН“ например отбеляза доходност над 10%, а „Карол Капитал Мениджмънт“ чрез „Астра Инвест“ реализира близо 9%. В портфейлите им преобладават позиции в гръцки и словенски банки, фармацевтичната Krka и застрахователя PZU – компании, които съчетават стабилност, дивиденти и потенциал за растеж.

Не мога да не отбележа и възхода на ETF-ите. Борсово търгуваните фондове, които следят индекси като ATHEX в Гърция или PX в Чехия, се оказаха сред най-печелившите инструменти. И това не е случайно – пасивната стратегия понякога надминава активното управление, защото елиминира субективните грешки. Даже нашият SOFIX се включи в позитивната вълна, като премина границата от 1000 пункта за първи път от 2008 г. Това даде допълнителен импулс на фондовете, които държат български акции.

В по-консервативния сегмент също има интересни наблюдения. Облигационните фондове се възстановиха, след като пазарът на държавни ценни книжа се стабилизира. Един от най-старите – „Конкорд Фонд 1 Облигации“ – вече над десетилетие поддържа средногодишна доходност около 4%. Може да не звучи впечатляващо, но в свят на несигурни акции това е истинска котва за по-внимателните инвеститори.

По-сложна е ситуацията при смесените фондове. Те по дефиниция балансират между акции и облигации, но през това полугодие инфлацията около 4% изяде голяма част от печалбите им. Добави и таксите за управление, и картината става още по-неблагоприятна. Все пак някои мениджъри намериха добър баланс чрез комбинация от европейски ETF-и и избрани български компании, което им позволи да останат на плюс.

Моето заключение? Парите текат към Европа и особено към Централна и Източна Европа. Тук се отваря ниша, от която българските взаимни фондове могат да спечелят. Те са удобният канал за инвеститори като мен и теб, които нямат директен достъп до чуждите борси, но искат да се възползват от тенденцията. И ако първото полугодие беше знак, то втората половина на годината ще бъде истински тест дали регионът може да се утвърди като новата „гореща точка“ на капиталовите пазари.