Том и Джери на големия екран

Нямаше как да не споделя с вас радостта и вълнението си от предстоящата премиера на филма за Том и Джери. Да, любимците на нашето детство се завръщат и то на големия екран. Новината се тиражираше още от миналата година и вярвам, че в много от вас е събудила топли чувства и носталгия по отминалото детство. 

Предвид епидемиологичната обстановка и наскоро отворилите кина, знам, че филмът за най-прочутите котка и мишка върви доста добре и се радва на зрителски интерес. От официалния трейлър (който може да гледате по-долу) става ясно, че продукцията е симбиоза от игра на живо и компютърна анимация. Подобен тип изкуство не е нещо ново. Може би една от първите подобни разработки беше „Кой натопи заека Роджър“ от края на 80-те.

Интересен факт е, че вече има пълнометражен филм за Том и Джери. Той излиза в началото на 90-те, но по незнайни за мен причини, бележи пълен провал.

Избрах умишлено да не чета подробности за сюжета и мнения на потребители по темата. Причината, мисля е ясна – не искам да се влияя предварително от чуждо мнение. Не желая да развалям детските си впечатления или да се настройвам негативно. Решен съм да изгледам филма и сам да преценя дали ме е върнал отново в детското безгрижие или е поредната зле направена класика. Ще рискувам. А вие?

ОФИЦИАЛЕН ТРЕЙЛЪР

Здравей, септември!

Септември месец дойде, а с него и градовете се събудиха за нов живот. Всички хора се върнаха от летните си ваканции и отново започнаха да щъкат по градските улици. Театрите и кината отново започнаха да откриват сезона на новите си продукции, а хората усилено се възползват от оставащото хубаво време, за да се разхождат и да посещават заведения и фестивали на открито, които се организират в градовете им.

 Обичам това време от годината още от ученик, защото началото на септември месец се завръщаха всичките ми съученици от селата си. Аз нямах село и си стоях в града. И това беше изключително скучно време, защото нямаше с кого да излизам да си играя.
Началото на септември обаче те се завръщаха и ставаха луди игри по улиците в квартала.
Сега харесвам да виждам оживлението в града, когато излизам да се разхождам. Приятно е да виждаш, че в един град има живот. Поне на мен ми е много приятно.
Обичам и да пътувам и когато съм минавал сред някои малки градчета, в които е трудно да видиш хора на улицата, усещането е тягостно и тъжно. А дори и да е в най-затънтения край на страната, ако в градчето или селото има живот, усещането е съвсем различно.
Ето за това приветствам този месец с отворени обятия. Защото връща духа и хората обратно. Защото града започва да звучи отново с онзи весел звук на улични музиканти. Ароматът му отново е такъв сладък - на гофрети и вино, а листата, които започват да напускат короните на дърветата напомнят, че скоро градовете ще придобият онази прекрасна украса на пъстроцветен килим от жълти, червени и оранжеви листа.
Здравей, Септември! Благодаря ти, че винаги ми напомняш защо обичам да живея в града и защо хората трябва да общуват с други хора!
До следващия път, когато ще жадувам за прохладата, която носят нощите ти и за усмивките, събрали летни емоции.

“Летят жерави”

Сравнително наскоро го гледах този филм и искам да ви направя съпричастни. Преди това бях слушал едноименната песен в ютуб, която е писана години след излизането на филма, но клипът към нея е с кадри от филма. Мой приятел, който завърши магистратура по кинознание, ми каза, че филмът бил знаков, имало го във всички учебници по кино, та задължително трябва да се гледа. Гледах го. Филмът е правен 1957 г. и печели Златна палма за режисура в Кан. Невероятен успех във Франция и в цяла Европа. От съвременна гледна точка сигурно ще ви подразнят много неща, на първо място сюжетът не е кой знае колко оригинален, има много нелогичност в развитието на действието и редица други несъвършенства. Но! Това е запомнящ се филм. Прекрасна актьорска игра на Татяна Самойлова и Алексей Баталов. И безспорно най-красивата сцена на смърт в историята на киното в блестящото изпълнение на Алексей Баталов, който тогава е много млад. Може би киноманите ще си го спомнят от ролята му на Гога в “Москва не вярва на сълзи”. И забележително операторско майсторство, което още веднъж потвърждава тезата ми, че хубавото кино не е в интересния сюжет, а в запомнящите се кадри. Горещо ви препоръчвам да гледате филма, но ако не се организирате за това, поне си пуснете клипа, напишете в ютуб “Журавли” - песента е прекрасна.