Светослав Кантарджиев се стреми да опази културното ни наследство

Кой си ти? А знаеш ли откъде идваш, кои да прадедите ти и каква е историята на страната, в която живееш? Наскоро май не си си задавал тези въпроси. Сигурно забързаното ежедневие пак те е погълнало и просто нямаш време да попрочетеш малко за родината си. Забравил си колко е велика земята, върху която живееш. Спри се за малко, огледай се, посети някой музей, обиколи възрожденските къщи и си припомни откъде идваш.

Често се чудя какво е моето родословно дърво, какви са били прапрадядовците ми и с какво са се занимавали. Попивал съм интерес разказите на баба ми за едно време и как са били нещата тогава. Проявявам искрен интерес не само към историята на моето семейство, но и към тази на родината. За последната мога само да чета обаче. Всъщност, мога и да я видя отчасти, изложена в музеите на България.

Културното наследство на всяка страна трябва да се пази и да се излага, за да може да е пред очите на народа. Той трябва да има свободен достъп до него, за да не забрави своята идентичност. Сега, както сме се насочили към модерното и клоним към запада, тя някак започва да ни се изплъзва. Искаме да сме граждани на света, но нека първо бъдем достойни граждани на родината си.

Наскоро четох една статия, насочена точно към този проблем – загубата на идентичност. Там пишеше за една българска фондация, май се казваше „Мизия”, учредена от Светослав Кантарджиев, която е готова да работа в тази насока, т.е. да се опита да върне идентичността на хората, създавайки музей, в който да се излагат важни за културното ни наследство експонати. Още един музей никога не е излишен, аз съм „за“. Освен това и инициаторът на проекта не е случаен. Светослав Кантарджиев е изпълнителен директор на издателство „Ню Медиа Груп”, което издава вестници, книги и детска литература. Той е общественик и социално ангажиран човек с чести изказвания по медиите по належащи в страната проблеми.

Аз се опитвам да направя нужното, за да не допусна да загубя идентичността си. Мисля да предам всичко, което знам, на следващото поколение, за да продължим нишката. А ти?

Най-хубаво е в България!

Къде ти Запад, къде ти Америка? Защо ни е да живеем по правила и да следваме стриктна дисциплина, като в България си ни е далеч по-добре, отколкото навсякъде другаде по света.

Само у нас си можем да се движим свободно - и като пешеходци, и като шофьори. Ходейки на разходка или бързайки за някъде, можем спокойно да си газим по тревните площи, правейки преки пътеки, можем набързо да пресичаме на червено, да вървим върху вело алеите и ако кошчето за боклук е твърде далече от нас, нищо не ни пречи за удобство да пуснем боклука си на земята. Нали след това спретнати лелки почистват!

Автомобилите у нас могат да се движат преспокойно с превишена скорост, когато се страхуваме, че може да закъснеем, ако ни очакват по спешност. Не е задължително спирането на пешеходни пътеки или намаляване на скоростта, ако има локва близо до автобусна спирка. Ако евентуално извършим нарушение, можем лесно да се разберем със спрелия ни полицай като за изпроводяк му дадем по един ваучер от БНБ - та да се почерпи човека за наше здраве.

Родните улици са богати на реки, кладенци и езера. Ако се изцапате, винаги можете да си измиете краката по път. А най-голямата атракция за туристите са популярните "плочки-изненадки", които разведряват деня им, като свежо ги изплискват до коленете с вода.

България е рай за уличните и домашните кучета. Освен че се разхождат, където пожелаят, могат и да си вършат работата, където им е удобно, без някой служител на реда да заплашва унизително стопанина да мине и прибере отпадъка в пликче.

Най-мили са ми кварталните киоски.  Икономиката на България позволява на дребния и средния търговец да се замогне бързо, като му предлага редица данъчни облекчения. Където и доколкото собственикът прецени, може да издава или не касова бележка. Така държавата осигурява бързо и сигурно израстване на бизнеса.

България е единствената страна, която ти разрешава да си правиш каквото си искаш. Да ходиш, където и както си пожелаеш, да казваш каквото ти е на уста, да влизаш в контакт с всеки, с когото намериш за добре, да развиваш бизнеса си, следвайки собствена схема. Свободията е пълна. За какво ни е изобщо да се местим на Запад. Вижте какво ни е хубаво тук.