Родна реч

Живеем в 21 век, в общество на социални мрежи и интернет комуникации. Непрестанното развитие на технологиите превърнаха интернет в неразделна част от нашето ежедневие. Социалните мрежи заемат огромна част не само от нашето битие, чрез общуване с широк кръг от хора, но и значителна част от нашето работно ежедневие.

Благодарение на интернет в речника ни се появиха безброй много чуждици, които лека, полека започнаха да изместват нашите прекрасни български думи. Смятате ли че това е правилно? Аз не мисля. Все пак българският език е прекрасен, звучен, богат, защо трябва да го унищожаваме и пренебрегваме заради някои модерни думички, на които в повечето случаи дори не знаем значението? За мен е унизително да пренебрегваме звънливия български език, заради някакви си тенденции. Ами майка ми не знае английски, тя горката как би ми разбрала изречението, защо трябва отново да прибягваме до показност, че видиш ли много го разбираме този английски. Нямам против да обогатяваме речника си чуждици, все пак в нашия език има не само английски думи, но и руски  още много други, няма по-голямо богатство от това да имаш богат речник, но смятам, че думи като юзър, шервам и джойнтвам са напълно излишни. Лично на мен изобщо не ми харесва като ми кажат : "Окей ли си?" ,ами не, добре съм си!  Пак казвам, няма нищо лошо да използваме чуждици, все пак един език се състои именно от това, но не мисля, че е редно да се прекалява.

И като за финал , за да си припомним колко хубав е нашия език , искам да ви подсетя за стихотворението "Родна реч" на Ран Босилек

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

Димитър Петров – За мен

Здравейте и добре дошли в моят личен блог! Не знам как точно сте се озовали тук, но ще се радвам, ако публикациите ми ви се струват интересни и ме четете редовно, а също така и ако давате своето мнение в коментар под статиите.

Както разбрахте, казвам се Димитър Петров и съм от морската ни столица – Варна. Живо се интересувам от кино, изкуство и политика – държавна, както и геополитика. Женен съм от 20 години и имам прекрасна дъщеря, с която се гордея и вече е студентка.

Напоследък живо ме вълнува темата за АЕЦ „Белене“. Все още не съм си формирал крайно мнение, но проучвам десетки материали. Откривам, че голяма част от информацията по медиите, а и в Интернет, си е чиста манипулация. Все пак става въпрос за интереси за милиарди и от двете страни има защитници на определени интереси – я руски, я западни. Резултатът е, че вече са хвърлени страшно много пари и едва ли си заслужава проектът да бъде прекратен, но в същото време ако го продължим – ще загубим още много повече и след време крайната цена на тока няма да е кой знае колко по-ниска от сегашната, противно на предположенията и обещанията на някои политици.

С много от контактите си разговарям напоследък по тази тема, и за съжаление откривам, че голяма част от тях съвсем бегло за чули нещо по темата, а някои и дори не знаят за предстоящия референдум. Не стига, че истинна информация за проекта АЕЦ Белене е трудна за откриване, ами и хората дори не я търсят и не се интересуват. Как тогава ще вземем рационално и обосновано решение?

За съжаление, колкото и да ми се иска народът да има по-голяма власт в тази държава, той все още не е готов, и докато не стане, ще си заслужава политиците и управлението, които чисто и просто се възползват от интелектуалната му и волева слабост.