Сълзите на силния пол

 

Да се смята, че мъжете не плачат, е стереотип, който трябва да бъде изкоренен. Мъжете плачат. Понякога много. Това не е грешно, не е и слабост, а проява на една красива емоция. 

Нима никога не сте виждали бащите си да плачат? Не потекоха ли сълзите им от гордост, когато завършихте образованието си или когато създадохте семейство? Нима и вие не проронихте сълзи, когато за първи път поехте в обятията си новороденето си дете? 

Мъжете плачат. Понякога тези сълзи са от радост, друг път от горчивина и натрупана болка. Разликата е, че мъжете плачат когато са сами и когато има сериозен повод. Причината, може би, се корени в генетично заложената гордост никой да не види слабостта им. Защото сълзите се приемат за слабост, показват, че човек е уязвим. За мен не е точно така – сълзите започват да текат, когато човек е бил силен прекалено дълго време и те идват, за да изпълнят ролята си на отдушник. 

Мъжете също са емоционални, не по-малко от жените, но изразяват своите чувства по по-рационален начин. Въпреки модерното общество в наши дни, нека си признаем – борбата между половете не е приключила. Затпва мъжете явно искат да запзят правото си за ронене на сълзи само когато са сами. 

На друго мнение е психиатърът Патрик Лемуан. Според него днес никой не изисква от силния пол очите им да са сухи, а сърцето твърдо, за да отстояват мъжествеността си. Лемуан смята, че тази сдържаност при мъжете е наложена още в детските години. Всяко малко момченце е чувало поне веднъж от родителите си, че мъжете не плачат и затова не бива да тъжи за даден повод, вещ или поради друга причина. 

След това, повече или по-малко съзнателно, те се сдържат. Това поведение се дължи главно на факта, че по традиция жените са по-склонни да изразяват емоциите си. Те имат привилегията да се наричат „слабия пол“, а аз бих заменил слабост с нежност, но това ще бъде друга тема в блога. 

Въпреки всичко, плачът не е задължение, не е привилегия или слабост, това е емоция, чисто човешка, която на никого не е чужда. Сълзите пречистват емоциално и носят душевен катарзис. Замислете се над това. Не е срамно.

Предизвикателство за мъже – лятното офис облекло

Доказано е, че първото впечатление се изгражда в първите 30 секунди от срещата с даден човек и облеклото се явява като ключов фактор. Работата в офис например налага всекидневни срещи с клиенти и партньори и прилежният външен вид, съчетан с подходящо облекло, е особено важен.

Но колкото повече се повишават температурите, толкова по-трудно става да си намерим официално офис облекло. Макар че на повечето работни места през лятото отпускат малко дрескода, не прекалявайте. Забравете за шортите и късите панталони, все пак не работите на плажа.

Летните памучни или ленени панталони са добър избор за офиса. Те могат да бъдат съчетани с риза. Препоръчително е тя да бъде с дълги ръкави, които леко да навиете. Маратонките и чехлите не са подходящи, така че обуй официални обувки с чорапи в съответния цвят.

Въпреки високите температури, идеалното изгладените дрехи си остават закон. Разбира се, ако се намачкат през деня или личат петна от пот, препоръчително е да имате резервен вариант – чиста риза на закачалка в офиса.

Предлагам ви и три златни правила, към които да се придържате, за да нямате проблеми с офис облеклото през лятото. Те гласят да се запознаете с дрескода на фирмата, в която работите, за да сте наясно с изискванията на работодателите си и да се съобразите с тях. Ако все пак няма специфичен начин на обличане, препоръчително е да избирате дрехи с по-тъмни цветове, за да не личат потни петна. Материите също са важни. Заложете на тези, които не се мачкат от две сядания.

Ако пък се колебаете между всекидневно или официално облекло, изберете по-стилната визия. Неведнъж се случва по време на работния ден да изникне ненадейна среща с важен клиент или шефът ви да ви повика в офиса си. В такива случай е хубаво да сте в представителен вид.

Мъжете остаряват красиво, само ако се грижат за себе си

Заглавието на тази статия е цитат от известния дизайнер Том Форд. Въпреки че в момента е на 58 години, изглежда на не повече от 40. Той споделя и че поддържа едно и също тегло, откакто е бил 30-годишен. Неслучайно името му е синоним на мъжка красота и грижа за външния вид. Той, както и редица други известни личности, вярва, че добрата визия не бива да бъде пренебрегвана, просто трябва да се полагат някои основни грижи за поддържането ѝ.

Едно от най-важните неща, които мъжете трябва да правят, за да изглеждат безупречно, е да посещават по-често фризьорския салон. Подстригването подмладява и освежава лицето.

Също толкова важно е и бръсненето. В зависимост от това какво ви отива или какво предпочитате, можете да обръснете гладко лицето си или да оставите по-небрежен вид. Но не спирайте дотук. Огледайте ушите, носа и бакенбардите /ако имате такива/. Поддържаните лице и коса правят много повече впечатление, отколкото можете да си представите. А в комбинация със стилен мъжки аромат, резултатите са главозамайващи. Ето защо е добре да намерите парфюм, който да бъде вашата „визитна картичка“ и да носи усещането за индивидуалност.

Не забравяйте обаче, че и най-скъпият парфюм няма да заличи лошото впечатление от неподдържаните нокти. Изрязвайте ги и ги почиствайте редовно.

Добрата физическа форма направо се поставя на пиедестал. Затова разпределете времето си така, че да можете да тренирате. Не е задължително да сте във фитнеса, можете да потичате или да правите упражнения в дома си сутрин. Ще видите, че тренировките веднага ще окажат влияние не само върху външния ви вид, но и върху самочувствието ви.

Обичат ли мъжете да молят за помощ?

Нека условно разделим ситуациите, в които може да поискаме помощ, на две: 1) морална подкрепа – когато не се чувстваме добре поради някаква причина и имаме нужда от една добра дума; 2) когато не можем да свършим нещо сами, защото компетенциите ни не се простират дотам.

Ако мъж се намира в първата ситуация, т.е. когато става въпрос за емоционален проблем, той ще държи гарда докрай, непоказвайки че нещо го тревожи и за разлика от жените, няма да сподели с никой. Да поиска помощ в тази ситуация е равносилно на това да признае слабостта си, което е в разрез с онова на което са го учили, а именно, че истинските мъже се справят с такива проблеми сами. Ето защо той няма да сподели, а ще се вземе в ръце и ще преодолее всичко сам.

При втората ситуация може да има два изхода. Първият е да разбере кое как се прави и сам да опита, защото има самочувствието, че разбира от всичко и иска да има пълен контрол над нещата. Справи ли се със задачата, ще почетка егото си още повече. Понякога му се получава, друг път не, но важното е, че е взел нещата в свои ръце от началото, пробвал се е, което също е достойно за уважение. Последният вариант е да поиска помощ от по-компетентен познат/приятел. Някои веднага биха се насочили към тази опция, но не и гореописаният ни герой. Това за него е най-крайната мярка, защото той предпочита сам да свърши работата, за да докаже на себе си, че може.

Ако трябва да обобщим казаното дотук, можем да заключим, че мъжете по-скоро не биха потърсили помощ за неща, с които мислят, че могат да се справят сами. Така ли е?

Работа в голям екип

Ах, тези ни до болка познати различия между хората.

Иска ми се да каже, че работя еднакво добре и с мъже и с жени, но май няма как да стане. Има си едни стереотипи за мъжкия и за женския начин на мислене, които с всеки следваш ден се убеждавам колко са правилни.

Та, работя в момента по един проект, в който участват и колеги и колежки. Говорим, обясняваме, дискутираме, даваме идеи и разпределяме задължения и т.н. Знаете ли до какъв извод стигнах след толкова време в подобна не само „шарена”, но и доста голяма среда. Мъжете мислим генерално, мащабно и правим големи планове, докато жените са някак си по-детайлни и изпипващи нещата. Искат и последния нищожен (за мен) детайл да бъде изгладен. Няма лошо втова, мисля си аз, но продължавам да се питам. Защо ни събраха толкова различни хора на едно място? Не че се караме или нещо такова, но нещата можеха да вървят къде къде по-гладко, ако задачите бяха разпределени по-отрано.

Да не говорим колко многословни са дамите в екипа ми и колко се впускат в излишни приказки понякога. А хванеш ли ги две от тях да пият кафе сутринта, не очаквай да ти обърнат внимание, докато не се наприказват.

Наречете ме както искате, но май предпочитам да си работя с мъжката част от екипа. По-добре се разбираме, по-бързо действаме и повече работа вършим. Туй то.