Ах, тези ни до болка познати различия между хората.
Иска ми се да каже, че работя еднакво добре и с мъже и с жени,
но май няма как да стане. Има си едни стереотипи за мъжкия и за женския начин
на мислене, които с всеки следваш ден се убеждавам колко са правилни.
Та, работя в момента по един проект, в който участват и
колеги и колежки. Говорим, обясняваме, дискутираме, даваме идеи и разпределяме
задължения и т.н. Знаете ли до какъв извод стигнах след толкова време в подобна не само
„шарена”, но и доста голяма среда. Мъжете мислим генерално, мащабно и правим големи планове, докато жените
са някак си по-детайлни и изпипващи нещата. Искат и последния нищожен (за мен)
детайл да бъде изгладен. Няма лошо втова, мисля си аз, но продължавам да се питам. Защо ни събраха
толкова различни хора на едно място? Не че се караме или нещо такова, но нещата
можеха да вървят къде къде по-гладко, ако задачите бяха разпределени по-отрано.
Да не говорим колко многословни са дамите в екипа ми и колко
се впускат в излишни приказки понякога. А хванеш ли ги две от тях да пият кафе
сутринта, не очаквай да ти обърнат внимание, докато не се наприказват.
Наречете ме както искате, но май предпочитам да си работя с
мъжката част от екипа. По-добре се разбираме, по-бързо действаме и повече
работа вършим. Туй то.
Няма коментари:
Публикуване на коментар